Проф. Ваня Добрева пред „Труд news”: Парламентът нарушава автономията на висшите училища
Промените в Закона за висшето образование, които предвиждат разширяване на функциите на МС при закриване на университети предизвикаха негативни реакции сред преподаватели и НПО. Потърсихме проф. Ваня Добрева, която като член на екипа на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) предупреди, че подобни изменение в закона са опасни и има риск от политически субективизъм, както и от репресии в бъдеще. Питаме и доколко логично е второ висше за защитени специалности да се плаща от държавата, както и дали е време за въвеждане на предмет религия в училищата.
– В момента се правят промени в закона за висшето образование, а една от тях предвижда правителството да предлага и частни университети за закриване. Какво мислите за тази промяна?
– Законопроектът е приет на първо четене като предложение на Комисията за образование и наука в Народното събрание. Какво е предложението? Променя се чл.18, ал.1, т.4. : досегашният текст гласи, че Народното събрание по предложение на Министерския съвет закрива държавни висши училища. Докато с новия текст Министерският съвет предлага на Народното събрание да закрива висши училища (държавни и частни), в които трайно не се осъществява учебна дейност. В какво е промяната? В Закона се запазва указанието, че частните училища се закриват по искане на своите учредители. В същото време обаче се разширяват правата на Министерския съвет, от който част е и министърът на образованието и науката, да преценява в кое висше училище се осъществява траен учебен процес и в кое не, т.е. да се произнася върху качеството на образование. Известно обаче за всеки, който се занимава с въпроси на висшето образование, че подобна преценка не е в прерогативите нито на Министерския съвет, нито на министъра на образованието. Отварям една скоба. Това че в момента министър Красимир Вълчев е демократично устроен човек, не означава, че в бъдеще управлението на системата няма да бъде поето от човек с по-различни пристрастия, склонен към репресивни актове спрямо отделни висши училища. За да се избегне политически субективизъм, Законът ясно е посочил, че оценката за качество, в това се включва и реализацията на учебния процес, е задача от дейността на независима агенция – Национална агенция за оценка и акредитация (НАОА). Ако има бележки или несъгласия с функционирането на конкретно висше училище, то тези забележки трябва да се отнесат към работата на НАОА и приложената от нея настояща методика.
– Нормално ли е да се прави промяна в закон заради един университет?
– Естествено, че не е нормално. Това създава законова нестабилност. Чувам, че тази промяната в чл.18, ал.1, т.4 се налага заради нарушения, свързани с дейността на Европейския политехнически университет в Перник. Още преди десетилетие смятах, че откриването на Пернишкия университет е грешка. Но, той беше открит. И ако има закононарушения, както се твърди, това не е в компетенциите на Министерство на образованието и науката. Има ДАНС, има прокуратура, има съд., които трябва да установят закононарушението и да преценят има ли престъпление, или не. Съответно, всяка вина има конкретен извършител и той трябва да отговора през закона. Що се отнася до институцията Европейския политехнически университет, нейната образователна и научна дейност се оценява от НАОА. Затова настоявам, НАОА да си свърши работата, заради която съществува, а не да бъде променян Законът за висше образование.
– Каква е гаранцията, че след като вече има текст в закона, утре няма да започне закриване и на други университети по същия параграф?
– Точно затова говоря. Няма гаранция. Обратното, отваря се вратата за политическите решения дали едно висше училище ще съществува или не. И то за държавните, а не само за частните.
Що се отнася до втория законопроект – за платеното от държавата второ висше образование – ще кажа, че намеренията са благородни. Но, ако държавата има средства, защо не ги предостави на държавните висши училища за заплати на преподавателите и да не се вдигат таксите на студентите?
– Нали увеличиха заплатите на преподавателите?
– През миналата година по предложение на настоящия министър Красимир Вълчев заплатите се увеличиха. Но еднократно. Според Закона, заплатите на преподавателите трябва да се актуализират всяка година. Но не е законово регламентирано откъде постъпват средствата за заплати, по какъв начин държавата ги отпуска на държавните висши училища.
– Непрекъснато чуваме, че университетите в България са твърде много. Какъв е начинът да се намали броят на ВУЗ-овете?
– Това е теза, лансирана от Световната банка и други чужди експерти. Ако погледнете държави, които са с население, съпоставимо с България, като Белгия или Холандия, ще видим, че там университетите не са по-малко от тези в Българи. Трябва да се разбере, че не броят на университетите е проблем за България, а въпросът за връзката между висшето образование и икономическото развитие на страната .Бих искала някой да ни посочи онзи мащабен инвестиционен проект за следващите години за България, който ще има нужда от кадри с висше образование, например от инженери. Напоследък се заговори за ядрена енергетика. Добре, но дали това не е само политическа декларация. Ако е реалност, то какви са перспективите за нейното развитие след 5 или 10 години, какво количество кадри ще са необходими, с каква степен на образование и с каква квалификация? Голяма беше грешката от последните десетилетия, че определихме думата планиране за исторически анахронизъм, едва ли не мръсна дума. А няма европейска държава, която да не планира. А посредством развитието на висшето си образование да фокусира върху необходимите кадри в краткосрочен и в дългосрочен период. Същото се отнася и до частния сектор.
– Защо всяка година остават свободни места по държавна поръчка в университетите. Излиза, че тази поръчка е по-голяма от броя на завършващите. Така ли е?
– Да. Има такава тенденция. И тя е част от демографската картина на България.Българското население намалява. През последните години броят на завършващите средно образование у нас се движи около 52 000 души. Десет процента от тях заминават да учат в чужбина. Тези, които продължават по отделни програми на висшето образование, се разпределят по висши училища – държавни и частни. Според Закона, държавата не заплаща незаетите бройки. И това е правилно. Но държавата не изплаща субсидия и при отпадане на студенти заради нисък успех. А това вече представлява проблем. Защото, ако студентът отпадне поради слаб успех, то висшето училище губи финансови средства. Сгрешен е принципът на финансиране на висшето образование – парите следват студента, защото чрез него се остойностяват количествени показатели на разпределяне на държавната субсидия, докато качествените – образователна, научна, културна дейност остават финансово неостойностени. Следователно, принципите на формиране и разпределения на държавната субсидия трябва категорично да се променят, за да стимулират по-високото качеството. Наред с разходите за обучението на студентите, трябва да се предвидят разходи за заплатите на преподавателите. Допълнителни средства за капиталови разходи (модернизация на базата, на общежитията, на места за отдих и творчество и т.н.) , за научни и културни дейности, за реализиране на национални и регионални задачи.
По съвършено нов начин трябва да се разработи и въведената преди няколко години карта на висшето образование. В момента тази карта, независимо че присъства в ЗВО, е практически излишна. Второ, да се актуализира Стратегията за висше образование. Крайно време е да се даде тласък и на онези научни направления, които имат най-вече национално значение. Трето, да се разработи система от стимули, чрез които университетите да развиват свойствените за тях направления. Не е естествено един технически университет да обучават медицински сестри или музикални изпълнители. От съществено значение за развитието на качеството на висшето образование у нас, както и преди малко изтъкнах, са критериите за оценка, по които работи Националната агенция за оценяване и акредитация.
– Какво мислите за идеята на образователното министерство да има часове по религия в училище?
– Това не е нова идея, периодично тя се възобновява. Сега обаче тя се оказва спонтанен израз на тягата към обяснение на родното, на онова, което противостои на глобалисткото мислене. Несъмнено, традиционната ценностна система – семейство, род, идентичност, национална култура, национална държава – ерозира в резултат на глобалисткия натиск. Забележете, обосновката за въвеждане на предмет религия се свързва с необходимостта от възпитание на поколенията в добродетели, в ценности. Българинът изпитва необходимост от национална устойчивост, от връщане и преоткриване на онези традиции, които му дават самочувствие и подхранват българското достойнство. Така че първият въпрос, на който трябва да потърсим отговор е, как да възстановим възпитателната роля на българското училище, какви са онези класни и извънкласни форми, чрез които учениците ще усвояват ценности и модели на гражданско и национално поведение. Чест прави на Православната църква и на отделните конфесии, че първи алармираха за важността от възпитанието в добродетели. Те настояват за въвеждане на вероучение, но нашето образование, и по Конституция, е светско, а това означава че трябва да бъде възстановена възпитателната функция на българското образование. И то както в класните – в часовете по родинознание, по литература, по история, по география, в часовете на класа, така и в извънкласните – участието в национални програми, свързани с творчество и култура, с усвояване на българските традиции, с етичните норми на поведение, на запознаване с будителите и националните герои. Ще припомня, че и досега, вероучение се изучава в специализирани духовни училища към църкви или джамии. А за тези, които държат децата им да изучават религия, законът дава тази възможност в свободно избираема форма.
– Не разбрах според вас трябва ли да се изучава религия в училище.
– Моето мнение е, че досегашният ред на изучаване на религия в българското училище трябва да се запази. Но е необходимо, с оглед засилването на възпитателния ефект на образованието, да се актуализира съдържанието на учебните програми: да се постави акцент върху образците на българската класическа литература, стиховете на Петко Славейков, на Любен Каравелов, на Иван Вазов, на Христо Ботев или Пейо Яворов. Българските ученици се нуждаят от примери за хунамизация на нравите, от повече разбирателство и доброта. Действително, в по-горните класове би могло да се въведе предмет по история на регигиите. И в него да се гради културна ерудиция, да се придобива допълнителна хуманитарна подготвеност. Отнасям се много сериозно към възможностите да бъде изучавана културата на Балканите, съчетала идеите на Античността с развитието на християнството. За всеки българин от съществено значение е да знае, че е наследник на православно-славянската цивилизация, основоположена от княз Борис –Михаил и неговия син цар Симеон по време на Първата българска държава. Факт е, съвременният човек, който активно използва изкуствения интелект, тепърва ще се нуждае от устоите на идентичността – персонална и национална. И един предмет като „История на религиите“ може да допримесе голяма полза за развитието на съвременната личност.
Мисля, че става ясно, че не подкрепям предложението в българското светско училище да се въведе конфесионален предмет „религия“. Има и още едно важно съображение: идеята да бъде задължително изучавана религията като конфесия (вероучение) – една част от учениците да учат ислям, а друга – християнство ( православие или католицизъм или протестантство) ще раздели учениците. И в бъдеще, възможно е да подпомогне обособяване на етнически общности върху верска основа. Така че важно е да не допуснем разделението, да не допуснем омразата да се настани в душите на децата ни.
– Как да спре омразата, когато този устрем да се разделяме идва от тези в парламента, от тези които драпат за властта…
– Омразата винаги е разрушителна. И трябва да направим всичко по силите си, да предпазим бъдещите поколения от нейните капани. Затова поставям акцентът върху възпитанието в българското училище. Дълго време, възпитанието беше разделяно от образованието. Настояваше се, особено по линия на неправителствени организации, че правото на възпитание притежава единствено семейството. Това разбиране за ненужност на възпитанието в процеса на образование рефлектира и върху съдържанието на учебните програми. Вместо да възпитава естетически и нравствени добродетели, вместо да разкрива света на идеите в хуманизацията на човечеството, преподаването но литература започна да се превръща в досадно теоретизиране. Същото може да се каже и за други предмети, свързани с хуманитарното или обществено знание. Сега обаче ще трябва да признаем: училището има освен образователни изпълнява и възпитателни задачи. Важно е, да бъде обсъдено какво по-конкретно изучават учениците, кои са онези исторически или културни събития, които изграждат усещането за единство на нацията и кои – разединяват. Да има повече време за спорт и за творчески изяви в училището. Възможно е, да започне възраждане на добротворчеството.
– А дали няма да е полезно и за депутатите и за онези в МС да посещават рекламираните часове по добродетели и религия?
– Знаете ли, има един пример от Античността. За високи позиции, каквато е тази на народния представител, да се издигат подготвени и умни хора, защото те са пример за останалите – за поведение, за изказ, за начин на противопоставяне и аргументиране. Мисля си, че е време всеки кандидат за народен представител да преминава през курс по добролюбие, но и курс по родолюбие. Защото натрапчиво е усещането, че нашите народни представители все по-често се изявяват като герои от класическата комедия на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация“.
Ваня Добрева е професор, доктор на филологическите науки. Завършила е българска филология. Научните й интереси са в областта на литературната история и теория. Автор е на монографии в областта на българската драма и култура, на студии и статии. Ръководител е на катедра „Култура, историческо наследство и туризъм“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Част е от екипа на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ).
