Районите на планиране в България вече не са шест, а четири

Районите на планиране в България ще бъде сериозно окрупнени. Вместо на 6 района на планиране, страната ще бъде разделена на 4 района, като столицата се обособява като отделен район. Правителството е взело окончателно решение за районирането на страната и е упълномощило Националния статистически институт да защити новите райони пред Евростат, съобщи “Труд NEWS”. 

Новото райониране се налага заради изпадане на част от районите под минималния праг за брой население от 800 000 души. Още от 2018 г. е установено, че два от съществуващите в момента райони – Северозападен и Северен централен, не покриват това изискване. Периодично като проблем се поставя и необходимостта от обособяването на столицата като отделен район, защото включването й в Югозападния район на планиране води до изкривявания и големи разлики в рамките на района. Заради тези проблеми МРРБ сформира работна група, която предложи три алтернативни варианта за ново деление, пишат от “Сега”. 

 Кабинетът се е спрял на варианта с най-сериозно окрупняване на областите, става ясно от съобщението на правителствената пресслужба. Двете алтернативни предложения, които сега отпадат, бяха за обособяване на 5 района на планиране, със столицата отделно. Правителството е предпочело варианта с общо 4 района на планиране, включително столицата. 

Новите райони на планиране са както следва: 

1. Северен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра;

2. Източен, включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол;

3. Южен, включващ областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали;

4. Столичен, включващ област София (Столична община). 

Според демографските прогнози така обособените райони ще покриват изискването за минимум 800 000 души население и след 2090-та година. 

Преминаването към този вариант ще доведе до необходимост за ревизиране на статистическите данни за изминали периоди, събирани до момента на ниво райони на планиране. Анализите показват обаче, че новата организация ще създаде възможност за по-добра концентрация на ресурсите и повече възможности за развитие.

“Източният регион, например, ще може да съсредоточи политики върху морските индустрии и туризма, които са основополагащи за икономиката му, като това вече се доказва от успешни инициативи като развитието на Пристанище Варна включително за круизен туризъм и проектите за модернизация на рибарските пристанища, които стимулират местната икономика. Усилията в Северния регион биха могли да се съсредоточат в подкрепата за развитие на устойчиво земеделие, използвайки достъпа до река Дунав. По отношение на Южния регион, чрез взимане на подходящи решения на ниво РСР приоритетите за развитие могат да бъдат фокусирани към привличането на индустриални инвестиции в области като Пловдив и Стара Загора”, се изтъква в анализа.

Според експертите това ще улесни и транспортната свързаност, както и трансграничните инициативи, ще доведе до по-ефективна регионална политика и до по-оптимално разпределяне на човешки и финансови ресурси. 

Промяната в районите на планиране не е свързано с промяна на административно-териториалното устройство на страната, изтъкват от МС.