С дълбоко безпокойство

Почти един ден му трябваше на Външно да напише следния текст: “Дълбоко сме обезпокоени от съобщението, направено от говорителя на Генералния секретар на ООН, че въз основа на наличната към момента информация, смъртта на българския гражданин Марин Маринов и тежкото раняване на други служители на ООН в Дейр ал-Балах, Газа, на 19 март са причинени от израелски танк”.
Така написано, при добро желание, съобщението може да бъде тълкувано двояко – както че МВнР е обезпокоено, че Израел е уличен за смъртта на българина, така и че МВнР е обезпокоено, че някой си е позволил да посочи с пръст Израел. И в двата случая на МВнР му е образувано безпокойство.
По въпроса дали ще има справедливост за Марин Маринов и семейството му.
През 2003 г. американски танк стреля по хотел “Палестина” в Багдад, където бяха разквартирувани журналисти, отразяващи войната. Загинаха испанецът Хосе Коусо и украинецът Тарас Процюк. Същия ден, на друго място в Багдад бе убит кореспондент на “Ал Джазира”.
Американците обясняваха, че отблясъкът от обектива на камерата на единия оператор ги е накарал да мислят, че някой се цели в тях през оптичен мерник.
И до ден днешен няма поета вина, няма осъдени лица, няма кръвнина.
В Испания близките на испанския оператор Коусо осъдиха дори собствената си държава, че е (забележете!) възпрепятствала семейството да осъди виновниците за смъртта му, съобщи преди години Къдринка Къдринова в “Барикада”.
Този пример ме кара да бъда голям песимист дали ще има справедливост за нашия сънародник.
По въпроса за реакцията на българските власти, които чакали резултатите от разследването. Ще има да чакат.
Обидно е, че не заемат твърда позиция спрямо Израел, говорят за “неприятен инцидент” и “външнополитическа репутация”. От години е обидно, не само по този случай.
Има една фундаментална причина, която обяснява тази реакция. Тя се крие в обстоятелството, че българските власти не черпят своята легитимност от българския народ, от който уж произтича цялата власт. Легитимността им идва от външните фактори. От Брюксел, от Вашингтон, а вече и от Тел Авив, което е същото като да е от Вашингтон. Повече ги е грижа какво ще каже външният фактор, отколкото какво ще каже народът. Защото външният фактор може и умее да наказва, а народът… народът как ги е наказал?
Не ги е наказал, възпроизвежда ги. И всяко следващо копие е по-лошо от предходното.