Почит към Хо Ши Мин – баща и лидер на нов Виетнам, човек-епоха в борбата с колониализма

Днес, 19 май, се навършват 135 години от рождението на бащата на съвременен социалистически Виетнам Хо Ши Мин. По този повод ЗЕМЯ припомня публикации (2017 г.) на известната журналистка и отличен познавач на историята и културата на Виетнам Къдринка Къдринова и публикация (2024 г.) от сайта на СБЖ по повод дейността на Хо Ши Мин като публицист.

КЪДРИНКА КЪДРИНОВА: БАЩАТА НА СВОБОДЕН ВИЕТНАМ!

Малко личности в световната история имат толкова решаваща и всепризната роля в съдбата на родината си, колкото легендарния Хо Ши Мин – бащата на свободен Виетнам.

На 2 септември 1945 г. е провъзгласена независимостта на най-дълго воювалата за суверенитета си страна в света, успяла да надвие три империи – Япония, Франция и САЩ. Вдъхновителят и двигателят на тези победи се превръща в легенда на световното националноосвободително движение, следвайки напътствията на приятеля си от Коминтерна Георги Димитров за единните фронтове.

Малко личности в световната история имат толкова решаваща и всепризната роля в съдбата на родината си, колкото легендарния Хо Ши Мин – бащата на свободен Виетнам. Нещо повече – освен, че собственият му народ го тачи като вдъхновител и двигател на победните битки за независимост, освободителните движения в целия Трети свят през 50-те, 60-те и 70-те години му се възхищават, следват неговия пример и пеят песни за него. Днес името му стои в световната памет редом до имената на личности като Махатма Ганди, Фидел Кастро, Патрис Лумумба, Че Гевара, Нелсън Мандела и т.н.

Зрялото поколение българи също добре помни Хо Ши Мин, някои дори и лично – от посещението му в България между 13 и 17 август 1957 г., от което тази година се закръглиха 60 лета. Приветстван тогава у нас в духа на времето – тържествено, по братски, виетнамският гост се среща не само с партийните и държавните ръководители, но и с много редови труженици  от София, Нови Хан, Пазарджик, Пловдив, Перущица. В столицата гостува в Пионерския дворец и в детска градина, която по-късно получава името „Хо Ши Мин”. Е, днес вече е прекръстена на „Звънче”, но продължава да поддържа приятелски връзки с детската градина „Българо-виетнамска дружба” в Ханой…

Искреното уважение и обич, демонстрирани от Хо Ши Мин още тогава към родината ни, изправерват помощта, която България наред с останалите някогашни социалистически страни ще окаже на Виетнам по-късно, в тежките години на войната с американците. Тази силна емоция към страната ни у бащата на виетнамската независимост се дължи на една по-предишна връзка – на възхищението му и приятелството му с Георги Димитров, с когото се сближава в Коминтерна през 20-те и 30-те години на миналия век.

При това чисто човешката лична симпатия в този случай е подплатена и от общите им възгледи. Хо Ши Мин веднага приема като свои идеите на Димитров за единния фронт и ги превръща във фундамент на цялата борба за национално освобождение на Виетнам. Именно единението на целия виетнамски народ в тази дълга битка, което „чичо Хо” успява да изгради, е главна предпоставка и за победата.

Уви, за по-младиге българи днес личността на този дребен на ръст, но недостижим по дух виетнамец е слабо позната. „Барикада” ще се опита донякъде да компенсира тази празнина с поне бегло припомняне на забележителния му живот. Едва ли има по-подходящ повод за това от националния празник на Виетнам 2 септември – деня, в който през 1945 г. Хо Ши Мин провъзгласява независимата Демократична република Ветнам.

Първо е редно да припомним, че името, с което той е известен в цял свят, не е рожденното му, а е избрано от самия него по време на освободителната борба. Хо е просто фамилия, но Ши  означава „воля”, а Мин – „ярка”.

Всъщност той се ражда като Нгуен Шин Кунг на 19 май 1890 г. в село Ким Лиен в провинция Нге Ан в Централен Виетнам. По-късно живее в Хюе, тогавашния главен град на Виетнам, който е част от намиращия се под френско колониално владичество Индокитай. В Хюе баща му полага „императорски изпит”, каквато е практиката тогава, за да му разрешат да преподава като учител.  Известно време при него учи и синът, който усвоява от таткото основите на конфуцианството. Научава и широко използвания по онова време китайски, както и френски.

Като ученик бъдещият Хо Ши Мин, който рано губи майка си – тя умира при раждането на четвъртото дете в семейството, решава да се казва Нгуен Тат Тхан. Нгуен е най-разпространеното виетнамско фамилно име, „тхан” означава „успех”, а „тат” е „сигурен”.

Три години преди началото на Първата световна война – през 1911 г., младежът заминава за Европа като помощник-готвач на борда на голям търговски кораб. Ще се върне във Виетнам чак 30 години по-късно, натрупал огромен международен опит…

Първо стига до Лондон, където се установява за известно време и работи в грил-бара на хотел „Карлтън”, при знаменития в онези времена главен готвач – французина Огюст Ескофие. По-късно живее в САЩ – в нюйоркските квартали Харлем и Бруклин, както и в Бостън, където се хваща като хлебар в хотел „Паркър Хаус”. Има сведения, че е бил и работник в „Дженеръл Мотърс”. От англо-американския период му остава и доброто владеене на английски.

След това се връща в Европа и остава в Париж. Там печели хляба си като помощник-фотограф.

Изостреното гражданско съзнание, с което се славят французите, засилва интереса на младия виетнамец към политиката и най-вече към дейността на френската левица. Той проявява голяма активност в нейните среди, пише възвания, петиции, статии, стихове и ги подписва с многозначителен псевдоним – Нгуен Ай Куок (Нгуен Патриотът). В социално ангажираното му творчество блесва неговата ярка публицистична и поетична дарба. През 1919 г., когато е подписан Версайският мирен договор,  Нгуен Патриотът излиза с апел към великите държави да предоставят независимост на народите от Индокитай.

През 1920 г. участва в конгреса на Френската социалистическа партия в Тур, на който тя се разцепва и от лявото ѝ крило се образува Френската комунистическа партия. Младият виетнамец веднага става член на новото радикално формирование. Наред с това – през 1921 г., е сред основателите на Съюза на народите от френските колонии и пише остри антиколониални и социални сатии в излизащия тогава вестник „Парий”.

Две години по-късно е делегат на ФКП на конгреса на Селския Интернационал, който се провежда в Москва, а след още една година, през 1924-та, участва в Петия конгрес на Коминтерна, състоял с пак в съветската столица. Става постоянен член на Източното бюро на международната организация на комунистите и непосредствен отговорник за неговия Южен отдел.

Смята се, че тъкмо на Петия конгрес на Коминтерна Нгуен Ай Куок се среща за първи път и с Георги Димитров и с Васил Коларов. Напътствията на Димитров, който насърчава младия виетнамски комунист да се посвети на освобождението на родината си и на цял Индокитай от френската колониална зависимост, дават силен импулс за неговия по-нататъшен революционен и житейски път –  факт, който по-късно ще бъде откроен от самия виетнамски лидер и ще предопредели особено топлото му отношение към България и към българите.

Съвсем логично, следвайки съветите на Димитров, през 1925 г. Нгуен Ай Куок основава Сдружение на революционната младеж на Виетнам и става съучредител на Съюза на поробените народи на Азия заедно с индийския комунист М. Н. Рой. Пише и две от програмните си книги – „Присъда за френския колониализъм” (1925 г.) и „Пътят на революцията” (1927 г.). Вече е научил отлично и руски, така че по същото време работи като преводач в съветското консулство в китайския град Кантон (днес Гуанчжоу).

През 1929 г. действа в нелегалност в Сиам (днешен Тайланд). Оттам се прехвърля в Сянган (Хонконг), където успява да обедини три виетнамски революционни групировки и така, главно благодарение на неговите организационни умения, на 3 февруари 1930 г. е основана Виетнамската комунистическа партия, по-късно преименувана в Комунистическа партия на Индокитай. На Третия конгрес на комунистите от Южните морета в Сингапур Хо Ши Мин оглавява Източното бюро на Коминтерна.

Революционната дейност му коства доста преследвания, арести, затворнически години. През 1929 г. дори получава задочна смъртна присъда.

През 1934-1938 г. учи в Комунистическия университет на трудещите се от Изтока в Москва. През 1935 г. участва в Седмия конгрес на Коминтерна. Там прославилият се вече като победител в Лайпцигския процес Георги Димитров развива идеите си за необходимост от единен фронт на левите и демократични сили, които само сплотени могат да противостоят на натиска на фашизма, реакцията, колониализма. Тази концепция вдъхновява и Хо Ши Мин, става ключова в цялата му дейност за обединяване на виетнамците в името на освобождението и социалната справедливост.

От 1941 г. той е в родината си и разгръща широко движение, насочено едновременно и срещу френския колониализъм, и срещу японския милитаризъм. Ситуацията във Виетнам и в цял Индокитай е много благоприятна за разрастване на националноосвободителната борба. Френските колониални власти са объркани и без предишната тежест, защото междувременно Франция е окупирана от нацистка Германия. Принудени са да се подчиняват на колаборационисткото правителство във Виши, което им предписва съюзническо поведение спрямо участващата в оста Рим-Берлин-Токио милитаристка Япония. От 1940 г. японците на практика командват в цял Индокитай. Те формално запазват френската администрация, но се намесват безпардонно във всички нейни решения и действия.

Заети със собственото си оцеляване и с напрегнатите отношения с японците, французите отначало не обръщат особено внимание на първите въоръжени акции на виетнамската съпротива, осъществени  непосредствено след началото на Втората световна война, през септември 1939 г.  Много виетнамци с готовност се присъединяват към създадената през 1941 г. по инициатива на Хо Ши Мин Лига за борба за независимостта на Виетнам, по-известна като Виет Мин. Следвайки принципите на единния фронт, разработени от Димитров, Хо Ши Мин обединява в нея всички патриотични сили на страната, решени да се борят и срещу французите, и срещу японците.

Френските колониални власти не се колеаят да преследват, арестуват и репресират привържениците на Виет Мин. Повечето арестанти са подложени на жестоки мъчения, а мнозина са гилотинирани. В отговор на репресиите комунистите разгръщат широка партизанска война.

През 1942-1943 г. Хо Ши Мин е хвърлен в затвора от режима на Чан Кайши в Китай – заловен е, когато влиза на китайска територия, за да търси връзка с местни революционери, но властите го хващат като „шпионин”. Докато е зад решетките или е прехвърлян от зандан в зандан, лидерът на виетнамската съпротива написва емблематичната си поетично-публицистична книга „Затворнически дневник” – един истински манифест и зов за борба, който разпалва бунтовния дух на народа. Накрая китайските му другари успяват да го измъкнат на свобода и той се връща във Виетнам.

В края на 1944 г. в провинция Као Банг в Североизточен Виетнам започва да действа създадената на базата на партизанските отряди Виетнамска освободителна армия, преименувана по-късно в Народна армия на Виетнам. Стратегическото ръководство е на Хо Ши Мин, а военното се осъществява от близкия му съратник, самоукия, но много талантлив военачалник Во Нгуен Зиап.

Френската администрация до последно подценява виетнамската въоръжена съпротива и е убедена, че има стабилен „гръб” в лицето на местните бюрократи, полицаи, представители на заможните словеве, покръстени католици – всички онези, които са доволни от благата, осигурявани им от колониалната система за управление.

Своята роля изиграват и противоречията между японци и французи. Притеснена от развоя на събитията в Европа и в стремежа си да се укрепи в Азия и да придърпа цял Индокитай към своята сфера на влияние, през март 1945 г. Япония подтиква императора Бао Дай, когото французите държат като представително лице на протектората си Анам (Среден Виетнам), да обяви цял Виетнам за независим. Той го прави, макар за всички да е ясно, че „независимата” държава всъщност просто сменя френския похлупак с японски.

В района се активизира и разузнаването на Съединените щати, които са част от антихитлеристката коалиция и воюват с Япония. Те гледат на местните освободителни движения, надигнали се срещу японската окепация, като на съюзници. По тази линия и виетнамската осволодителна армия получава в периода май-август 1945 г. въоръжения от американците.

През август 1945 г. Япония изпада в тежко положение, разгромена от съветските войски и Китайската народноосвободителна армия в Далечния изток и подложена на кошмарните ядрени бомбардировки на САЩ над Хирошима и Нагасаки.

На своя конференция на 13-15 август 1945 г. Комунистическата партия на Индокитай взима решение за започване на общо въстание в страната. На 16 август с такова решение излиза и конгресът на Виет Мин (Лигата за борба за независимост на Виетнам), състоял се в обявения за свободна зона още през април с.г. район около селото Тан Чао в Северен Виетнам. Избран е Национален комитет за освобождение на Виетнам с функциите на временно правителство начело с Хо Ши Мин. На 19 август въстаниците превземат Ханой. Из цялата страна народът завзема властта. На 24 август, под напора на революционния кипеж, император Бао Дай е принуден да се отрече от престола.

На 2 септември 1945 г. пред 500-хиляден митинг на площад “Бадин” в Ханой Хо Ши Мин провъзгласява Декларацията за независимостта на Демократична република Виетнам – и това днес е виетнамският национален празник. Организират се свободни общи избори. На 6 януари 1946 г. е избрано първото Народно събрание, което определя Хо Ши Мин за президент, и се приема първата демократична конституция на новата държава. Лидерството на „чичо Хо” е неоспоримо, защото той вече е успял да се превърне в символ на консолидацията на всички виетнамци.

Нататък животът на Хо Ши Мин е практически слят с развитието на виетнамската държава и с всички битки, през които ѝ се налага да премине, за да отстои суверенитета си.

Първа по ред е войната с Франция, възстановила самочувствието си покрай превърналия я пак в победителка генерал Де Гол и покрай новите съотношения на Студената война. Франция отказва да признае независим Виетнам, завръща се като колониална сила и разпалва т.нар. Първа индокитайска война в края на 1946 г. Тя има зад гърба си САЩ, които държат да възпрат комунистическото влияние в региона особено на фона на напредъка на Мао Цзедун в Китай, който през 1949 г. побеждава и провъзгласява КНР.

Хо Ши Мин през целия си живот успява да запази добри отношения и с Китай, и със СССР – дори и след като между комунистическите партии на двете трани настъпва дълбока конфронтация. Така че борбата за независимост на Виетнам на всички етапи е подкрепяна и от двете сили. В края на 40-те те все още не са в непреодолим конфликт помежду си и тяхната взаимна и активна помощ за правителството на Хо Ши Мин, както в материално, така и в дипломатическо отношение, изиграва много съществена роля.

С военния талант на генерал Зиап и с всеотдайността на виетнамския народ, вдъхновен от идеите и личната самоотверженост на Хо Ши Мин, французите претърпяват съкрушително поражение в легендарната битка край Диенбиенфу през май 1954 г., която не само слага край на френското владичество в Йндокитай, но подкопава и цялата френска колониална система.

Цял свят се възхищава от виетнамците, съумели да надвият французите, изтегляйки на ръце до планински върхове тежка артилерия и прокопавайки тунели досами вражеските позиции. Никой и никъде преди не е виждал подобно колективно и координирано себеотрицание. Започва внимателно вглеждане в скромния и вече побелял виетнамски лидер, съумял да вдъхнови народа си за този подвиг.

Хо Ши Мин е държавен глава, но заради принципната си непоносимост към излишества не живее в наследената от французите официална резиденция в Ханой, използвана само за официални церемонии, а в скромна къщичка в парка отзад. Облича се като повечето свои сънародници в онези години на недоимък и войни – семпли дрехи от домашно тъкано платно и сандали, изрязани от стари автомобилни гуми.

Когато години по-късно – през 1970 г., току-що победилият на изборите в Чили президент социалист Салвадор Алиенде дава интервю, един от въпросите е от кои световни лидери той взима пример и какви техни качества би искал да притежава. Отговорът на Алиенде е следният: „Целеустремеността, човечността и величествеата скромност на Хо Ши Мин”…

Бащата на свободен и независим Виетнам вярва в социализма като справедливо и братско общество, което ще прави хората щастливи от съвместния им труд за общото благо и в хармония с природата. Това е заразителна идея за виетнамците, напатили си от дискриминационния колониализъм на французите. Социализмът във виетнамската национална традиция практически се припокрива с борбата за национално освобождение, която е вдъхновение за всеки виетнамец. А „чичо Хо” е олицетворение на пълната отдаденост, на безпрекословното служене на народа. Той дори се е отказал напълно от личен живот, няма собствено семейство, смята, че няма право на това, докато родината още е разпокъсвана и нападана от врагове.

Да, голямата победа край Диенбиенфу дава тласък на Женевската конференция от 1954-та да реши до две години и в двете части на разделения по 17-ти паралел Виетнам да се състоят избори и страната да се обедини. Но САЩ не подписват това споразумение и през 1955-та стимулират обявяването на Република Южен Виетнам с проамериканско правителство.

Така е заложена мината за Втората индокитайска война. Тя е с американско участие и по-често е наричана Виетнамска.

Войната избухва с пълна сила през август 1964 г., след т.нар. Тонкински инцидент, когато провокация на американски военен кораб, навлязъл вав витенамски териториални води вече пряко въвлича САЩ в бойни действия. Но преди това години наред Южен Виетнам се пълни с американски военни инструктори и съветници за борба с Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам (НФОЮВ) – партизанска формация, създадена през 1960 г., която води битка за обединение със Севера.

Бойците ѝ се подготвят, подкрепят и снабдяват от Демократична република Виетнам. Пратките за тях преминават по легендарната „пътека на Хо Ши Мин” – така народът кръщава маршрута, по който се движи потокът от храни, боеприпаси и човешка сила от Север на Юг. Макар да е непрестанна мишена номер 1 за американските бомбардировки, тази жива нишка никога не секва – тя непрекъснато променя трасето си по незнайни извивки в джунглата, лавира между бомбите, крие се сред листа и хълмове и ражда легендата за несломимия виетнамски характер, който никога не се предава.

Междувременно ДРВ напредва в развитието си като социалистическа държава, със силно централизирана власт и планова икономика. В средата на 50-те години в ДРВ е осъществена аграрна реформа, като земите на едрите земевладелци са отнети и са раздадени на безимотните селяни – а това е възпламеняващ пример и за Юга.

В края на 50-те започва индустриализация на ДРВ. През 1959 г. Националното събрание приема конституция, която установява политическа структура, подобна на вече съществуващата в тогавашните социалистически държави, и определя страната като народно-демократична, извършваща преход към социализъм.

В същото време личният стил на Хо Ши Мин продължава доста да се отличава от бюрократичните навици на номенклатурата от съветски тип в европейската част на тогавашня соцлатер.  На съветите например да се нанесе в дом, отговарящ на ранга му, „чичо Хо” отговаря с това, че през 1959 г. наистина приема да му построят друг подслон на мястото на едноетажната къщичка в парка, но това е също много скромна конструкция, макар и от лакирано дърво. Указанията му са за къщичка „на крака”, стъпила върху дървени стълбове – така, както са типичните жилища в северозападен Виетнам, където той е натрупал силни спомени по време на войната с французите.

Новата постройка изцяло копира този тип жилища. Отдолу, между опорните стълбове, има свободно пространство, което по селата обикновено се ползва за обработка на храни, за готвене, за посрещане на гости и т.н. А президентът на ДРВ го ползва, за да събира военни съвети, правителствени заседания или съвещания на политбюро.

Помещенията за живеене са само две миниатюрни стаички горе. Едната е кабинет с бюро и библиотека, другата е с легло за спане, нощна лампа и пак бюро – защото и нощем „Чичо Хо” често ставал да чете.

Досами къщичката има и езеро, пълно с рибки, които обичал да храни, докато обмислял военни стратегии, дипломатически ходове и индустриализационни темпове. Рибки имало и в аквариума в пространството под къщичката, където се събирали важните съвещания.

Впрочем, единственият лукс, който си позволявал виетнамският лидер, е понякога да се изтяга в плетен люлеещ се стол край заседателната маса. На самата маса винаги са стояли два телефона за бързи връзки, както и каска – тя става задължителен атрибут, след като започват американските бомбардировки над Ханой.

Описвам всичко така подробно, защото съм го разглеждала няколко пъти по време на четирите ми пътувания до Виетнам през годините. Днес къщичката на „чичо Хо” е музей, през който преминават въвролици от посетители. А паркът наоколо е обогатен с многобройни цветя, дървета и храсти, подарявани от гости от всички части на Виетнам и на света.

Всеизвестно е, че Хо Ши Мин много е ценял природата, смятал е, че човек трябва да живее в хармония с нея. Казвал е, че когато си отиде, би искал да бъде кремиран, а прахът му да бъде разпилян от трите най-високи точки в Северен, Централен и Южен Виетнам. На тези три върха да бъдат издигнати скромни храмове и всеки, който стигне до тях, да пали там свещ и да засажда по едно дърво…

Хо Ши Мин умира на навръх националния празник на страната – на 2 септември 1969 г., на 79-годишна възраст, от сърдечна недостатъчност. Жестоката война с американците, по време на която над Виетнам са хвърлени 7 милиона тона бомби – три пъти повече, отколкото по време на цялата Втора световна война, още е в разгара си. Страната още не е обединена и желанието на бащата на виетнамската независимост няма как да се изпълни. Неговите съратници решават да балзамират тялото му и го полагат в мавзолей, който днес се издига на централния площад в Ханой „Ба Дин” – на същото място, където на 2 септември 1945 г. Хо Ши Мин провъзгласява независимостта на Виетнам.

Доста по-късно, вече след края на войната през 1975 г. и след обединението на Севера и Юга в Социалистическа република Виетнам през 1976 г., на  един от върховете на „ханойската Витоша” – разположената недалеч от столицата планина Ба Ви, все пак е издигнат будистки храм в памет на „чичо Хо”. Дотам днес водят криволчещи из планината стъпъла – точно 1229 на брой. За да не пострада гората, някои стволове са обкръжени от цимент и са оставени да си растат насред поредното стръмно стъпало. Изкачването е около един час – до 1296-ия метър на връх Вуа, където е скромният храм.

На съседния връх Тин Виен (1227 м) има друго светилище – на безсмъртния дух, който бди над жителите на района. Духът се вселява в хората, когато те трябва да надвият някой враг. Така е участвал във войните и с китайци, и с французи, и с японци, и с американци. След победата не иска власт, а остава при селяните – да им помага при природни стихии и наводнения.

Вярванията в духове – включително, че духовете на напусналите ни близки хора продължават да живеят около нас и да ни напъстват, са част от националната виетнамска традиция, тясно свързана с будизма. Обичайна практика е в заведение или в магазин да се видят олтари, подредени за духа пазител на съответното място.

Парадоксално или не, но е факт – на всепризнатия национален герой и символ, комуниста Хо Ши Мин също са посветени безброй олтари, пръснати днес из цял Виетнам. А всъщност най-доброто продължение на мечтите на „чичо Хо” е самият днешен Виетнам – единен, модерен, динамичен, проспериращ, с най-бързорастящата икономика в Югоизточна Азия…

ХО ШИ МИН Е ИМАЛ И 50-ГОДИШЕН ПЪТ В ЖУРНАЛИСТИКАТА

Това напомини преди година сайтът на Съюза на българските журналисти

Преди 105 години излиза първата статия на Хо Ши Мин във френския вестник „Юманите”, а преди 55 години – последната, във виетнамския „Нян Зан”

На 2 септември национален празник има Виетнам – на тази дата през 1945 г. на площад „Ба Дин” в Ханой водачът на освободителното движение на виетнамския народ Хо Ши Мин провъзгласява независимостта на страната.

Следват още години на изпитания и отстояване на тази независимост в тежки битки с чужди агресори. Твърдо, но и мъдро, със стоицизъм, но и с хуманизъм, с висок морал и с пословична скромност в тази героична епопея, Хо Ши Мин се утвърждава не само като безспорен баща на виетнамската независимост и вдъхновител на своя народ, но и като уважаван и обичан авторитет за всички освободителни борби на епохата.

Той не дочаква победата над агресорите и обединението на Виетнам – умира навръх националния празник 2 септември през 1969 г., преди 55 години. Но именно неговите морални завети са фундаментът за тази победа, а и за по-нататъшния напредък на родината му, която възкръсва след онази жестока война като феникс от пепелта, благодарение на усилията на целия народ. И днес, с бързоразвиващата си икономика и с големите си успехи във всички обществени сфери, възроденият Виетнам, продължава да следва пътя на своя „чичо Хо”, с ясно съзнание и жива памет за неговите човешки, духовни, идейни уроци.

Така например, в обучението по журналистика специално се изучава журналистическото майсторство на Хо Ши Мин. У нас не е широко известно, но той всъщност е извървял 50-годишен път в журналистиката, като е посветил таланта си на публицист и поет именно на освободителната кауза на своя народ, превърнал е словото и перото в най-силните си оръжия за мобилизиране на борческия дух.

Първата статия на Хо Ши Мин излиза на 18 юни 1919 г. във френския вестник „Юманите” („Човечество”), основан през 1904 г., преди 120 години, от легендарния френски социалист Жан Жорес. Когато през 1920 г. от Френската социалистическа партия се отделя лявото ѝ крило и се създава Френската комунистическа партия, „Юманите” става орган на ФКП. Към нея се присъединява и трудещият се по онова време като работник в Париж млад виетнамец, известен тогава с името Нгуен Ай Куок (Нгуен Патриота), бъдещият Хо Ши Мин (Волевият).

Неговата кауза е освобождаването на родния му Виетнам, разделен тогава на френските протекторати Анам и Тонкин и на колонията Кохинхина. Смята тази цел за неделима от постигането на свобода и независимост за всички индокитайски народи, намиращи се под френска власт. На това е посветена и първата му статия в „Юманите” през 1919 г., която всъщност е обръщение към Версайската мирна конференция. Под заглавието „Апел от народа на Анам” Нгуен Патриотът зове събралите се на форума във Версай представители на „великите сили” да предоставят независимост на народите на Индокитай.

През 1921 г. Нгуен Патриотът е сред основателите на Съюза на народите от френските колонии. Пише остри антиколониални и социални статии в тогавашния вестник „Парий”. Авторите на „Парий” не получават хонорари – напротив, заделят от оскъдните си средства, за да може да излиза вестникът.

Много пламенни послания отправя Хо Ши Мин в написаното от него през годините – включително и в легендарния му поетичен „Затворнически дневник”, който създава, докато е зад решетките в Китай на Чан Кайши през 1942-1943 г. Стиховете от „Затворнически дневник” се превръщат в истински манифест и зов за борба, който вдъхновява и разпалва бунтовния дух на народа.

Въздействието на словото и перото на Хо Ши Мин се дължи и на неговата висока образованост, която той през целия си живот допълва и разширява с много четене на философска, художествена и специалзирана литература, на вестници, на политически и научни анализи и т.н.

Да не забравяме и владеенето на няколко езика – китайски (кантонски, мандарин и една от старите му класически версии, използвана в литаретурата), френски, руски, английски, плюс родния виетнамски. Отлично е познавал също културата, традициите и народопсихологията на своя народ, което винаги му е отключвало пътя към сърцата на хората.

Много важен за харзматичното му въздействие на околните е бил и неговият позитивен и ведър дух, неговият останал млад и до дълбока старост характер, енергията, чувството за хумор.

Всъщност още по време на Първата индокитайска война с французите (1946-1954 г.) Хо Ши Мин вече е бил в достатъчно зряла възраст – 56-64-годишен. Но това не му е пречело да води походния и нелек партизански живот наравно с останалите бойци – с дълги планински преходи, често в непроходими шубраци. Казват, че дори когато имало възможност по онова време да пътува на каруца или кола, той отказвал, защото това било по-важно за раненине.

В партизанския лагер край Диен Биен Фу живее в обикновена бамбукова колиба с покрив от палмови листа, с рогозка за спане на пръстения път и с грубо скована ряботна маса, на която е единственото му съкровище – стара пишеща машина. Там го интервюира известният съветски кинодокументалист Роман Кармен, пред когото казва: „Пет минути са ми достатъчни, за да се приготвя за следващия поход”. А на въпроса колко часа работи и колко почива, отговаря: „Будят ме птиците, а си лягам, когато на небето изгреят звездите”.

Хо Ши Мин отделя специално внимание на ролята на пресата при изграждането на свободен Виетнам. По негово напътствие още през 1951 г. е създаден днешният орган на Виетнамската комунистическа партия вестник „Нян Зан” („Народ”). Макар вече да е държавен ръководител, „чичо Хо” остава верен на своята публицистическа тръпка и до края на живота си написва за вестника общо около 1200 статии. Но тъй като не иска да злоупотребява с влиянието на поста си, задължително се подписва само с псевдоними – използва около 30 на брой. Въпреки това е трудно да не се разпознае характерния му стил, за който в съвременната виетнамска журналистика е въведен и специалния термин „журналистическата култура на Хо Ши Мин”.

Има много крилати фрази, изречени или написани от бащата на независим Виетнам, които и до днес са любими на виетнамците. Ето някои от тях:

„Мъдрата птица пази перата си. Мъдрият човек – думите си”.

„Революционното движение е подобно на прилив, а надеждните активисти са като опорите, които устояват срещу тинята, когато водата спадне.”

 „Ако си убеден, че ще издържиш, изправи се срещу вятъра”.

„Войната на лошо въоръжената армия срещу снабдената с най-модерно оръжие е подобна на битката на тигъра със слона. Ако тигърът спре, слонът ще го смаже с могъщия си хобот. Но тигърът денем се крие в джунглата, появява се само нощем. Скача върху слона, разкъсва гърба му с нокти, а после пак изчезва в джунглата”.

„Правото дърво умира без да се огъва”.

„С каквото и да се занимаваш, първо мисли не за себе си, а за сънародниците, за целия народ. Върви в първите редици, когато е трудно, и остани последен, когато става дума за награди”.

 „Нека съхраним нашите планини, реки, хора. След победата над американската агресия ние ще построим наново нашата страна и тя ще стане десет пъти по-прекрасна, отколкото е сега”.

Така и става. Успехите на съвременен Виетнам, в който Хо Ши Мин продължава да е най-високият морален и идеен ориентир, са превърнали страната в една от най-бързоразвиващите се икономики в Югоизточна Азия и й печелят висок авторитет и ценни международни партньорства по света.

Последната статия на Хо Ши Мин във вестник „Нян Зан” излиза преди 55 години, на 1 юни 1969 г., само три месеца преди смъртта му. Озаглавена е „Подобряване на отговорностите и грижите за и обучението на децата и юношите”. Заглавието не е „атрактивно” по днешните ни критерии, но е конкретно и напълно в духа на времето. Освен това темата показва какво е вълнувало Хо Ши Мин в онзи момет – бъдещите поколения, които ще градят следвоенен Виетнам. Да не забравяме, че годината е 1969-та, американските бомбардировки включително и над Ханой са безпощадни и до победата на виетнамския народ има още дълги и жестоки 6 години война… А „чичо Хо”, вече болен, мисли за по-доброто обучение на децата и юношите… При това не просто дава указания и съвети, а гради реалистичен и разумен анализ въз основа на внимателно проучени и подбрани статистически данни. Това е характерно за всичките му журналистически публикации.

Друг техен важен белег, който открояват и до днес виетнамските преподаватели по журналистика, е критиката. Когато пише, Хо Ши Мин никога не се ограничава само до положителните факти и постиженията, а непременно изтъква и допуснатите слабости и грешки, за да бъдат разгледани и анлизирани причините, след което да могат да се преодолеят.

Самият Хо Ши Мин често е споделял с млади журналисти своите „професионални стандарти”, както бихме казали днес. За критиката казва, че трябва да е коректна и по същество, а хубавите неща е редно да се споменават „умерено”, защото „така повелява честността”. Също така призовава да не се „украсяват” прекомерно репортажите за героите в отбраната и в труда: „Нашите бойци и нашият народ имат достатъчно достойни качества, за които да се пише. Не е необходимо да се измисля нищо допълнително”.

Хо Ши Мин е бил много наясно и със силата на въздействието на образа в журналистиката. Често е повтарял: „Една снимка струва хиляда думи“.

Друг важен „стандарт” на „чичо Хо” е придържането към аксиомата в журналистиката – че всяка публикация трябва да отговаря на ключовите въпроси: „Къде, кога и как се се случили описваните събития?“.

Освен това Хо Ши Мин винаги е смятал, че естеството на журналистическата дейност е свързано с политиката, защото медиите са инструмент за борба – и затова журналистът трябва да има отчетлива позиция.

Д-р Чан Тхи Мин Туиет, преподавател във виетнамската Акдемия по журналистика и комуникация, разказва в своя статия з следните споделени от Хо Ши Мин съвети към журналистите, базирани на личния му опит:

„Той казваше: За да бъдете по-добри в писането, трябва да учите и да практикувате повече. Според моя опит, преди да напишете статия, е редно да се попитате: За кого ще пиша? За какво ще пиша? Как ще пиша, та статията да стане кратка, лесна за четене и разбираема? След кто завършите статията, е по-добре да се обърнете към приятели и колеги, които да я прегледат и коригират”.

Самият Хо Ши Мин дава следния отговор на въпроса „За какво ще пиша?“: „За комуникация, за обяснение, за насърчаване, за критика. За служене на обществото”.

Стилът на Хо Ши Мин е предмет на специално внимание във виетнамското обучение по журналистика. Този стил е кратък и стегнат, „образцов стил на азиатски учен”, както го определя д-р Чан Тхи Мин Туиет. Макар и кратки, статиите на Хо Ши Мин са „добре организирани, ясни от началото до края, с практическо съдържание“.

Често се припомня, как в началото на журналистическите си изяви във Франция, когато се опитва да привлече вниманието към освобождението на народите от колонилния гнет, Хо Ши Мин (тогава Нгуен Патриота) насочва статиите си предимно към френската публика и световното обществено мнение. Съответно публикациите му са и със стилистика, която да въздейства на по-образована публика. В тях блестящо се изявява и дарбата на полемист, която притежава Нгуен Патриота.

В по-късен етап, когато Хо Ши Мин трябва да въздейства и да мобилизира за масова борба като цяло по-ниско образованото население на Виетнам, той променя и стила си – статиите му стават, кратки, ударни, с практическа насоченост, лесни за четене и разбиране. Затова в „Затворнически дненник” изпорзва и поезията – тя въздейства емоционално, концентрира посланията в лесно запомнящи се рими.

Хо Ши Мин практически сам написва и текста на Декларацията за независимост на Демократична република Виетнам, която обявява на 2 септември 1945 г. в Ханой. Декларацията е изградена със силно красноречиви и ясни думи, съответства на духа на времето, убедителна е, докосва дълбоко сърцата на хората. И затова за виетнамците тя е наистина легендарна.

Ето и още някои от журналистическите съвети на Хо Ши Мин, споделени от д-р Чан Тхи Мин Туиет.

– Журналистите е редно „да пишат статиите си по прост, разбираем и практичен начин, така че всеки сънародник и войник да може да ги прочете, разбере, запомни и следва“.

– Журналистите „не трябва да си играят с думите и да използват формулировки, които не разбират добре”. Прекалената маниерност в писането обърква читателите, също както и злоупотребата с чуждици.

– По-добре е журналистите да „научат как се изразяват масите“. Но и не на място използваните народни поговорки се обръщат срещу самия използващ ги.

– Като завършат статиите си, журналистите трябва да ги препрочетат многократно и да махнат всичко излишно. При това не са достатъчни само критериите на автора. Той трябва да помоли и хора от социалното му обкръжение да прочетат написаното и също да предложат корекции.

„Кратката, стегната, реалистична, лесна за разбиране журналистика на Хо Ши Мин, пълна с борбеност и отговорност, е резултат от упорито му обучение в името на революционната кауза и щастието на хората. Тя е изкристализирала в неговия половинвековен журналистически и житейски опит,” обобщава д-р Чан Тхи Мин Туиет.

След два дни, на 2 септември, виетнамците ще посрещнат националния си празник, 79-годишнината от провъзгласяването от Хо Ши Мин на Декларацията на независимиостта на страната им през 1945 г. Отново ще с поклонят и пред паметта на самия Хо Ши Мин, най-популярния по света и най-универсален виетнамец – точно на 2 септември 1969 г., преди 55 години, той прекрачва във вечността….

Честванията за националния празник на Виетнам вече започнаха на 29 август с тържествено събрание и концерт в театъра „Хо Гуом” край езерото Хоан Кием (Езерото на върнатия меч) в центъра на Ханой, съобщи vietnamnet.vn

Президентът на Виетнам, а отскоро и генерален секретар на ВКП (висшата позиция според местната йерархия) То Лам, придружен от първата дама Нго Фъонг Ли, приветства официалните гости, ветераните от освободителната войни и представителите на дипломатическия корпус.

Сред участниците в събитието бяха и вицепрезидентът Во Тхи Ан Суан, председателят на Народното събрание Чан Тхан Ман, премиерът Фам Мин Чин и много други високопоставени дейци, потопени сред многобройната публика.

В речта си генералният секретар на ВКП и държвен глава То Лам подчерта историческото значение на събитията от 2 септември 1945 г., когато президентът Хо Ши Мин обявява независимостта на Виетнам на площад „Ба Дин” в Ханой и провъзгласява раждането на Демократична република Виетнам, след 1976 г. станала Социалистическа република Виетнам .

Президентът То Лам изтъкна успехите на Виетнам през последните 79 години и във вътрешен, и в международен план. Той подчерта, че от опустошена от войните страна Виетнам се е превърнал в символ на мир, стабилност и гостоприемство, привличайки инвеститори и туристи от цял ​​свят.

То Лам специално подчерта, че от слабо развита икономика, Виетнам се е издигнал до една от 40-те най-големи икономики в световен мащаб, като по обем на търговията се нарежда сред 20-те най-големи нации.

Страната освен това е жизненоважен участник в 16 споразумения за свободна търговия (ССТ), които я свързват с 60 ключови икономики по света.

След като е била изолирана и поставяна под ембарго страна, Виетнам днес се радва на дипломатически отношения със 193 държави, включително и на стратегически и всеобхватни партньорства с 30 нации, всички членове на Съвета за сигурност на ООН и големи сили. Виетнам също така е активен член на над 70 регионални и международни организации. „Издигнал като цел благополучието и щастието на нашия народ, Виетнам е признат от Обединените нации и международните приятели като образец на успеха в това отношение, като пример за намаляване на бедността и като държава, която непрекъснато подобрява материалния и духовен живот на своите граждани “, подчерта президентът То Лам.

От името на дипломатическия корпус реч произнесе посланикът на Палестина във Виетнам Саади Салама. Той отбеляза, че тази година националният празник съвпада с предстоящата 70-годишнина от освобождението на Ханой, важен крайъгълен камък в историята на Виетнам. Посланик Салама подчерта трайното въздействие на историческия момент отпреди 79 години с обявяването на независимостта на площад „Ба Дин”, който продължава да вдъхновява нациите по света в стремежа им към независимост и справедливост. Палестинският посланик също така изрази дълбока почит към паметта на покойния генерален секретар на ВКП Нгуен Фу Чонг, починал през юли т. г., като припомни неговите качества на почтеност, уравновесеност и мъдрост.

Също така посланик Салама отбеляза, че въпреки глобалните икономически предизвикателства, Виетнам продължава да бележи стабилен напредък в икономическото, културното и социалното си развитие, воден от политики, насочени към хората. Посланикът обърна внимание на „бамбуковата дипломация” на Виетнам, символ едновременно на гъвкавост и на непоколебимост, която продължава да укрепва международния авторитет на страната.

Посланик Салама повтори ангажимента на дипломатическия корпус за насърчаване на многостранното сътрудничество между Виетнам и страните по света, на приятелството и сътрудничеството в глобален мащаб.

Бе представена и художествена програма, посветена на 79-годишнината от независимостта на Виетнам, с участието на Виетнамския симфоничен оркестър, Националната опера и балет на Виетнам и театъра „Хо Гуом”. Бяха изпълнени известни виетнамски музикални композиции, отдаващи почит на историческия водач на Виетнам Хо Ши Мин и прославящи виетнамския народ.