Празнуваме един от най-великите отци на българския род – на св. патриарх Евтимий Търновски, каза патриарх Даниил
Със света литургия и с литийно шествие, предстоявани от Негово Светейшество Софийския митрополит и български патриарх Даниил, днес беше почетена паметта на св. Евтимий Търновски, последният патриарх на Второто българско царство.
На днешния ден празнуваме паметта на един от най-великите отци, просияли от българския род – на св. патриарх Евтимий, баща на народа ни в едни от най-тежките и трагични години от историята на нашия народ. В богослужебните химни за празника на вечернята се казва, че Господ му е дал да види страшни неща, да стане свидетел на разорението на държавата, на царствения град Търново, на разорението на светините, на убийството на толкова души от управляващата аристокрация, на поруганието на множество народ, каза в словото си патриарх Даниил, след като отслужи светата литургия за празника в столичния храм “Св. Седмочисленици”.
При заповедта за екзекуцията на патриарх Евтимий, при неговото обезглавявяне, ръцете на палача се вдървили и мечът паднал, каза Негово Светейшество и разказа за живота и дейността на духовника. “Св. Евтимий е полагал целия си живот и в мирно време, и после при обсадата на Търново, и при разорението, е полагал непрестанно своя живот, своята душа за всички поверени нему люде”, каза патриарх Даниил.
Той призова в проведта си в храма да чуем този бащински завет, тази голяма бащинска молитва и този завет на св. Евтимий, защото днес също живеем в едно много размирно време – на разединения, на междуособици – както в страната, така и в балканските държави. Не сме единни, по-скоро народът го вълнува Мамона – Бога на парите, на материалния комфорт, на удоволствията, но не е възможно да се служи на двама господари и не е възможно да има промяна към добро, слушайки този глас, който ни влече към страстите, към греховете. Не е възможно да ни очаква нещо добро – и в личен, и в обществен, държавен план, ако ние не се обърнем, ако не си дадем сметка, че не може да ни бъде добре, ако не сме с Бога. Да се оставим от лошите си навици, от лошите привички, от безверието, гоненето на материални придобивки и ценности, и да започнем да възпитаваме децата си във вярата, призова Негово Светейшество в храма “Св. Седмочисленици”.
След това, по традиция, литийното шествие започна от бележития столичен храм и продължи до паметника на св. патриарх Евтимий, където бяха поднесени венци и цветя.
Нека св. патриарх Евтимий Търновски да просвети нашия ум, за да ходим в закона Господен, каза Негово Светейшество пред паметника на светеца. “Ти, който стоиш пред престола на Божията слава, моли седящия на него Христа Бога да запази благочестивия ни народ, църквата и страната ни, твоят древно просиял град и този богоспасяем град, и всеки град, и православните храмове. Изпроси нам прощение на греховете, изцеление на душевните и телесни болести, бъди застъпник на всички обидени, утеха на скърбящите, а на бедстващите – скорошно избавление”, каза патриарх Даниил пред паметника на св. патриарх Евтимий.
* * *
Св. Евтимий, патриарх Търновски, е роден в 1327 г. в знатен род от старата българска столица Велико Търново. Съвсем млад той се присъединява към монашеското братство на Килифаревския манастир, ръководен от Теодосий Търновски. По онова време манастирът е известен книжовен център с голямо значение за средновековна България и за другите славянски народи. В него заедно с Евтимий се учат видни богослови, литератори и историци.
После младият Евтимий дълго време учи във Византия, но разочарован се завръща в родината си и се усамотява в пещера, недалеч от Велико Търново. Там построява църквата “Св. Троица”. Около нея се събират негови ученици и създават манастир. В него Евтимий се заема с отговорната задача за подобряване на българския правопис въз основа на езика на първоучителите – светите братя Кирил и Методий. Той извършва езикова реформа, като изгражда и установява литературен език, съзнателно отдалечен от говоримата реч, чрез който “изкуството да се плетат думи” достига съвършенство.
Патриарх Евтимий Търновски се счита и за един от най-изтъкнатите средновековни български преводачи. След избирането му за патриарх през 1375 г. Евтимий продължава да развива книжовна дейност. Превежда литургии, съчинява жития на български светци, пази ревниво православното наследство от еретични посегателства, полага грижи за бедни и страдащи. Той прави и реформа на българските богослужебни книги, за да станат те по-разбираеми и да достигат до съзнанието и ума на вярващите.
При падането на Велико Търново под робство през 1393 г. патриарх Евтимий остава като последен бранител на българската православна вяра и държава. Заради смелостта си е осъден на смърт, но става чудо и когато турският палач вдига ръка да го посече, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Последният български патриарх е заточен и умира около 1402 година.
Св. патриарх Евтимий Търновски е канонизиран от Българската православна църква през XV век и оттогава е включен в нейния празничен календар, а на 20 януари паметта му се почита и от другите православни църкви. У нас особено тържествено празникът се чества в манастира “Св. Троица” край Велико Търново, където светецът е работил със своите сподвижници.
