Проф. Искра Баева представи книгата си “Личностите, които определиха нашата съдба”
Историкът проф. Искра Баева представи книгата си “Личностите, които определиха нашата съдба” в СУ “Св. Климент Охридски”. В нея са събрани портретите на 12 политици – по шестима от времето преди 10 ноември 1989 г. и след това, за които проф. Калинова отбеляза – “чрез тези образи ние виждаме епохата”.
Първият портрет е на Георги Димитров, следват Тодор Живков, Антон Югов, Станко Тодоров, Иван Башев, Георги Трайков. А шестимата от началото на българския преход са Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов, Желю Желев, Ахмед Доган и Благовест Сендов.
Колкото и да определяме сами съдбата си, има големи процеси, от които зависим, а те се свързват с определени личности, посочи авторката.
“Историята е субективна – тя се прави от хора, всеки от които има свои чувства и цели, пише се от хора, които имат своите симпатии и антипатии към историческите фигури, а накрая се чете и от хора, всеки от които иска да види своята представа за събитията от миналото. А основният ми мотив за тази книга е надеждата да съчетая дълбоко субективния характер на историческия процес с важния не само за марксизма въпрос за ролята на личността в историята”, обяснява проф. Баева.
Липсват портретите на Симеон Сакскобергготски и на Бойко Борисов, защото преходът свършва с приемането на България в Европейския съюз, каза още тя.
И обяснява: “Преходът беше от социализъм, това беше съветски модел на държавен социализъм, към пазарна икономика. Приемането ни в ЕС означава, че сме вече действаща пазарна икономика, а това, че сме демокрация, беше признато още преди това”.
Според проф. Баева липсват и още две фигури – на Жан Виденов и Иван Костов, първият неуспешно опитал се да запази социалната държава от времето преди 10 ноември, вторият – разградил я напълно.
“И двамата са много важни фигури за прехода. Виденов е първият и единствен, който се опита да направи завой в прехода, да го насочи в друга посока, а не в тази, от която тръгва в началото на 90-те години, т.е. да се опита да спаси нещо от социализма, да запази някакви главно социални постижения на социализма, но не успява. И на това, че преходът върви в една посока, а той се опитва да върви в друга посока, се дължи крахът на неговото управление – той беше свален отвътре и отвън. Срещу неговото управление се обявиха както от САЩ, така и от Русия, защото той поведе една политика, която е на независимост от Русия, особено на енергийните доставки. Докато Иван Костов е този, който осъществява радикалния преход”, смята историкът.
А издателят Иван Гранитски пожела книгата да има 200 издания, като посъветва авторът да допълни образите в нея. И да напише римейк на “Строителите на съвременна България”, който обаче да се казва “Разрушителите на съвременна България”, съобщи “Епицентър”.
