Примирие или сметка без кръчмар

Тръмп включи фанфарите и провъзгласи „фантастична дипломатическа победа“. Става дума за срещата на високопоставени американски и украински чиновници в саудитския град Джеда и нейните „триумфални“ резултати. От последвалите изявления се разбира, че страните са се разбрали в Украйна „незабавно“ да бъде установено 30-дневно примирие между руската и украинската армия.

От създадената картинка обаче не става ясно как на практика подобна цел ще бъде постигната, след като не са отчетени намеренията на една от воюващите страни – Русия. Следователно иде реч за опит за помирение след възникнал вътрешен семеен скандал. В случая – между Вашингтон и Киев, тъй като те са заедно от една и съща страна на конфликта. Москва просто продължава все по-ускорено да върви към целите си – освобождаване на своите конституционни и исторически земи, окупирани от неонацисткия киевски режим.

Часове до преговорите в Джеда изпадащият във все по-тежко умопомрачение тартор на режима и подопечните от свитата му твърдяха, че временно примирие за Украйна би означавало капитулация и тя в никакъв случай няма да го приеме. Към тази позиция пламенно го насърчаваха и брюкселските феодали. Но ето че „случай“ се отвори и от всякъде – от Лондон до Киев, зазвучаха бурни одобрителни аплодисменти за обявеното примирие.

Възниква голяма въпросителна за причините за това преобръщане в иначе „твърдите“ им позиции за продължаване на войната. От една страна, изглежда, че то е било неизбежно. През последните дни стана ясно, че без подкрепата на САЩ нито Европа, нито още по-малко Украйна са в състояние да противостоят на Русия. Само прегракналото кукуригане на галския петел и отпадналия рев на британския лъв не стигат. Трябва им почивка, за да се съвземат и да дочакат подходящия момент за мечтания поход на изток.

Има и друга вероятност – въпросното примирие е дипломатически капан за Русия. Близо до ума е, че тя не може и няма да приеме спиране – макар и временно, на огъня при условия, които не са били съгласувани с нея. Тогава спокойно отново може да бъде обвинена в агресивни намерения – едва ли не в планове да нападне някоя страна от НАТО. Следователно и пътят към открит въоръжен конфликт с нея е отворен. Освен това, ако Москва откаже изготвеното от Вашингтон примирие, САЩ няма да могат да стоят настрана от конфликта. Така капанът става двоен. В него по замисъла на Лондон, Париж и Брюксел попадат едновременно и Путин, и Тръмп – и двамата обявени за врагове на Европа.

Сметката обаче пак е без кръчмар. Подобно развитие на събитията не само не влиза в сметките на Москва и Вашингтон, но е напълно противоположно. Русия буквално помита украинските въоръжени съединения по цялата линия на фронта, а Тръмп гори от желание да влезе в историята като миротворец и да се освободи от гирите на войната, в която администрацията на Байдън въвлече САЩ. Съдбата на Европа и още по-малко на Украйна не го интересува. Но колкото т. нар. съюзници са по-изтощени и объркани, толкова по-добре и за него лично, и за Америка.

Тук се появи още една въпросителна пред плановете на американския „миротворец“. Оповестено бе, че военната помощ и предоставянето на разузнавателни данни за режима на Зеленски веднага се възстановяват след краткото им прекъсване. Тактиката „оръжие за мир“, или „дипломация чрез натиск“, отдавна е известна. Колкото и ясно да става, колкото и исторически факти да доказват, че тя е безсмислена по отношение на Русия, САЩ не се отказват от нея. Но Тръмп и екипът му нямат намерение да губят. Затова в Москва спешно прилетя специалният пратеник на Вашингтон Стив Уиткоф, който разяснява „особеностите на американското примирие“ – резултатите ще станат ясни след приключването на броя.