Посланик Митрофанова на 3 март: Руско-турската война (1877-1878) завинаги свърза народите ни

На 3 март Посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова участва в организираната от българската общественост церемония по поднасяне на цветя на паметника на Александър II в центъра на София по повод 147 години от Освобождението на България от османско иго в резултат на Руско-турската война 1877-1878 г.
В същия ден Посланик Митрофанова отправи своите поздравления по повод Деня на Освобождението на България в публикация на официалната страница на руското посолство у нас във Фейсбук: „Скъпи приятели на Русия в България! Поздравявам ви с националния празник – Деня на Освобождението от османско иго.
Руско-турската война от 1877-1878 г. се превърна в наистина съдбовно събитие, което завинаги свърза народите на нашите страни. Хиляди руски воини, стотици опълченци и лекари заплатиха с кръвта си българската свобода и държавност. Светостта на този подвиг се усеща особено тук, на Шипка, откъдето днес ви изпращам своите поздравления.
Сега руско-българските отношения преживяват трудни времена. В стремежа си да докажат евроатлантическата си преданост и лоялност, някои сили в България се опитват да се борят срещу паметниците на общата ни история. Има предложения за пренаписване на учебниците по история, натрапчиво се насажда русофобия. Целта на подобни опити е ясна – да настройват народите ни един срещу друг, да сеят вражда и омраза.
Усилията, които се полагат да ни разделят са колосални. Но дори и в тези условия виждаме колко благоговейно в цялата страна продължават да се отнасят към паметниците на руските воини, как хиляди хора от различни краища на България днес се издигат до Паметника на Свободата. Именно това дава надежда, че добрите отношения между руския и българския народ не могат да бъдат прекъснати в угода на сегашните политически нагласи и по нареждане отвън, че те ще преживеят бурни времена и определено ще станат още по-силни.
Благодаря на всички, които грижливо пазят историческата истина, които се грижат за мемориалното наследство от Руско-турската война.
Пожелавам ви просперитет, благополучие, мир и добро. Честит празник, честит Ден на освобождението на България!“, завърши поздравителното си слово Посланик на Русия в България Елеонора Митрофанова.
За паметника
Идеята за издигането на монумент в София, който да олицетворява признателността на българския народ към Царя Освободител Александър II и към Русия като цяло, възниква веднага след Освобождението на България от османско иго през 1878 г. Тогавашната историческа обстановка обаче не позволява идеята да се реализира.
През 1898 г. Софийското опълченско дружество предлага да се създаде комитет, носещ името на Царя Освободител, който да организира конкурс за изграждане на паметник. Председател на комитета е общественикът, писател и просветител Стоян Заимов. Идеята е подкрепена от държавата и княз Фердинанд I, който е избран за почетен председател. Той пръв дари 50 хиляди златни лева. По-късно предложението за отпускане на голяма сума беше одобрено и от Народното събрание. Останалите средства са от обществени организации, както и от продажбата на специално издадена марка с лика на император Александър II.
Победител в конкурса за проект на паметника, обявен през 1900 г., е флорентинският скулптор Арнолдо Дзоки. Първият камък е положен на 23 април 1901 г., а тържественото откриване и освещаване е на 30 август 1907 г.

Паметникът е увенчан със скулптура на Александър II на кон. Барелефите отстрани на паметника изобразяват епизоди и герои от освободителната война, включително генералите Йосиф Гурко, Михаил Скобелев, както и главнокомандващият Великият княз Николай Николаевич. На фасадата има надпис: „ЦАРЮ ОСВОБОДИТЕЛЮ ПРИЗНАТЕЛНА БЪЛГАРИЯ“.