Посланик Елеонора Митрофанова: Съветският съюз спаси света от фашизма! Победата е събитие от световно историческо значение

Днес в Руския дом в София се състоя Юбилейна конференция „Историческото значение на Победата над фашизма за развитието на Европа и света“. Конференцията бе открита от нейния инициатор и организатор на събитието – председателката на Фондация „Устойчиво развитие за България“ Станка Шопова.

Встъпителни изказвания и приветствия направиха посланиците на Русия и на Беларус в Република България Техни Превъзходителства Елеонора Митрофанова и Никита Лешуков. Говори и проф. Валерий Рузин, ръководител на Международния обществен форум „Съхранение за паметта за Втората световна война и за Великата отечествена война“ и заместник генерален секретар на Асамблеята на Евразия. Също така Сергей Бабурин – председател на международния Славянски съвет.

Участие с изказвания взеха заместник-председателят на НС на БСП Калоян Паргов, народният представител от ПП „Възраждане“ Ивелин Първанов, Валери Жаблянов – председател на Международна фондация „Георги Димитров“ и бивш зам.-председател на Народното събрание, както и учени, общественици, публицисти, антифашисти, многобройни приятели на Русия.

Сред темите, предложени за обсъждане, са влиянието на Втората световна война върху разпадането на колониалната система и установяването на нов световен ред, приносът на българското антифашистко движение за Победата и съхраняването на паметта за нея, противодействието на фалшифицирането на историята на Великата отечествена война и ревизията на нацистката идеология.

ЗЕМЯ публикува доклада на Н. Пр. Елеонора Митрофанова, посланик на Русия у нас:

Изминаха 80 години от този исторически ден, когато последните залпове на Великата отечествена война проехтяха над земята, ранена от снаряди и бомби. На 8 май 1945 г. в Карлсхорст, източно предградие на Берлин, маршалът на Съветския съюз Георгий Константинович Жуков и представители на Върховното командване на съюзническите експедиционни сили приемат безусловната капитулация на Германия.

Процедурата по подписване на Акта за капитулация приключи в 00:43 ч. на 9 май. В същия ден, на 9 май Йосиф Висарионович Сталин заявява в обръщение към народа: “Настъпи великият ден на победата над Германия. Фашистка Германия, поставена на колене от Червената армия и войските на нашите съюзници, призна поражението си и обяви безусловна капитулация”.

Символичните етапи, последните акорди на военния триумф на Съветския съюз бяха: преди капитулацията – издигането на Червеното знаме над Райхстага, и след него – Парадът на победата в Москва на 24 юни, на който 200 съветски войници под ритъма на барабани хвърлиха 200 знамена на победената германска армия в подножието на Мавзолея.

Съветският народ ликува. Неговата радост е свързана преди всичко с факта, че приключи най-тежката и ожесточена война в цялата многовековна история на нашата страна. Войната донесе много беди и нещастия. Тя е погълнала огромни материални ресурси, унищожила е човешките местообитания и е нанесла щети на природата. Великата отечествена война струва на съветската страна 2 трилиона и 569 милиарда рубли. Окупаторите напълно или частично са разрушили и опожарили 1710 градове и селища, над 70 хиляди села и селца. Общият размер на щетите, нанесени на Съветския съюз, в цени от онези години, възлиза на 679 милиарда рубли.

Човешките загуби на съветския народ по време на цялата война възлизат на над 27 милиона души, включително 8,68 милиона военнослужещи.

Войната осакатява съдбите на хората, коренно променя живота им, донасяйки им мъки от страдания, лишения, горчивина и тъга. Победата означаваше, че няма да има повече жертви и краят на тежките и ужасни трудности беше дошъл.

Тази война не беше наш избор. Тя беше наложена на страната ни от нацистка Германия, която имаше алчни претенции за ново “жизнено пространство” за арийската раса, и от европейски лидери, които я тласкаха да атакува СССР. Съветският съюз беше първият, който осъзна опасността от фашизма като идеология и военна сила, упорито се стремеше да създаде широка и ефективна система за колективна сигурност. Но мироопазващите му усилия не бяха нито разбрани, нито подкрепени. Коварният и жесток враг се стовари върху нас.

По отношение на целите на агресията, Хитлер е подчертавал, че „предстоящата кампания не е просто въоръжена борба, това е конфликт на два мирогледа. Ние трябва да изтрием тази страна от лицето на земята и да унищожим нейния народ“. Целите на хитлеристка Германия са били ликвидиране на СССР като държава, поробване и унищожаване на славянските и други „непълноценни“ народи и установяване на „нов ред“ в света.

Според генералния план „Ост“ („Изток“) приблизително 31 милиона души е трябвало да бъдат изселени в Сибир от западните райони на СССР, както и от Полша и Чехословакия, в продължение на 30 години (по-късно броят на лицата, подлежащи на изселване, е увеличен до 46 – 51 милиона души). Освободените земи по този начин е трябвало да се превърнат в жизнено пространство за германските колонисти: било е планирано там да се заселят 10 милиона германци, както и около 14 милиона местни жители да бъдат оставени на първоначалното им място и да бъдат германизирани.

Съгласно „Зелената папка“ на Гьоринг е било предвидено провокирането на глад на територията на СССР, жертвите на който е трябвало да станат най-малко 30 милиона души.

Стотици концлагери само у нас са станали видим и страшен израз на човеконенавистническата същност на нацизма, да не говорим за фабриките на смъртта като Майданек, Освенцим (Аушвиц) – Биркенау, Бухенвалд и др., така комините на крематориумите започнали да димят в цяла Европа.

Както времето, така и целите неопровержимо показват, че военното планиране и военните действия на нацистка Германия не са били мотивирани от самозащита, не са имали превантивен, а открито агресивен характер.

Съветският народ не е искал война. Но агресията пробуди у него безпрецедентна енергия, насочена към защита на Отечеството.

Общият патриотичен подем в името на победата обедини всички социални групи на обществото, всички нации и народи на страната. Мъже и жени, старци и юноши, хора с различна религия, социален статус и социална ориентация самоотвержено защитаваха независимостта на Отечеството. В този период на най-тежките изпитания в историята на нашето Отечество, цялата страна се вдигна за нейната защита, демонстрирайки несломима воля за победа.

Пространството на войната не е само фронтът. Войната, особено отечествената, се води не от една армия, а от цялата страна – държавата и обществото, хората. В него въоръженото потушаване на врага намира своето продължение и допълнение в икономически, научно-технически, дипломатически, информационни, идеологически и други форми на противоборство с него. Победата над врага на фронта е изкована и от упорития труд на милиони съветски работници, селяни и интелектуалци в тила.

Резултатът от борбата се решаваше не само на бойните полета, но и в голямата битка, която се разигра в цялата страна за метал, за военно оборудване, за хляб. Съветският тил се подчини на лозунга: „Всичко за фронта, всичко за победата!“. През годините на войната съветската индустрия произвежда оръжия и военна техника два пъти повече и с по-добро качество от нацистка Германия. От 1 юли 1941 г. до 1 септември 1945 г. са произведени 134,1 хиляди бойни самолета, 102,8 хиляди танкове и самоходни оръдия, 825,2 хиляди оръдия и минохвъргачки. И всичко това беше направено от ръцете на милиони инженери, техници, работници, 10% от които бяха тийнейджъри на възраст 12 – 17 години. Те често с месеци дори не излизали от цеховете, спели и се хранели там на машините и работили по седем дни в седмицата без почивка.

Военният и трудов подвиг на народа се увенчал с Победа. Значителен принос за нейното постигане имат съюзниците на СССР от антихитлеристката коалиция. Те разбиват и пленяват 176 дивизии. Този принос обаче бе пропорционално много по-малък от техните възможности и е бил направен много избирателно.

Достатъчно е да се каже, че въпреки постигнатото през юни 1942 г. „пълно споразумение относно неотложните задачи за създаване на втори фронт в Европа през 1942 г.“, той е открит едва през юни 1944 г., когато става очевидно, че Червената армия, дори и без съюзници, може да навлезе в Западна Европа и да стигне до Ламанша.

Съветският народ понесе основната тежест на борбата. Именно на съветско-германския фронт се състояха най-ожесточените и решителни битки на Втората световна война. От 1418 дни на съществуване на съветско-германския фронт активни бойни действия са извършени на него за 1320 дни (93% от времето), на италианския от 663 дни – 492 (74%), на западния от 338 дни – 293 (87%), на северноафриканския от 973 дни – 309 (31%).

Почти четири години съветско-германският фронт привлича основната част от силите и средствата на фашисткия блок. Срещу съветските войски едновременно действат между 190 и 270 от неговите най-боеспособни дивизии, или повече от 3/4 от общия им състав. Червената армия разбива и пленява 607 вражески дивизии. На съветско-германския фронт врагът губи 3/4 от общите човешки загуби и над 75% от цялото оръжие и военна техника.

Решаващият принос на СССР за Победата е признат по онова време от водещи политически, военни и обществени фигури на най-големите световни сили. Така американският президент Франклин Рузвелт пише в телеграма до генерал Дъглас Макартър: “От гледна точка на голямата стратегия… трудно е да се избегне очевидният факт, че руските армии унищожават повече вражески войници и оръжия, отколкото всички останали 25 държави от обединените нации, взети заедно“.

Британският министър-председател Уинстън Чърчил пише в съобщение до И. В. Сталин на 27 септември 1944 г.: „Руската армия изтръгна вътрешностите на германската военна машина и в момента сдържа несравнимо по-голяма част от силите на противника на фронта“.

В тази връзка опитите за „фрагментиране“ на победата чрез приписване на различни битки не на Червената армия, а на отделни националности също предизвикват възмущение. Спомняме си откровено богохулните изказвания на полския министър на външните работи, че Аушвиц е освободен от украинци, както и изказванията на някои западни политици за неуместността на празненствата за Деня на победата да се провеждат в Москва.

Победата над нацистка Германия е събитие от световно историческо значение. Значението му се състои преди всичко в това, че една многонационална държава, нейният народ и армия, обединени по дух и морални принципи, са успели да победят добре смазваната машина на германския Вермахт.

Днес Съюзът на съветските социалистически републики вече не съществува на политическата карта; съветският народ като историческа общност от хора също вече не съществува. Но постигнатата от тях Победа остава сред онези ценности, които и днес до голяма степен определят външнополитическите позиции на Русия като наследник на СССР. Съветският съюз защити правото на живот и независимост на народите, които го съставляваха.

Мащабът и последиците от Победата далеч надхвърлят националните граници. Тя стана отправна точка за дълбоки геополитически и социално-политически промени. Защитавайки се, Съветският съюз спаси света от фашистко мракобесие и премахна опасността от разпространение на агресията към други страни и континенти. Побеждавайки германския нацизъм, съветският народ не само защити свободата и независимостта на своята родина, но и верен на своя съюзнически дълг, изпълни историческа освободителна мисия.

За да ускори края на Втората световна война и да помогне на народите на Китай, Корея и други азиатски страни да се освободят от японското владичество, съветското правителство влезе във войната с Япония. В резултат на бързата Манджурска стратегическа настъпателна операция Квантунската армия е победена. Японското правителство бе принудено да подпише акт за безусловна капитулация. На 2 септември 1945 г. завършва Втората световна война.

Резултатите и последствията от Втората световна война са грандиозни по своя мащаб и историческо значение. След много десетилетия тя остава активен фактор в националния живот и световната политика.     

Мащабът и последиците от Победата са толкова значими, че нейният образ е част от националната идентичност на руското общество и служи като основа и инструмент за формиране на неговия духовен и морален облик. Образът на Победата, запазването на нейното наследство, поддържането на вярност към ценностите и идеалите не е просто почит, уважение и благодарност към войниците на фронтовата линия, спечелили свобода и независимост за всички следващи поколения. Паметта за Великата отечествена война и Победата в нея е жизненоважна за днешна Русия.      

Това е важно да се подчертае, тъй като през последните години тече вълна от опити за фалшифициране и изопачаване на историята й. „Да се ​​преиграе“, „да се пребори“ Великата отечествена война, радикално да се преразгледат нейните причини, характер и резултати – това се опитват да постигнат съвременните фалшификатори, прикривайки това с прословутия „нов прочит“ на историята.

Победата преформатира света. Лидерите на трите големи държави – СССР, САЩ и Великобритания, обсъждат и вземат решения за следвоенното устройство на Европа на Ялтенската конференция през февруари 1945 г. Разработени са нови принципи и норми на международните отношения и са създадени институции, които да гарантират тяхната жизнеспособност. Организацията на обединените нации (ООН), новите принципи и норми на международното право, залегнали в нейния Устав, правомощията на Съвета за сигурност и правото на вето на неговите постоянни членове, както и Международният съд се превърнаха в ефективни механизми, които поддържаха „духа на международно сътрудничество и истински съюз“ и в същото време силата и авторитета на Съветския съюз.

Като цяло в резултат на и благодарение на Победата се формира нова световна архитектура, наречена „Ялтинско-Потсдамска система на световен ред“. Оттогава дълго време думата “Ялта” е нарицателна в международната политика. С разпадането на СССР голяма част от безценното наследство на Ялта е изгубено. Но дори и днес светът до голяма степен живее и действа в координатите, заложени през зимната Ялта през февруари 1945 г.: именно там бяха определени основните принципи на световния ред, върху които днес се градят международните отношения.

Преди 80 години, през февруари 1945 г., в Ялта се срещат лидерите на СССР, САЩ и Великобритания. В една седмица на изключително сложни дипломатически действия бяха постигнати решения, които поставиха основите на нов световен ред за десетилетия напред. С право се нарича Ялтински, понякога добавяйки Потсдамски. В края на март 2025 г. в Ливадийския дворец, в същия интериор като през 1945 г., се проведе Международният научен и дипломатически конгрес, посветен на годишнината.

Разговорът беше смислен. Ще изкажа мислите си по основния въпрос, който ясно и имплицитно витаеше във въздуха на конгреса: жив ли е Ялтенският световен ред? Защо да празнуваме годишнината от срещата на върха на съюзниците, които само година по-късно се оказаха в състояние на студена война? За да се направи информирана преценка, струва си да се разгледат три аспекта на този проблем:

1) какво всъщност се е случило и какво не се е случило на конференцията на държавните глави на трите държави в Ялта;

2) какво всъщност се е случило след конференцията;

3) какво е предшествало февруари 1945 г.

Това ще ни позволи да определим много и от това, което се случва днес.

И така, точка едно. Въпреки че стенограмата на конференцията в Ялта е публикувана отдавна, нови подробности се откриват отново и отново по най-разнообразните нюанси на това събитие. Но е добре известно какво не се е обсъждало от лидерите на трите страни. И това е не по-малко важно от това, което се е обсъждало там. А не се обсъждало това, което и тримата са знаели добре:

а) разработване на ядрена бомба. Рузвелт не посмял да каже за това на Сталин, който обаче благодарение на разузнаването е знаел добре за проекта “Манхатън”;

б) разработването на плана „Немислимо“ от Великобритания, за който Сталин също е бил наясно и за който, разбира се, Чърчил мълчал;

в) контактите между разузнавателните служби на Съединените щати и Германия. Сталин ще напише на Рузвелт за това през март, като го обвини в нарушаване на съюзническата етика. Забележете, че Сталин не е казал нито дума на партньорите си за първите два случая на мълчание дори през юли в Потсдам, дори когато Труман в присъствието на Чърчил го уведомява за успешното разработване на новото супероръжие;

г) всички участници в срещата вече са дали заповеди да се подготвят специални сили за търсене на учени, технологии и стратегии за ракетни, ядрени, авиационни, корабостроителни и радарни програми. Съюзниците също са предпочели да премълчат това.

Отделно, тези точки вече са добре известни, но важното е защо съюзниците, въпреки конфиденциалната атмосфера на преговорите, не са говорили по тези точки.

Именно този факт ни позволява да направим един фундаментален извод: съюзниците в Ялта ясно очертаха правилата на играта за 25 – 50 години напред, имплицитно разбирайки, че ще има два коловоза за бъдещи отношения:

(а) спазване на фундаментални споразумения и (б) твърда конфронтация във формата на Студената война и локални конфликти извън териториалното разграничение в Евразия и с натрупването на ядрен потенциал – изнудване на СССР. Иначе казано, конфронтацията след войната също е резултат от Ялта! Последствието от тази част от него, която може да се нарече „решително мълчание“.

Втора точка. За случилото се след това. Съветското ръководство смята за основен резултат от Втората световна война териториалното разширяване на сферата на сигурност и влияние и разделянето на световната икономика на две относително автономни части. Сега се използва терминът “макрорегиони”. За пълно разбиране нека вземем предвид, че всъщност се появиха няколко макрорегиона. По времето, когато СССР се разпадна, съветският блок, развиващите се страни и дори западният блок не бяха хомогенни. Но е важно, че задължените към Ялта институции съществуваха (ООН и границите преди всичко) и споразуменията от Ялта все още се спазваха.

Трета точка. Какво се случи преди Ялта през 1945 г.? Втората световна война, чието начало по-точно се отдава на 1931 г., с началото на японската агресия срещу Китай. Но френският маршал Фош правилно отбеляза след края на Първата световна война: следващата война ще бъде след 20 години.

Между двете войни има безкрайни санкции, търговски войни, локални конфликти, кризи, пълен дисбаланс на глобалната парична и финансова система с войни на валутните курсове, турбуленция на златните обезпечения, инфлация и т. н. В резултат на това световната търговия практически се срива. Търговията става почти невъзможна. А нуждата от храна и гориво нараства. Търговията започва да се заменя с грабеж и сила. Тези остри жизнени нужди могат да бъдат решени с мирни или военни средства.

Всички опити на СССР да създаде коалиция за мир се провалят. Егоизмът на държавите надделя. Акцентът върху силата, агресията и световното господство, разбира се, получи съответна идеологическа формулировка. Ние не обсъждаме сега ролята на американския и британския капитал и властите в насъскването на Германия срещу СССР. Това е отделна и добре проучена тема днес.
Извод: войната се превърна в начин за разрешаване на плетеницата от противоречия в западния свят и между двете социални системи. В историята на междувоенния период има много неща, които напомнят за нашето време. Прилага се общ модел. Резултатът е Втората световна война и Ялта като неин финал, предшестващ Победата.                                               

Така елементите на световния ред от Ялта са все още актуални и действащи. Те се допълват от последващи слоеве, но това изобщо не превръща Ялта 1945 в реликва и не изчерпва значението й само с реликтово излъчване.

Ялта, 80 години по-късно, е образец на военно-дипломатически, икономически и хуманитарен висш пилотаж. Ако желаете, това е актуалната технология за изграждане на световните порядки. Лудвиг фон Мизес преди 100 години дава отлично определение за ред и причините за неговата промяна:

(1) неудовлетвореност от настоящата ситуация, (2) представа за бъдещето и (3) път и средства за постигане на това бъдеще. Ако тези причини съществуват, тогава възниква политика.                        

Екатерина II е била убедена: “Цялата политика се крие в три думи: обстоятелства, предположение и случайност. Трябва да сте много твърди в решенията си, защото само слабоумните хора са нерешителни”. Разликата в решителността в наше време е само в едно –  сферите на противоборство са станали повече отпреди 80 години.

Превод: Олга Гурска