Проф. Мюмюн Тахиров с нова книга „Образование и духовна идентичност“

Този научен труд може да послужи като основно помагало за изграждане на нов обществен модел, който се развива в цялостно променена възпитателна среда и нова ценностна система, написа в рецензия за книгата известният философ и общественик проф. Орлин Загоров
С новото произведение „Образование и духовна идентичност“ проф. Мюмюн Тахиров прави още един принос в българската национална творческа история. След като получава многобройни признания за своите произведения от основните жанрове и става носител на годишната национална награда на Съюза на българските писатели за 2024 година за своя фундаментален научен труд „Философия на творчеството“, той не само показва неизчерпаемостта на своя талант в областта на художественото творчество, но и в областта на философията и в личната си ангажираност да дава своя принос в развитието на българската национална култура и постоянно да обогатява нейния фундамент. Той започва с образованието като фактор с изключително значение за изграждането на духовната идентичност на младите поколения с мисълта на Нелсън Мандела, който казва: „За да се разруши, една нация не са нужни атомни бомби или снаряди с далечен обсег. Достатъчно е да се свали нивото на образованието… Крахът на образованието е крах на една нация”. Заслужава тази мисъл да се постави като девиз над входната врата на всяко българско училище. Важно място в труда си авторът посвещава не толкова на отделен тип индивид, а на нацията като колективен образ, на комуникацията и идентичността, национализма и квазинационализма.

Новата книга на проф. Мюмюн Тахиров показва с конкретни примери значението на националната идентичност и формулира своето разбиране, че причината за явления като криво разбран национализъм, квазинационализъм и т. н. трябва да се търси в неправилното разбиране или неразбирането изобщо на смисъла на тези понятия. Това е причината за липсата на единен модел на поведение и общовалидна национална политика за националното достойнство у много политици и на част от интелектуалците в нашата страна. Специално място в рецензирания труд заема проблемът за защита на културното наследство и духовното единство като фактори за укрепване на националното самосъзнание на нацията. В този кръг от проблеми авторът развива своите идеи с концептуално значение за настоящето и бъдещето на нацията и с особена критичност разглежда комерсиализацията на културното наследство и застрашаващото й влияние върху духовната идентичност на нацията. Като фактор за преодоляването на това явление авторът посочва изграждането на толерантно общество и по – специално у нас особено в условията на прехода от тоталитаризъм към демокрация. Специално внимание заслужават разсъжденията му върху понятието толерантност и особено за влиянието на индустриализацията с изчерпани възможности, ниската политическа и управленска култура на държавния апарат. Настоящият научен труд може да послужи като основно помагало за изграждане на нов обществен модел, който се развива в цялостно променена възпитателна среда и нова ценностна система, в която функционира новата образователна политика като различен психо- аксиологически конструкт на съвременното българско общество с характерните за него качествени добродетели, съвкупността от които авторът определя като качествено ново общество, в което неговите членове намират своята обществено-политическа, аксиологическа, толерантна и жизнена реализация, нагласена да функционира с нови, по-високи нравствено – културни и цивилизационни образци на всички елементи на държавното устройство и обществено – политическото цяло. В това общество образованието функционира като система с основна функция на изграждане у младите поколения на устойчива и адекватна културна нагласа. Тя е предназначена за формиране на толерантни и творчески личности като колективен обект на възпитание.
Новото в новото творение на проф. Тахиров се състои в това, че съвременното българско общество все повече се обединява около идеята, че целта на неговото функциониране е прогресът. Респектиращо е схващането на автора, че богатството на всяка страна зависи колкото от природните дадености, с които разполага, толкова и от социокултурното равнище на нейните граждани, при което образованието се разглежда като най-мощният инструмент на демокрацията. Авторът е убеден, че образованието оформя лицето на нацията, гарантира нейното културно и духовно единство. В тази функция той включва и формирането на нова екологическа култура, с която расте всяко поколение. Една от най-важните цели на образованието е не само поколенията да придобиват знания и професионални умения, които да ги подготвят за продуктивна и пълноценна реализация. Според автора образованието не е само средство, най-краткият и сигурен път за подготовка на квалифицирана работна сила, която движи икономическия растеж и иновациите; за осигуряване на систематичен подход за придобиване на необходимите знания в определена професия. Образованието също така трябва да предоставя възможности на гражданите да развият пълния си потенциал и да станат пълноценни членове на нацията. Образованието трябва да послужи за двигател на всяка положителна промяна в обществото и създаването на добра и подкрепяща среда за обучение, което ще спомогне училищата да не бъдат просто учебни заведения, а истински центрове на знание и култура, където учениците не само да се учат, но да творят и създават, черпейки вдъхновение от богатите извори на духовните традиции на нацията. Понастоящем ролята на образованието включва подготовката на младите хора за предизвикателствата на ХХI век, стратегии и техники за учене и адекватна подготовка за професиите на бъдещето. Благодарение на доброто образование те ще бъдат подготвени за всичко онова, което ги очаква в техния личен и професионален живот. В зависимост от влиянието на образователната среда, младежите получават възможност да развиват пълния си потенциал, талант и да постигнат житейските си цели. В крайна сметка успехът на всяко образование се състои в изграждането на нова Философия на демократичното гражданство. Анализирайки сегашното състояние на българското общество, авторът стига до извода, че цели десетилетия българското образование е оставено извън националното изграждане.
В този контекст авторът формулира изискването да се възстанови принципът на единството на училището националното възпитание. Той отстоява убеждението, че тази нова мисия променя и образа на учителя. При новите условия учителят се превръща във фигура със сложна духовна функция в живота на обществото. И В зората на Възраждането ярко се откроява образът на учителя като движеща сила на духовното възпроизводство на българската нация. Той пазителят на традициите и ритуала, носителят на опита и мъдростта, на истината и доброто.
. По това новият труд на автора се отличава от досегашните опити на творци да създават конкретни образи на отделни типове литературни герои. За първи път в новата книга на автора читателят се среща с обобщения културен и нравствено извисен обществен образ в лицето на нова България – нация, управленски елит, просветни дейци, осъзнали новата мисия и смисъл на своята професия и модерна нация с нов цивилизационен образ, който търси своята професионална и културна реализация и историческа мисия в изграждането на нов образ на българската нация. Проф. Орлин Загоров Новата нравствена и интелектуална ситуация в света предполага да ce утвърди нова философия на образованието като все повече се засилва единството между интелигентността и благородството на духа. Това означава да се възпитава не само дисциплинираност на ума, но и на човешките страсти и творчески пориви. Недисциплинираната интелигентност може да се окаже толкова разрушителна, колкото и порочността на нравите и покварата на душата. За да възтържествува разумът в битката с безумието, породено от поквареността на съвременната цивилизация, човечеството се нуждае от нова духовност, въздигаща хуманизма в единствен критерий на прогреса, в което човек вижда смисъла на своето битие. Самото осъзнаване на тази фундаментална истина е доказателство, че човекът все още е способен да изпълнява възложената му от еволюцията мисия – да бъде смисъл на смисъла. Да подготви човека за тази мисия е главното призвание на образованието, т.е. на училището, което във всички времена се е възприемало като храм на мъдростта и човечността.