Проф. Румен Гечев: Членството в Еврозоната крие огромни рискове за страната ни

Членството на България в Еврозоната крие огромни рискове за страната ни, която е най-изостанала икономика в ЕС, с най-нисък жизнен стандарт и най-ниска пазарна конкурентоспособност. Тези рискове са анализирани и откроени от редица водещи икономисти със световно признание, в това число Нобелови лауреати по икономика, наши експерти и експерти на ЕЦБ.

Основните рискове са в няколко основни групи и те са свързани със законовите ангажименти, които бихме поели ставайки членове на Еврозоната:

Първо, Европейската централна банка получава достъп до валутният ни резерв от над 40 милиарда евро (в различни валути, злато и други активи на БНБ).

Второ, България, съобразно размера на своя БВП, ще участва заедно с другите страни-членки в подпомагане на изплащане на натрупани дългове на други страни-членки и техни проблечни банки в размер на стотици милиарди евро. А дори страни като Франция, Испания и Италия, имат или много вероятно скоро ще имат такива проблеми с обслужването на дълговете си. Самата ЕЦБ не може да управлява финансите си и през 2023 г и 2024 година отчите в балансите си загуби от по 8 милиарда евро!!! Ние все още имаме рекордно нисък дълг от около 24% от БВП, докато в Еврозоната той е над 80% от БВП. Откъде накъде най-бедната страна в ЕС и Еврозоната трябва да плаща чужди дългове?

Трето, в следващите 3-5 години БНБ ще е длъжна да натрупа един милиарда евро допълнителен капитал, което означава, че през този период няма да отчислява печалбата си в полза на държавния бюджет- с всички произтичащи от това последици за хазната.

Четвърто, паричната политика на ЕЦБ по същество се определя от Германия и Франция, и донякъде с Италия и Испания. Решенията не се взимат с консенсус, нито с квалифицирано или абсолютно мнозинство на страните-членки. Те се взимат от богатите страни с най-голям дял в капитала на ЕЦБ. Нашият представител там, с пренебрежим български дял, може само да ръкопляска на решенията.

Пето, на пръв поглед изглежда положително, че ще бъдат освободени над 10 милиарда лева от задължителните резерви на търговските банки. Това за тези банки, преобладаващата част собственост на чужди акционери, е положително. Те ще пуснат в кредитно обръщение замразените депозити и….ще извлекат нови печалби. Временно ще спаднат и лихвите, което е добре за длъжниците. Но….ще литне инфлацията. Прибавен към “традиционното” покачване на цените при влизане в Еврозоната (както последно в Хърватска), то този ефект ще тласне цените нагоре.

Шесто, нямаме НИКАКВА гаранция, че левът ще бъде обменен по сегашния фиксиран курс 2:1. Вярно е, че Латвия (2014) , Литва (2015) и Естония (2011 г ) бяха приети с техния фиксиран курс. Само че, оттогава инфлацията в България бе много по-висока от тази в Еврозоната. С други думи при този фиксиран курс левът е значително надценен. Решението на нашия парламент за запазване на курса лев:евро по никакъв начин не задължава юридически ЕЦБ да вземе каквото решение прецени при обмяната на двете валути.

Седмо, данните от Евростат, Световна банка и МВФ за периода от въвеждането на еврото до сега категорично показват, че разликата между равнищата на развитие и жизнен стандарт между по-слабо развитите и развитите страни от Еврозоната расте! Расте даже разликата между Германия и Франция спрямо Италия и Испания, да не говорим за Гърция и Португалия. Уви, няма никаква конвергенция, а тече обратния процес – ножицата между бедни и богати страни се разтваря. Пак по данни на Евростат, утвърждава се траен процес на “отлитане” на капиталите от по-слабо развитите към развитите страни от Еврозоната.

Осмо, фактически България не би могла да се оттегли от Еврозоната, ако реши, че членството не е в наш интерес. Защото ще трябва да плаща колосални, непосилни за нас задължения, свързани с общо поети финансови ангажименти, в т.ч. неизплатени дългове от страните-членки.

Управляващата опозиция, в лицето на “ДПС-Ново начало” и пърхащите около тях формално управляващи, прикриват слугинажа към чужди господари с няколко откровени издевателства над реалните факти. Нека още в началото да отбележа, че Швеция, Дания, Полша, Чехия, Унгария и Румъния – са членове на ЕС, но не са и нямат никакво намерение да влизат в Еврозоната. И техните правителства, парламенти, Академии на науките и даже кралските височества в Швеция и Дания не дават да се спомене за еврото. Даже народите на Швеция и Дания проведоха референдуми преди повече от 20 години и казаха НЕ.

Какви аргументи изтъкват поклонниците на незабавното ни влизане в Еврозоната, въпреки изтъкнатите реални рискове и неясноти?

1. “Длъжни сме били да влизаме в Еврозоната, щото сме били подписали и ратифицирали договора за членство”! Да, длъжни сме, но когато НИЕ решим. Никъде в ратифицирания договор няма година, дата, нито час. И как така, Швеция, Дания, Полша, Чехия, Унгария и Румъния не са длъжни. Нали всички те ни превъзхождат по всички показатели, някои от тях в пъти! И откъде накъде не може да се произнесе българският народ чрез Референдум, ами някакъв Франкенщайн от фактически управляваща опозиция и формално управляващо малцинство ще решава вместо нас?

2. “Трябвало да влизаме сега и веднага в Еврозоната, защото било избор между Европа или Азия. Евроатлантическите ценности били в опасност”. Значи според тях кралство Швеция, кралство Дания, Полша, Чехия, Унгария и Румъния са избрали Азия! А пък англичаните си направиха референдум през 2016 г. и дори напуснаха ЕС. Дали Великобритания вече не е атлантическа? Какъв полет на мисълта, какъв интелектуален водопад се изсипва от евро-феномените! Междувпрочем, БВП на човек от населението в Дания и Швеция е значително по-висок от този в Германия, Франция и Италия. Имат по-добри макроикономически показатели, по-ниски дефицити и по-ниски дългове.

3. “Референдум по темата бил неконституционен”. E как в Дания, Швеция и Англия не е неконституционен, а за България е? Напротив, би бил ако въобще отричаме влизане в Еврозоната. Но ако е за определена година или период от години – това си е наше национално право. Стига с тези абсурди! Значи далеч по-развити страни от нас въобще не искат еврото, а на нас ще ни забраняват референдум, понеже искаме в Еврозоната, но по-късно? Тук нещата отиват към групата на психо-анализата.

4. Съгласно Конституцията на Р България, БНБ е отговорна за паричната политика на страната. И БНБ трябваше да представи официален аналитичен доклад, приет от УС на БНБ и подписан от Управителя на БНБ. Да, ама не. Няма и към днешна дата такъв доклад! През октомври 2022 г, заедно с тогавашния председател на парламентарната група на БСП, изискахме такъв доклад да бъде представен на заседание на Народното събрание. Но…вместо официален доклад, БНБ ни изпрати „работен документ“, който не бе приет от УС на БНБ, подписан от някаква съветничка на Управителя!!!

През юни 2022 г на среща на бюджетната комисия с участието на Управителя на БНБ г-н Радев, на министъра на финансите г-н А. Василев, приехме решение двете институции да разработят съвместно аналитичен доклад за ползите и предизвикателствата при евентуално влизане на България в Еврозоната. Срокът беше октомври 2022 г. Резултат- никакъв. Специално създадения координационен съвет между БНБ и МФ завърши с фиаско и никакъв резултат. Получихме само въпросния работен материал, подписан от лелята на лелята на управителя на БНБ.

На 18 януари 2024 г, от трибуната на НС отново поставих въпроса за официален доклад на БНБ и МФ. Той бе необходим, тъй като правителството беше внесло проекто-закон за Еврото. Но….ни звук, ни стон от БНБ и МФ. Конкретно БНБ, и по-точно неговият Управителен съвет на практика отказаха, отказват и досега да обсъдят на редовно заседание, да се подпишат и да представят протокола от Решението си на НС. Високо платените експерти на УС на БНБ необяснимо и според мен незаконно, отказват да се подпишат. Защо? Защо БНБ не си изпълни конституционните задължения, и защо феномените се правят на разсеяни до ден днешен?

В заключение: България не е готова и няма интерес от влизане в Еврозоната през 2026 г. Рисковете са твърде големи и необратими. Ние имаме всички права, както Швеция, Дания, Великобритания, Чехия, Полша, Унгария и Румъния сами да преценяваме кога да се присъединим към Паричния съюз. Няма по-демократичен механизъм от Референдума, чрез който да се вслушаме в гласа на българския народ!