Проф. Огнян Герджиков: Домовата книга е огромна българска глупост!

Проф. Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, където преподава търговско право до 2017 г.. Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право.

Депутат от НДСВ два мандата. Председател на 39-ото НС. Свален е от поста една година предсрочно с обвинение, че блокира парламентарния контрол, за да предпази вицепремиера Лидия Шулева от атаки около приватизацията на “Булгартабак”… Служебен премиер от януари до май 2017 година.

Носител е на орден “Стара планина”.

– Професор Герджиков, защо става все по-трудно избирането на председател на Народното събрание?
– Защото все повече партийните интереси доминират над държавните интереси. Това е характерно за последните години. И преди имаше известен уклон към превес на партийните над държавните интереси, но напоследък това предпочитание е доминиращо. Опитват се да запазят имиджа на партията, да не направят крачка встрани, а, недай Боже, и назад и оттам идва тази невъзможност да се постигнат положителни резултати.

– Съществува ли традиция партията спечелила най-много гласове да излъчва председател на НС?
– Безусловно. Това е една наложила се практика, която е изключително разумна и тя даваше резултат. Благодарение на нея допреди няколко години нямаше никакъв проблем да се излъчи председател на парламент. Той се посочваше от партията, получила най-много гласове. Преди години председателите на НС се избираха с почти пълно единодушие, с малки изключения. Сега нещата се обърнаха с краката нагоре.

– Свързан ли е този труден избор с промените в конституцията, където председателят на НС е под номер едно в „домовата книга“, от която президентът посочва служебен премиер?
– Да, категорично има влияние. Тази така наречена домова книга е една огромна българска глупост. Казвам го отговорно. Не може по този начин да се ограничават правомощията на президента, само и само защото, видите ли, той напоследък непрекъснато назначавал служебни кабинети. Първо, българският президент няма кой знае колко много правомощия, в сравнение с много други президенти. И второ, никой не ви връзва ръцете да не можете да си изберете редовно правителство, та да се стига до служебно. Служебните правителства трябва да бъдат изключение – един път на 20 години. А ние през последните години само със служебни правителства караме.

– Защо се случва така?
– Заради липсата на истинско разбиране на нещата. Не може така самодейно да се правят промени в конституция. Това, което прави нашият законодател, е пълен погром. Ние сме шампиони в света по промени на закони – включително и конституцията. Не сме нормална държава в това отношение. Няма такава друга държава в света, повярвайте ми.

– Струва ли ви се, че във всеки следващ парламент дефицитът на експертиза става все по-голям?
– За съжаление, има такова нещо. Наблюдавам всички парламенти и съм изненадан, че след като все пак в тях попадат и качествени хора как те не могат да вземат надмощие над популистите. Основната част от тях и хабер си нямат от право, обаче законодателстват с една голяма широта и самочувствие, че човек може да им завиди.

– След извънредното заседание на НС във вторник се разбра, че предстои попълване на регулатори, агенции и други органи в държавата с изтекъл мандат. Това  ли е най-важният проблем в държавата?
– Това е много важен проблем. Последните години не можем да обновим състава на регулаторите, в които са изтекли мандатите, а това не е добре. Това показва, че държавността е слаба и куца. Ние поначало се славим с изключително слаба държавност. Нашата държава е слаба. Ще ви дам примери. В конституцията е записано, че образованието до 16-годишна възраст е задължително. Е, питам аз, след като то е задължително по конституция как допускаме стотици хиляди деца да не ходят на училище до 16-годишна възраст? И какво следва от това? Нищо. В закона за изборите пише, че гласуването е задължително. Две трети от избирателите не отиват до урните. И какво следва? Нищо! Следователно, това е една законодателна инфлация. Или има закон, който трябва да се спазва, или просто да го няма. Какво е това? Това пожелание ли е? Задължително, ама ако искате гласувайте. Ето тези неща правят слаба държавността. Една истинска държава следи за правилата. В скандинавските страни, в Германия и т.н. изключително много се държи на законността. Там не можеш да направиш и крачка встрани. Докато при нас е точно обратното.

– Многото органи с изтекъл мандат правят ли и държавата ни с изтекъл мандат?
– Тази аналогия ми харесва, колкото и да не звучи ласкаво за държавата ни.

– Уместно ли би било да се намалят партийните квоти в регулаторите, защото често там гъмжи от партийни калинки?
– Склонен съм да мисля, че би било добре това да се направи. Ние имаме великолепни експерти и специалисти във всички области. Въпросът е, че те не заемат ключови постове в съответните регулаторни органи, в държавните органи и изобщо в държавата. Какво от това, че имаме великолепни експерти, след като в ръцете на тези, които не разбират, са юздите на държавата? Ето това е нашето нещастие.

– Струва ли ви се възможно създаването на кабинет в рамките на 51-вото НС?
Има някаква надежда още, макар и неголяма. Дано успеят да съставят кабинет, тъй като наистина безвремието вече става твърде дълго.

– Политически или експертен трябва да бъде кабинетът? Спорещите смятат, че в политическия кабинет има кой да носи отговорност, а в експертния тя се размивала.
– Това са изкуствени постановки. Който е на пост на съответната позиция, той си носи отговорността – дали е от състава на определена партия или не е, това не може и не бива да бъде решаващо. Вярно е и е нормално партията с най-голяма подкрепа от хората да има определяща роля и функции в държавата. Но трябва експертността да води. Защото партийността когато води, се стига до лоши резултати.

– Досега няколко партии получиха шанс да имат мнозинство в парламента. Това напоследък не се случва. Защо? 
– Трудно ми е да кажа защо не се случва, но ми се струва, че в обозримо бъдеще няма да се случи. Това е конюнктура. Може би социолозите ще дадат по-точен отговор.

– Мислите ли, че това се дължи на износване на лидерите и партиите им и че има необходимост от нов политически проект?
– Добре го казахте, има износване на партиите. Би могло да се мисли и за нов политически проект, но това не означава да се действа прибързано. Прибързаните действия са по-опасни от всичко останало.

– В КС бяха внесени пет искания срещу изборните резултати. Възможно ли е да да бъдат анулирани частично или напълно резултатите?
– Не само аз съм възмутен от това, че не можем да направим изборите нормални и да няма фалшификации. Ако са в дребни размери, не е фатално. За съжаление през последните години не са толкова дребни. Как може да позволяваме в изборни секции да се изключва видеонаблюдението и то в десетки секции, не в една, две, три. Ние  не умеем да създаваме ред и да спазваме правила. Провеждането на избори трябва да гарантира честност, така че да бъдат избрани, тези, които наистина са избрани, а не дописани и нагласени. Пълно анулиране на изборите не може да има. Възможно е да се стигне до частично анулиране на резултати и то би било добър шамар. Трябва да понесем някой друг шамар, за да се освестим.

– Къде е проблемът – в изборните правила, в смесената форма на гласуване или в изборната администрация?
– По-скоро в начина на работа на изборната администрация. За съжаление, тези които трябва да осигурят спазването на закона не го правят успешно.

– Очаквате ли КС да върне правомощията на президента за служебния кабинет? Какво мислите за идеята да бъде премахната тази институция?
– Очаквам. При миналото обсъждане в КС гласовете бяха 6 на 6. Не смятам, че институцията служебен кабинет трябва да бъде премахната. Тя може да бъде много полезна, стига да не се злоупотребява с нея. Служебният кабинет трябва да бъде прецедент, а не както напоследък се случва, всеки следващ кабинет да е служебен.  

– Да разбирам, че сте по-скоро за връщане на стария вариант при излъчване на служебни правителства?
– Разбира се, какво е това аматьорско решение, което ме изумява като юрист и гражданин. Народните представители правят непрекъснато гафове. Но в случая гафът не е случаен, а нарочно направен, за да се вържат ръцете на президента. Това си остава за тяхна сметка.

– Възможно ли е правителство с равноотдалечен премиер, каквото искане имат от ППДБ?
– ГЕРБ е победителят на изборите, и то по категоричен начин. Нормално беше да излъчи първо председател на парламента, а после и премиер. Това е логиката на закона. Друга тема е дали ще съберат необходим брой гласове в парламента. Там не съм оптимист.

– Съществува ли реалистичен вариант за правителство с втория или третия мандат, без участие на ГЕРБ?
– Няма такъв. ГЕРБ е победител и не може втора, трета или пета сила да правят кабинет.

– До какво биха довели нови предсрочни избори, ще се промени ли конфигурацията в парламента?
– Нищо няма да променят нови избори и това е лошото. Само ще се изхарчат нови милиони. Тези пари могат да отидат за нещо полезно, а не да потъват в омагьосания кръг, в който се въртим от години.

– Съществува ли рационален и реалистичен изход от политическата криза?
– Най-рационалното е да се съберат партийните лидери и да се разберат как ще работят заедно. Не съм оптимист, че това ще се случи.

– Написал ли сте нова книга?
– Чакам всеки момент да излезе „Енциклопедичен речник на правото“. Беше ми мерак от 50 години. Въпрос на две-три седмици е да излезе. В речника са включени около 2 300 термина от частното право, смятам, че ще е особено полезен за студенти по право, както и за широката публика.

– Нещо ново за децата не сте ли написал?
– Напоследък не съм, но знам ли, след време може да ми дойде отново музата. Трябва да дойдат правнуци, да ме вдъхновят.