Резултатите от изборите на 10-17 юни 1990 г. – уникална победа на преучредената БСП или “Балканска специфика”?

Резултатите от първите свободни многопартийни избори от юни 1990 година са известни –. БСП спечели 2 887  хиляди гласа, или 48,5%, с което получи  абсолютно мнозинство от 211 мандата в 7-ото ВНС. За СДС гласуваха 2 217 хиляди гласоподаватели, или 36,2%. Мнозинството граждани отдадоха предпочитание на посланията на партията като носител на жизнено необходимото ново начало на национално съгласие по ключовите предизвикателства пред страната и отхвърлиха агресията и омразата, на които заложи опозицията.

По такъв начин преди 35 години убедителна победа спечели управлявалата през предходните 45 години партия – единственият такъв случай от всички източноевропейски бивши социалистически страни. Само че тогава тя вече се яви пред избирателите като същностно преучредена политическа сила с нов програмен документ – манифестът за демократичен социализъм и с нов демократичен устав. Но още по-голямо значение имаше новото поведение на партията, което тя убедително демонстрира с участието й в работата на Националната кръгла маса от януари-май същата година, превърнала се в най-градивната и ефективна институция в периода след 10 ноември 1989 година.

Но тази оценка за победата на БСП като единствен пример за победа на управляваща партия в бившите източноевропейски социалистически страни не се споделя от всички. Така например, на срещата на 5 юни т.г. по повод 35 години от провеждането на Националната кръгла маса, проф. Искра Баева категорично оспори тази оценка. Според нея, примерът с България не е единствен, тъй като и в Румъния през 1990 година властта спечелили „същите“. Според проф. Баева, в България и в Румъния става дума за победи на кръгове от бившите източноевропейски управляващи партии не поради идеологически причини, а напротив – благодарение на нагласите на населението и реалностите, характерни за страните от региона на Балканите.

Ако погледнем случая с Румъния, то действително, на първите парламентарни избори от 20 май 1990 година още по-категорична победа с 66,31% от гласовете и 263 места в долната камара на парламента печели Фронтът за национално спасение, доминиран от бивши членове на ръководството на Румънската комунистическа партия.

Но приравняването на забележителната победа на БСП на изборите през юни 1990 година с резултатите от изборите през май същата година в  Румъния е повече от несъстоятелно. Първо, промяната на режима в България стана по уставно установен ред с приетата оставка на Тодор Живков на пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. В съседна Румъния смяната е резултат на масови безредици срещу репресивните действия на властите със стотици човешки жертви и с екзекуцията на Чаушеску и съпругата му на 25 декември същата година. Според някои оценки, в сблъсъците между протестиращите, различните служби за сигурност и армията са загинали общо 1053 душ – 786 граждани, 166 военни и 100 служители на вътрешното министерство. (Peter Siani- Davies, “The Romanian Revolution of 1989: Myth and Reality – Myth or Reality?”, 446 pages, September 1995, School of Slavonic and East European Studies, University of London, page 85)

Второ, до първите многопартийни избори в едната и в другата страна се стига по твърде различен начин. В България се развива процес на диалог между управляващата партия и нововъзникналата опозиция, намерил израз в дебатите и резултатите на Националната кръгла маса, завършила с поредица споразумения за условията за свободни и честни избори.  Паралелно с това самата управляваща партия на практика се преучредява в нов тип партия на демократичния социализъм и преименувала се на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г.  след общопартиен референдум. Нищо подобно не става в Румъния.

Впрочем, не отговаря на истината твърдението на Ал. Лилов, че в партийния референдум около половината от членовете не приели новото име и започнал „отлив от членския корпус“, като в края на 1990 и началото на 1991 г. БСП наброявала около 450 000 души /в интервю на Искра Баева с Лилов, сп. „Понеделник“, бр. 11-12, 2009 г., стр. 13 /.  Всъщност истината е доста по- друга – от 1 април до 1 юни 1990 г. нови членове на партията станаха 24 804 социалисти, а я напуснаха само 5 484 души, като в резултат към 24 май се предполага, че БСП достигна един милион членове. Що се отнася до резултатите от референдума за преименуване, то от 726-те хиляди, взели участие в него, огромното мнозинство от 86,71% категорично гласуваха за промяната на името. А отливът настъпи през втората половина на годината, когато БСП допусна вътрешно разцепление и пагубно колебание по отношение на политиката за незаобиколими реформи, която състоянието на страната изискваше и която хората очакваха.

И трето, като следствие от първите две коренни различия, на изборите през юни 1990 г. управлявалата България през предходните 45 години партия поиска доверието на гражданите вече като преучредената Българска социалистическа партия и постига забележителна изборна победа. В съседна Румъния не можеше да става и дума за нещо подобно, защото РКП бе дълбоко компрометирана като отказала да скъсала със сталинизма антидемократична репресивна сила.

Отрицанието на уникалния пример за победата на БСП лишава партията от самочувствието на партия-победител в новите услови на политически плурализъм и открито противоборство със силите на десницата. Заслужава внимание в тази връзка следното картинно наблюдение на Мирослав Попов в неговата статия „1990 година. Великолепната победа на левицата“ по повод 25 години от изборите през юни 1990-та /в. Дума, 17 юни 2015 г./:

„БСП е на път да пропусне 25-ата годишнина от великолепната си изборна победа от юни 1990 г. След 10 ноември България реши да се проведат избори, да се свика ново, Седмо Велико Народно събрание, което да приеме нова конституция и да демократизира основите на националната държавност. Мисля си, какво ли щеше да се случи през последните няколко месеца, ако случайно (не дай, Боже!) резултатите от изборите за VІІ Велико Народно събрание през юни 1990 г. бяха противоположни на получените – примерно ако СДС бе спечелил 215 депутатски мандата, а БСП – само 145. Какви пищни тържества щеше да има из София и из страната; сутрин, обед и вечер, независимите медии щяха да се задавят от възторг и други страсти за „историческата победа“, щяха да ни залеят стотици интервюта с участниците и кибиците на победата и т.н.“

Днес към това твърде показателно сравнение няма нищо, което за съжаление, би могло да се добави или оспори. Напротив.