Проф. Искра Баева: Как се роди БСП – 99 години след създаването на социалдемократическото движение у нас
Всяка година в края на юли или началото на август БСП отбелязва на Бузлуджа раждането на социалдемократическото движение през 1891 г. и така отброява история от повече от 130 години. Само че партията, създадена през 1891 г. силно се отличава от последвалите я тесни и широки социалдемократи, комунисти и социалисти. Във всеки етап от еволюцията си тя се основава на идеи, които отговарят на духа и нуждите на съответното време, без да се отказва от корените си. Затова, когато днес говорим за БСП, мислим както за партията с това име отпреди 35 години, така и за предшествениците ѝ, а важните въпроси са дали преименуването е било необходимо и какво е постигнала БСП с новото си име.
Ще започна със заслугите на БКП, която в епохата на социализма осъществява модернизацията и индустриализацията на страната, но през 1989 г. стана политическата сила, започнала прехода, след като отстрани от властта най-дългогодишния си лидер Тодор Живков. Каквато и носталгия по сигурността на социализма да съществува днес, не трябва да забравяме, че процесите на дълбоки преобразования бяха общи за целия Източен блок и България не можеше да остане встрани от него. Но в същото време беше единствената страна от блока, в която промените бяха започнати не от опозиционните сили, а от партията, която притежаваше цялата власт. И беше готова да се откаже от нея в името на демокрацията, която обещаваше по-добро бъдеще на страната. Вярно е, че това обещание не се реализира, но вината за това беше не само на БСП, а на всички партии, които заедно се включиха в изграждането на демокрацията, която се оказа демокрация „по български“.
Настъпилите промени направиха заседанията на ХІV извънреден конгрес силно дискусионни и бурни, като идейните течения бяха подготвили алтернативни документи по темите за политическия плурализъм, демокрацията, мястото на партийните организации, националния проблем. С приетия от Конгреса „Манифест за демократичен социализъм в България“, беше обоснован идейният завой, който на свой ред изискваше ново име на партията.
е начинът, по който стана това: не с решение на конгреса или на новоизбраното ръководство, а напълно демократично с допитване до всички членове на БКП. В организирания вътрешнопартиен референдум участваха 726 хил. партийни членове, от които 629 522 или 86,71% подкрепиха партията да се преименува от комунистическа на социалистическа. На 3 април 1990 г. резултатите от референдума дадоха основание на новия председател на партията Александър Лилов да обяви началото на социалистическия път на старата партия. От този момент тя прие името Българска социалистически партия и този ден се превърна в новия ѝ рожден ден. Само че с този акт тя не се превърна автоматично в социалистическа, а той постави началото на дългата ѝ еволюция, която продължава да предизвиква спорове и съмнения и до ден днешен.
Така или иначе, участието на БСП в първите избори за Велико народно събрание (7–14 юни) се превърна в голямата проверка за присъствието на преименуваната партия в обществото. Проверка, издържана с отличен благодарение на спечеленото абсолютно мнозинство с 211 депутати от общо 400. Във Великото народно събрание благодарение на мнозинството на БСП беше изработена и приета новата конституция на Република България, която не само осигури демократичния преход на страната, а продължава да бъде котва и ориентир и до днес.
