Посланикът на Държавата Палестина Н. Пр. Насри Халил Салим Абу Джейш: Нетаняху не крие намерението си за ликвидиране на палестинския народ

– Ваше Превъзходителство, Вие се срещнахте с президента на България Румен Радев по негова покана, на втория ден след като в Катар бе подписано споразумението за прекратяване на огъня в Газа между Израел и Хамас и за освобождаването на заложниците. Заложници на конфликта в Газа бяха и двамата български моряци от кораба „Галакси лидер“ Любомир Чанев и Данаил Веселинов, заловени от йеменските хути. Двамата българи вече са освободени и се завърнаха в родината. За тяхното освобождаване повече от година работиха не само българските власти, а и арабските приятели на България, сред които и Държавата Палестина. В какво се изразяваше конкретно приносът на Вашата държава?

 – Нека започна с това, че срещата ми с президента Румен Радев стана два дни след подписването на споразумението за примирие. Президентът следи войната срещу Газа, следи палестинския проблем и новините от Близкия изток с много дълбока мъдрост и винаги се стреми да научи възможно най-много подробности. Той пожела да научи детайлите за постигнатото споразумение за примирие от палестинска гледна точка, от първа ръка, а не от новинарските емисии. Президентът мъдро следи с неутрални позиции събитията в света и винаги е заставал на позицията за прекратяване на войната и предоставяне на палестинския народ на неговите неотменими законни права съгласно резолюциите на ООН. Бихме желали да благодарим от името на Палестина на президента Радев за неговата позиция за прекратяване  на войната на базата на тези резолюции и на международната законност. Колкото до двамата български заложници, позволете ми да поздравя тях двамата и техните семейства, че те вече са тук. Нека да кажа, че Палестина винаги е присъствала в процеса на полагане на усилия за тяхното освобождаване. Това започна още преди около пет месеца с един разговор между президента Радев и палестинския президент Махмуд Абас. По указание на президента Махмуд Абас всички палестински институции, работещи в сферата на сигурността и всички останали сфери, се заеха да полагат усилия за освобождаване на българските заложници. В Кайро се проведе среща в края на октомври миналата година между палестинската власт и Хамас, по време ня която подробно беше обсъден въпросът за освобождаването на двамата български моряци. Позицията на Хамас беше положителна и представителите му изразиха готовност да преговарят с хутите за освобождаването на заложниците. Множество посредници се намесиха в процеса на тези усилия, но аз искам специално да отбележа загрижеността на президента Румен Радев, който следеше всичко, което става, и се стремеше да допринесе за това в контактите си както с палестинската страна, така и с други регионални и братски държави. Също така искам специално да отбележа приноса на г-н Славчо Велков, председател на Дружеството за българо-палестинско приятелство и сътрудничество,  който беше в постоянна връзка с нас и работеше с нас непрекъснато. Така че благодарение на всички тези усилия двамата българи са вече при семействата си.

–  Разговорите в Катар между Израел и Хамас с посредници от Катар, Египет и САЩ се водиха около три месеца. Те приключиха със споразумение дни преди американският президент Джо Байдън да приключи мандата си. Вероятно Байдън е искал в края на управлението си да остави някакъв положителен спомен, че е допринесъл за прекратяване на огъня в Газа. Новият президент на САЩ  Доналд Тръмп също твърди, че и той има принос за успеха на разговорите. Как  точно стоят нещата? Кой от тях какъв принос има в случая?

– В продължение на 15 месеца администрацията на Байдън не оказа никакъв натиск върху Израел. Напротив, САЩ  протежираха Израел. В Съвета за сигурност на ООН администрацията на Байдън четири пъти използва правото си на вето срещу възможността за прекратяване на огъня от страна на Израел. Няма как усилията, които бяха положени в последните дни, след като той вече беше загубил президентския пост, да бъдат приети като на натиск върху Израел. А Тръмп оказа натиск върху правителството на Нетаняху, защото на него му е необходимо в Близкия изток да има мир, за да може като нов американски президент да реализира своите проекти за региона. Само че преди няколко дни Тръмп направи едно предложение, което аз бих нарекъл глупаво. Той поиска от Египет и Йордания да бъде преместено палестинското население  от Газа в Египет и в Йордания. Намирам тази идея за глупава, защото палестинският народ води борбата си вече повече от 100 години на своята земя. Дори да бъдат избити всичките пет милиона палестинци, които се намират в Палестина на Западния бряг и Газа, те няма да се съгласят да бъдат преместени по този начин в други държави.

Израел използва всички видове американски оръжия, без изключение, за да избие палестинския народ в Газа, но не успя. Единственото оръжие, което му остава, е ядрена бомба и тогава на тази земя няма да има палестинци, но няма да има и израелци.  Така че ние, палестинците, се надяваме лидерът на най-силната държава в света да бъде достатъчно справедлив и да има достатъчно смелост да доведе докрай въпроса за разрешаването на израелско-палестинския конфликт въз основа на резолюциите на международната законност и правото на палестинския народ  да съществува на своята земя в независима държава.

– Целта на Израел, обявена при започването на войната на Израел в Газа, бе да се унищожи Хамас. Но войната се превърна в изтребление на мирното население, в геноцид на палестинците в Газа. Не е ли цел на военната операция също  Израел да принуди  населението на тази палестинска територия да я напусне и така в крайна сметка да я постави под пълен свой контрол и да я анексира?

– Плановете за обезлюдяване на  Ивицата Газа от палестинци въобще не са нови. Те датират още от 1950 г.  Сега г-н Джарет Кушнер, който е зет на президента Тръмп, го съветва, че  крайбрежието на Газа е с прекрасни плажове и там трябва да се построят великолепни морски курорти. Икономическите проекти, включително свързаните с газовите находища, са аргументи, с които Израел обяснява намеренията си да прогони палестинците от Газа, което би било  крачка към целта цялата територия на историческа Палестина да се постави под израелски контрол.

– Голямата част от населението на Държавата Палестина живее на Западния бряг. Как войната в Газа засегна палестинците там, какви са техните проблеми сега?

– Когато говорим за Западния бряг, винаги отбелязваме специално и Източен Йерусалим. Трябва да кажа за тази част от палестинската територия, че войната, конфискациите на земя и убийствата не са преставали нито за миг, нито за ден. Затова не говорим само за  периода от 7 октомври 2023 г. насам, а за цялото време на съществуване на израелската окупация. Даже така, както беше заявено от ръководството на Хамас, в първите дни след 7 октомври една от причините за действията на Хамас на 7 октомври с атаката срещу Израел бяха действията на израелската окупация на Западния бряг. Имаше и ултиматум от Хамас към Израел да прекрати враждебните си действия на Западния бряг. През всичките 15 месеца на войната в Газа войната вървеше и на територията на Западния бряг.  Там имаше военни действия на окупационната армия в Джанин, Толкарем и Наблус, където бяха разрушени палестинските бежански лагери в северната част на Западния бряг. Тези палестински лагери са още отпреди създаването на израелската държава през 1948 г.  и обитателите им са признати от ООН за бежанци, които са избягали от южните части на Израел. Така че Западният бряг също беше в ситуация на война по време на военните действия на Израел в Газа.

– Израелското правителство не скри, че приема споразумението за примирие в Газа главно заради размяната на заложниците. Премиерът Бенямин Нетаняху явно не желае да се ангажира с прекратяване на войната. Осем от министрите в кабинета не подкрепиха споразумението от Катар. Две крайнодесни политически фракции в правителствената коалиция също бяха против. Така че вероятно по пътя към евентуално по-широко мирно споразумение, каквато цел се поставя в споразумението,  ще има  много големи препъникамъни. Бихте ли посочили някои от тях?

– В продължение на 15 месеца палестинският народ в Газа беше подложен на най-безчовечни методи на унищожение, на убийства, на разруха, на умишлено предизвикана гладна смърт, на епидемии от болести, на лишаване от медицинско обслужване, на арести и въобще на всичко най-грозно, което не би могъл да си представи човешкият ум. Нетаняху и неговото правителство, както и още някои от крайнодесните политически фракции в Израел не крият своите планове за ликвидиране на палестинския народ. Тази амбиция е расистка, но тя е и неприложима и няма как да не се провали.

В края на 30-те години на миналия век в Европа дойде на власт  един човек, които искаше да окупира Европа и света, фюрерът Хитлер. В момента плановете на Нетаняху са за окупация на Близкия изток, т. е. за поглъщане на доста голяма територия, включително Йордания, Сирия, ѝ Ливан, Саудитска Арабия и част от Египет. Това практически също е вид експанзионизъм. Същите експанзионистични идеи изповядват и тези в Израел, които се противопоставиха на споразумението за примирие.

В миналото през 30-те години светът се изправи срещу Хитлер. Това направиха САЩ, Съветският съюз и още много други държави. Човечеството им е благодарно, че го освободиха от фашизма. Нима светът още не е видял, че експанзионизмът на Нетаняху е идентичен с този на Хитлер? Не трябва ли светът да вземе мерки? Затова нашата надежда е, че  свободният свят, Европа, Европейският съюз, светът ще си дадат сметка за този експанзионизъм,  ще се изправят и ще противодействат на Нетаняху.