РС Македония иска да впише българите в конституцията след като бъде приета в ЕС

По време на разговорите между президентите на България и Република Северна Македония в Баку, Силяновска е запознала Румен Радев с позицията на Скопие промените в конституцията, които са условие за провеждането на втората междуправителствена конференция и реален старт на преговори на Северна Македония за членство в ЕС, да влязат в сила, след като страната стане член на евросъюза.

„От първо лице обясних на Радев нашата позиция, по която има консенсус между правителството и мен. Казах, че за мен е най-добре аз да съобщя това, което съобщавам на останалите представители и ЕС, и наши приятели… защото това е решението, което смятам за много разумно, добронамерено…”, каза Силяновска в интервю за МРТ1. 

Тя посочи, че не е получила коментар от страна на Румен Радев за предложението вписването на българите в конституцията да бъде прието “с отложено действие”, след като страната стане член на ЕС, но разбира ситуацията в България, невъзможността за формиране на правителство, с което диалогът да се институционализира на ниво министерства на външните работи. Силяновска обаче смята, че българският президент „ще се опита да разбере” позициите на управляващите в Северна Македония, „които са добронамерени и насочени към прекратяване на ситуацията „печеливш-губещ“ и създаване на ситуация, в която и двете страни печелят”. 

Очакванията на Гордана Силяновска са, че „спорът с България” може да бъде решен до края на годината и Северна Македония да продължи с евроинтеграционния си процес.

„Моите очаквания не са фиктивни, те са базирани на нашите разговори в Ню Йорк. Обявих нашето решение за излизане от ситуацията, което е соломоновско решение, и в Ню Йорк на срещи с много видни политици. Мисля, че ме разбраха и мисля, че сега е ред на ЕС, а г-н Радев постоянно се позовава на ЕС и квалифицира проблема не като двустранен, а като многостранен, (решението) трябва да дойде до края на годината. Вярвам в сериозността на такива обещания. Обявих моята, нашата позиция и на срещата с белгийския премиер, но и на срещите с всички останали, особено с тези от Вишеградската група и всички, които ни помагат. Чух от всички тях, че сме направили много, дори и невъзможното, и дори сега предлагаме компромис. Ако българската страна продължава да твърди, че (Северна) Македония има проблем с ЕС в контекста на преговорната рамка, очаквам сериозните политици (в ЕС) да се придържат към думите си. Защото ЕС трябва да прилага своите принципи, които се съдържат в Договора за ЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз и други основни документи на съюза. Ако не е така, значи ЕС забравя принципите си”, заяви Силяновска.

Според нея Северна Македония трябва да се срещне с България „по средата” на  тълкуването на преговорната рамка, „защото нито заключенията, нито преговорната рамка може да се тълкуват като международни договори” и отново подчерта, че в Договора за приятелство и добросъседство между България и Северна Македония няма искане за вписване на българите в конституцията.

Според нея вината за ситуацията е в липсата „на търсене на консенсус” в Северна Македония по време на приемането на преговорната рамка през 2022 г. 

„Тогава, честно казано, опозицията беше напълно маргинализирана. За нас е ясно, че нашият президент (тогава Стево Пендаровски), нашият премиер (към този момент Димитър Ковачевски) приеха преговорната рамка такава, каквато е, но по същество те нямаха легитимност да го направят, защото е ясно- консенсус нямаше. Затова казах, че един от най-умните ходове беше, когато премиерът я отхвърли. Сега търпим последствията, защото всички казват, „вие приехте преговорната рамка”.

Това правителство няма право да прави същото. Не излизаш навън, ако не можеш да се позовеш на консенсус (в страната). Тогава си по-слаб като преговарящ. Смятам, че в случая това, което предлагаме, е не само реалистично, но и разумно, че е и логично. И най-после да бъдем разбрани не заради нас (политиците), а заради гражданите, които са уморени от празни обещания”, каза Силяновска.

В отговор на въпрос, свързан със съвместната историческа комисия между двете държави, президентът на Северна Македония заяви, че след направените промени в състава й от страна на правителството на Християн Мицкоски комисията ще продължи да работи, защото е част от Договора за приятелство и добросъседство с България, но продължава да смята, че „под шапката” на политиката наука не може да има.