Румен Радев: Само единни ще съхраним България в глобалния смут, онази светла република на Левски
19 февруари 2025 г., паметник на Апостола на свободата, София
Преди 152 години на това място, увисва на бесилото Васил Иванов Кунчев. Народът ни го именува Левски, Дякон, Апостол и още приживе този мъж от Карлово прераства в мит.
За душманите е неуловим дух, който буни поробените и подрива империята. Монасите го знаят като дякон. В Първата българска легия го кръщават Левски. Събудените роби го следват като Апостол, който ги покръства в революционната вяра. Самият Ботев го помни като несломим характер, песнопоец, осенен свише другар, който живее над студа, мизерията и несгодите. Човек, готов да загуби себе си, за да печели за цял народ.
Посветен на великото си дело, Левски ни оставя малко думи, но всеки ред в тефтера му, всяко писмо ни носи просветление дори век и половина по-късно. Сякаш за нас Апостолът е рекъл „всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ“.
С болка трябва да признаем, че ние сме разделен народ във време разделно. И това е опасно. Живеем на разлома между стария и новия свят. Светът, Европа и дори човешкият род се преобразяват пред очите ни. И пак Апостолът посочва изхода от изпитанието. Той е “в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
Само единни ще съхраним България в глобалния смут! Онази светла България на Левски, която се уповава на своите сили. Древна България, която се чувства равна с европейските народи. Братска България на свободните хора, която отстоява мястото си в имперските битки вече век и половина.
Мъдрост и единение ни трябват. И вярата на Левски, че колкото и трудни да са изпитанията, колкото и сурово да е времето, то нас обръща, но и ние него обръщаме.
Поклон пред делото на Апостола и всички, които го последваха!
Да живее България!
