С военен ритуал в Шумен бе отбелязана 80-годишнината от Дравската епопея
Осемдесетата годишнина от Дравската епопея бе отбелязана днес в Шумен с военен ритуал и поднасяне на венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните шуменци, съобщи БТА.
В словото си, посветено на годишнината, зам.-деканът на шуменския факултет „Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи“ към Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново полк. Калоян Илиев припомни, че Дравската операция, наричана още Дравска епопея, е една от най-успешните отбранителни операции на Българската армия във Втората световна война. „Епичните боеве при Драва показаха, че българските войни не отстъпват по нищо на съветските и немски войници. В Дравската епопея Българската армия се доказа като една от най-силните на Балканите, стана символ на бойна слава и жертвоготовност“, каза пред присъстващите полк. Илиев.
„Носещи генетичния заряд от военни добродетели и традиции, военните на България и днес са истински патриоти и предано служат на своя народ. Българските войни имат манталитета на победители. В мисиите ни по света те потвърдиха своите качества. По сила, вярност и твърдост те не отстъпват пред никого, изпъкват пред всички, написаха името ни сред първите в строя на демократичните народи. Това са българските бойци, познали щастието на доблестта. Това са наследниците на героите от Драва. Поклон и вечна слава на героите!“, заяви полк. Илиев по време на ритуала.
На него присъстваха и кметът на Шумен проф. Христо Христов, областният управител Кая Иванова, председателят на Общинския съвет Ася Аспарухова, представители на общинската администрация, на политически, обществени и културни организации, военнослужещи и граждани.
Паметникът на загиналите във войните шуменци е открит на 18 март 1994 г. на площад “Кристал”, когато за пръв път пред монумента се е състояло честването на една от най-успешните отбранителни операции на Българската армия през Втората световна война срещу войските на Третия райх, придобила известност като Дравска епопея. Оттогава жителите на града има къде да се преклонят пред подвига на загиналите във войните техни съграждани, припомни за БТА полковникът от резерва и военен историк Мишо Йорданов.
Битката при Драва оказва изключително важно значение за крайния ход на Втората световна война, както и за утвърждаване авторитета на Първа българска армия.
В началото на 1945 г. Втори и Трети украински фронт приближават Будапеща, като до началото на март фронтът се установява по реките Дунав, Драва и брега на езерото Балатон.
За да защити подстъпите към Берлин и Виена, германското командване решава да предприеме контранастъпление. На пътя на планираната атака попада и Първа българска армия от 6 пехотни дивизии с близо 130 хил. души. Тя осигурява крайния южен фланг и тилът на Трети украински фронт. Първа българска армия заема фронт от около 140 км, а предната отбранителна линия е по северния бряг на река Драва до вливането ѝ в Дунав. Задачата на българските войски е твърде отговорна, а те не разполагат с достатъчно модерно оръжие и имат само 25 танка.
Задачата, която маршал Толбухин – командир на Трети украински фронт, поставя на Първа българска армия, е да не допусне пробив на отбраната при река Драва. Затова са изградени две укрепени позиции, българските инженерни части поставят 139 минни полета с обща дължина 27 км, както и 13 км телени заграждения. Към 5 март подготовката на отбранителната операция е завършена, българите са в бойна готовност, а немската атака не е изненада.
През нощта на 5 срещу 6 март германците настъпват в три направления, като най-силният удар е срещу Трети украински фронт. Едновременно с атаките северно и южно от Балатон, 3 германски пехотни дивизии форсират р. Драва, на фронт от 6 км срещу българските части. Целта им е да облекчат настъплението на главното направление. Възползвайки се от мрака и мъглата, германци, власовци и усташи успяват да установят предмостие и да прехвърля нови части.
Но още сутринта на 6 март започва българска контраатака, в която са хвърлени дори чиновниците, лекарите и каруцарите. Командваната от генерал лейтенант Владимир Стойчев Първа българска армия не позволява на германците да разширят предмостието и те остават в един сравнително тесен плацдарм 8 км на 4 км в дълбочина. Водейки кръвопролитен бой при съотношение 8:1 в жива сила и 10:4 в бойна техника в полза на противника, 3-а пехотна дивизия още първия ден притъпява настъпателния порив на германците.
В горящото село Драва Соболч се води ръкопашен бой за всяка къща. Затова и то е наричано от участниците “Малкия Сталинград”. На 18 март и село Драва Чехи е овладяно от българите, а на следващия ден целостта на отбраната е възстановена. Така след 14-дневни ожесточени сражения плацдармът е ликвидиран.
В Дравската отбранителна операция загиват 1418 български военнослужащи, а противникът дава 4395 убити. Въпреки че 60-70% от състава на някои български части излизат от строя, целта на германците да разгромят Първа Българска армия и да излязат във фланг на Трети украински фронт не е постигната. С кръвта си българските воини написват героичната Дравска епопея, която прославя името им.
