Революционният пробив на DeepSeek

Днес ключова технологическа платформа, обект не просто на иновационно-технологическа конкуренция, но и на „технологически войни“ е „изкуственият интелект“ (ИИ), който е известен също като „машинен интелект“ (MИ) – интелигентността, показвана от машините, за разлика от естествената интелигентност (ЕИ), показана от хората и животните.

В компютърните науки изследванията на ИИ се дефинират като изследване на „интелигентните агенти“, т. е. устройства, възприемащи околната среда и предприемащи действия, увеличаващи шансовете за достигане на цел.

Терминът иИзкуствен интелект се прилага, когато машината имитира когнитивни функции, които хората свързват с друг човешки ум, като „учене“ и „разрешаване на проблеми“.

Целите на ИИ са:

1. Формиране на аргументи и решаване на проблеми; 2. Представяне на знания; 3. Планиране; 4. Обучение; 5. Езиков превод; 6. Възприятие; 7. Движения и манипулиране; 8. Социална интелигеннтност, т. е. използване за прогностика; 9. Творчество; 10. Обща интелигентност.

Какво ни носи ИИ още не е напълно ясно. Но се очертава революционен прелом в реализацията на всички човешки дейности. Немалко на брой специалисти по ИИ смятат, че създаденото от ИИ с всички инвестиции и изразходвана мощност не надхвърля обработката на създадените от човешката мисъл знания и идеи. И макар ИИ умело да имитира оригинална мисъл, той просто ползва създадените от човека творчески мисли и знания.

Подобна оценка се подкрепя от факти, често пъти неизвестни на широката публика. Например Microsoft и корпорацията OpenAI, създател на бота ChatGPT, са направили свързана мрежа от пет центъра за данни.

Става дума за съоръжение в Уисконсин, САЩ и четири други в щатите Калифорния, Тексас, Вирджиния, както и в Бразилия. Заедно те образуват масивен суперкомпютър, наречен „Звездна врата“ (Stargate). Този проект струва повече от 100 милиарда долара. Той изисква пет гигавата електроенергия, което е еквивалентно на мощността на 5 средни атомни електроцентрали.

Microsoft, Amazon, Apple, Google, Meta и други свръхголеми технологични компании инвестират в „хипермащабни“ центрове за данни. По изчислителна мощност тези центрове са предназначени за задачи с интензивно използване на данни.

Това доказва, че създаването на ИИ е свръхскъпо дело, което е по силите само на свръхбогатите страни на т. нар. колективен Запад. Да, изкуственият интелект може да бъде ползван от потребители по целия свят. Обаче мащабните инвестиции искат възвръщаемост, поради което е нужно потребителите да плащат скъпо ползването на ИИ, както е например за бота ChatGPT. Това доскоро бе неоспорима истина!

ИзненадатаDeepSeek (Дълбокототърсене)

На 10 януари 2025 г. малък стартъп в Китай представя цифров събеседник, базиран на невронната мрежа DeepSeek V3. DeepSeekArtificialIntelligence Co.,Ltd е китайска софтуерна компания за изкуствен интелект, базирана в Ханджоу, Джъдзян. Първият им продукт е голям езиков модел (LargeLanguageModel – LLM) с отворен код. Собственост е и се финансира от китайския хеджфондHigh-Flyer. Неин съосновател и главен изпълнителен директор е Лян Уенфън, който създава компанията през 2023 г.

Моделът DeepSeek-R1 дава отговори, сравними със съвременните езикови модели, като GPT-4o и o1 на OpenAI. Разходите за обучение са значително по-ниски от другите LLM. Компанията е обучила R1 за 6 милиона щатски долара в сравнение със 100 милиона долара за GPT-4 на OpenAI през 2023 г. Това е 1/10 от сравнимия модел на Meta, LLaMA 3.1.

Изкуствените интелигентни моделите на DeepSeek са разработени на фона на санкциите на САЩ срещу Китай, ограничаващи достъпа до чипове, използвани за обучение на LLM.

По-късно китайската компания пуска нов модел чатбот, наречен R1, базиран на V3. Версията V2 влиза в новините миналата пролет, провокирайки война на „невронни мрежи“ в Китай.

Ниската цена на използването на DeepScek го превръща в сензация. Заявката струва 110 пъти по-малко от тази на американския конкурент. От компанията заявяват, че при изчисленията са използвани остарели чипове, тъй като САЩ спира доставката на нови. Обявяват, че са обучили модела си на отворени данни от екип от петима души и за шест милиона долара, като дори изходният код е отворен.

Това, при условие че американците за същите цели разходват стотици милиони долари.

Хора от цял свят, общувайки с виртуалния събеседник DeepSeek, откриват, че смислеността на отговорите не отстъпва на продукта на флагмана на американската ИИ индустрия ChatGPT на компанията OpenAI. Изходният код на продукта на OpenAI е затворен. Докато Китай предлага „отворен код“.

Философията и визиятанаDeepSeek

В интервю, озаглавено „Бъдещето е за тясната специализация“, с Анюн (Anyong), дъщерно дружество на китайския медиен холдинг 36Kr. Лян Уънфън споделя: „Ние вярваме, че с развитието на китайската икономика тя трябва да премине от обикновен потребител на технологии към създател на технологии“.

Убедени сме, че Китай не може да остане вечно в ролята на догонващ последовател. Често казваме, че китайският ИИ е с една или две години зад американския, но основната разлика не е във времето, а в подхода: между оригиналността и копирането.

Ако не променим това, Китай ще остане догонваща страна. И някои рискове и провали по пътя са неизбежни. Доминиращата позиция на Nvidia не е просто резултат от тяхната работа, тя е плод на усилията на цялата западна технологична екосистема, която колективно изгражда пътни карти за бъдещи технологии.

Китай трябва да създаде подобна система. Сега много китайски чипове се провалят не защото ни липсват ресурси, а защото нямаме същата силна технологична среда – ние сме твърде зависими от решенията на други хора.

Някой трябва да направи първата крачка към неизвестното. Основните ИИ модели изискват постоянни иновации, а големите компании имат своите ограничения и те може невинаги да са най-добрите в тази роля.

Но DeepSeek е доказателство, че иновациите могат да дойдат от неочаквани места. Китай не просто догонва Запада, той създава свой собствен технологичен пейзаж. Ударение върху фундаменталните изследвания и дългосрочните перспективи, отказ от краткосрочните търговски цели и фокусирането върху отворените технологии създават много интересни резултати.

ЗамитоветенаколективнияЗапад

„Дебютът“ на DeepSeek удари по американските ИТ „динозаври“. Производителят на модерни чипове NVIDIA загуби 590 милиарда от стойността си за 1 ден. Общият спад на компаниите, листвани на фондовия пазар NASDAQ, възлиза на почти трилион долара.

Този удар бие по митовете, които утвърждават Запада като единствен носител на творчески идеи, на високи технологии и прогресивни иновации.

Според евро-атлантическите митове страните от Изтока и Юга са „изоставащи“ и „недорасли“. Те прилагат усилия, но си остават „догонващи“. Тези митове изразяват залегнал в съзнанието на западните елити своеобразен „технологичен расизъм“.

Адекватни ли са реакциите на САЩ и Запада като цяло на технологическият пробив на DeepSeek?!

Реакцията на обидения от технологическия пробив на DeepSeek Вашингтон бе многоаспектна и вътрешно противоречива. Първоначално се утвърждава, че конкуренцията е в полза на Съединените щати. Заедно с това започва верига от пиар реакции:

• СемАлтман – главата на OpenAI, заявява, че китайците са им преподали урок, но американските технологични гиганти се учат и „империята ще отговори на удара“;

• След това експерти „развенчават“ DeepSeek: Той не може да се сравнява с ChatGPT на OpenAI;

• Интересни са обвиненията, че китайският ИИ е недемократичен и служи на някакви скрити цели на КНР. Затова някъде забраниха ползването на DeepSeek;

• На 24.01.2025 г. във „Фокс“ президентът Тръмп обясни пробива на DeepSeek с това, че китайците са откраднали американските секрети, т. е. те не са способни на нищо свое.

• На 28.01.2025 г. във Ватикана Светият престол обяви, че ИИ е сянката на злото, способна да работи против човека.

Проф. Нако Стефанов, дфн, д-р ист.

Материалът е вариант на интервю на автора, дадено за КМГ