Проф. Дуранкев: Безоблачното небе за коалиционните партньори изтече – 10 въпроса след доклада за еврото
Дойде му времето. Време разделно!
Всеки от членовете в „сглобката/слепката“ ще трябва да покаже зъбите си, за да оцелява индивидуално.
След доклада на ЕК за „пълната“ готовност на България за приемане на еврото и оглушителните закани на КЗП и КЗК че ще преследват до дупка „незаконните практики“ при повишаването на цените, настъпи „време разделно“ в самата коалиция.
Причините: трябва да се вземат непопулярни решения, а някои от членовете на коалицията трябва да прокарват свои особени политики, които не могат да се приемат от останалите партньори. Освен това, някои от коалиционните партньори, ако не всичките (с изключение на групировката около магнитизиращия г-н Пеевски), чувстват че линеят електорално, обезсмислят се идейно и са със силно изхабени лидери.
Ето кратък списък на 10 от въпросите, които заедно трябва да решават, но вероятно ще ги разделят коалиционно:
1. Преход от незначителен към по-висок икономически растеж. Десницата ще настоява за повече „дарове“ за любимите фирми, левицата (доколкото я има?) – за повече публични инвестиции.
2. Спиране деиндустриализацията на българската икономика и изграждане на високотехнологична индустриална база. И при това, възприемане на идеите от доклада на Драги. В това отношение даже десницата трябва да спре да повтаря „свободни пазари, свободни пазари“, понеже пазарите никак не са свободни (питайте по въпроса Доналд Тръмп или Си Дзинпин).
3. Блокиране нарастването на външния дълг, понеже все по-малко ще е трудоспособното население, което някога ще го връща. Тук фразите „другите имат много повече“, „ние сме под 60% от БВП по дълг“ и „само до 3% дефицит“ просто не са верни – изчисленията за ЕС са правени при допускане за 5% икономически растеж годишно, а растежът ни е нисък!
4. Увеличаване на преките разходи за въоръжаване до 5% от БВП, което е изискване на НАТО, въпреки че и ЕС вече се наклони към Вашингтон. Ако икономическият растеж на България е под 5-6% средногодишно, едно такова пренасочване на преките средства (има и „косвени“, които не се вписват в преките, а и те са огромни) за въоръжаване, ще изисква рязане на живо месо от други сектори.
5. Овладяване на инфлацията до под 2%, която продължава да е много висока предимно чрез спекула (3,5% на годишна база) и подяжда както работни заплати, така и пенсии, и печалби. От такава висока инфлация в момента се наслаждават само МФ и НАП, понеже дърпат повече приходи към бюджета, но никой друг. Или, обратно, при такава висока инфлация осигуряване на по-бърза динамика на работни заплати, особено на минималната работна заплата към 800 евро в края на жизнения път на това правителство („еврозоната ще увеличи рязко доходите“, така припяваха мераклиите за еврозоната).
6. Рязко намаляване на най-високото неравенство в Европейския съюз – в най-бедната негова страна, в която под 1% са хипермилионерите и милиардерите. Ако наистина БСП-ОЛ още левеят, то по отношение на това изискване ще бъдат на нож с богатата десница.
7. Ликвидирането на „допълнителното“ пенсионно осигуряване, което намалява реалните пенсии, но обогатява частни структури. И по тази линия „времето е разделно“, или поне така изглежда.
8. Създаване на „котви“ за младите хора, за да останат в България – особено за завършващите висше образование. Добрите практики по света в това отношение имат широко приложение: освобождаване от данъци 5 години след завършването на образованието (до определено ниво, напр. 5 000 лв. работна заплата, облага се само горницата), безвъзмездна държавна субсидия за първо жилище на работещите млади семейства с деца (напр. 40 000 лв.), безвъзмездна държавна субсидия за пръв нов автомобил (напр. 10 000 лв.) и други. Щом на фирми може да се дават милиони субсидии, защо за младите хора да не може?
9. Свеждане на рентабилността при обществените (държавните и общинските) поръчки до под 7-8% от стойността. Трудно, но пестеливо решение.
10. Ох, това е най-трудното – борба с корупцията, когато си във властта, а те (власт и корупция са фамилно съкровище). В България даже Кьовеши губи битката, докато корупционерите блаженстват. А част от тях са познати, познати лица. „Иване, Бойко, Деляне, Ахмед, Атанас, Слави, кажете си и ги намерете!“
Безоблачното небе и слънчевото време за коалиционните партньори изтече с доклада за готовността за еврото. Сега, всеки за да оцелее поотделно, ще трябва да покаже зъбите си както в НС, така и в МС. Останеш ли в “сглобката”, приключил си!
