Почина големият български учен-доайен на педагогическата наука проф. Любен Димитров
Почина проф. дпн Любен Йоакимов Димитров (1936–2025), дългогодишен преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщават от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, цитирани от БТА.
„Тръгна си от нас доайенът на педагогическата наука в България, университетският преподавател и единственият действащ член-кореспондент педагог на БАН“, казват от СУ.
Роден в с. Павел, Великотърновско, той свързва съдбата си с Университета през 1954 г. като новоприет студент в специалност „Педагогика“. По-късно е хоноруван преподавател (от 1973 г.; през същата година защитава малък докторат, а през 1978 г. голям докторат), щатен преподавател (от 1983 г.) и професор (от 1986 г.), до пенсионирането му през 2004 г. През същата година е избран за член-кореспондент на БАН. Оттогава до 2019/2020 г. е хоноруван преподавател във Факултета по педагогика. Бил е и ръководител на Катедра „Теория на възпитанието“ през 90-те години на ХХ в. Удостоен е с ордена „Св. св. Кирил и Методий“, доктор хонорис кауза на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на Почетния знак на Софийския университет със синя лента, на „Статуетката на Човещината“ и др. Член е на Съюза на учените в България (Секция „Педагогика и психология“), на Федерацията на независимите университетски синдикати и др.
„Изключителен учен-авторитет, с методологическа мисъл и проницателен концептуален подход, който съчетаваше успешно задълбочените теоретични с практико-приложните изследвания в областта на теорията на възпитанието, педагогиката, историята на педагогиката и др., които намират израз в 26 книги и над 300 други публикации“, казват колегите му. Сред тях монографиите „Образованието и другите сфери на духовната култура (теоретико-приложни аспекти)“, „Български възрожденски колоси на духа за просветата и възпитанието (Трилогия за Раковски, Левски и Ботев)“, „За детето, училището и възпитанието“, „За тринадесет педагози и психолози – мои учители и колеги (по различни поводи)“ и др. Особено ценен е приносът му и като съставител (вкл. автор на отделни теми) на монументалния и най-използван учебник по „Теория на възпитанието“, претърпял три издания от 1994 г. насам и множество допечатки. Вдъхновяващ, обаятелен и прецизен преподавател, той подготви и възпита хиляди студенти, редица докторанти и преподаватели-следовници.
„Успоредно с преподавателската дейност, но и като нейно естествено допълнение проф. Димитров развиваше с удивителна последователност, впечатляваща ангажираност и голяма смелост много активна гражданска дейност. Изключително човечен, честен, добронамерен, диалогичен, колегиален, разбиращ, тактичен и подкрепящ, той беше и невероятно борбен и достоен в отстояване на житейското си верую: Истината и справедливостта в името на човека и педагогическото му верую: Възпитанието“, разказват от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
По думите им знаково остава неговото „Обръщение за един по-хуманен свят: утопия и реалност“ в навечерието на ХХI век и на Третото хилядолетие, което намира отзвук сред редица световни и български обществени и политически лидери и учени. „Той е сред основателите, а в продължение на два мандата е и президент на Фондация „Човещина“ (2010-2019 г., а след това почетен такъв), влагайки усилия и много собствени средства за провеждане на над 10 престижни научни форума по изключително актуални хуманитарни теми, издаването на сборници, посветени на тях, участие в инициативи, проекти и др. Най-новият, юбилейният сборник, по повод 30 години на фондацията, беше в ръцете му на 4 февруари. Подпомагаше всеотдайно и безрезервно, без парадиране, хора в нужда и много каузи. Като истински безсребърник – всичко за другите, за себе си почти не мислеше“, казват колегите му.
