Санкционният “Орешник”

Покрай вълненията около показателната употреба (за пръв път в историята) на балистична ракета със среден обсег на действия и разделяща се бойна глава “Орешник”, по територията на Украйна, в сянка на леската, както се превежда името й, остана едно друго събитие с не по-малка важност за хода на конфликта между Русия и САЩ.
На 15 ноември руското правителство в изпълнението на указанията на президента Владимир Путин въведе временни ограничения за износа на обогатен уран към Съединените щати. Изключение ще се прави само за еднократни лицензии, издавани от Федералната агенция по технически и експортен контрол. Това са действия, огледални на американските – в американската санкционна система също включва еднократни разрешителни.
За сведение, през 2023 г. Русия е доставила 27% от обогатения уран за американските АЕЦ, които осигуряват една пета от електроенергията в страната.
Това е наследство от приетата след края на Студената война програма “Мегатони в мегавати”, по която Москва преработваше в ядрено гориво значителна част от извадените от въоръжение ядрени бойни глави.
В българската преса събитието беше подадено с ремарката, че САЩ вече са въвели санкции срещу руският уран, така че Путин просто реагира на американските санкции, а коментарите във форумите и социалните мрежи са насмешливи – Русия спира да продава нещо, което отдавна не искат да й купуват.
Това не е точно така.
През миналата година на два пъти САЩ въвеждаха санкции срещу урановия бизнес на Русия. През пролетта президентът Джо Байдън подписа закон, с който се забранява вносът в САЩ на руски нискообогатен уран, а през есента на 2023 г. Конгресът забрани изобщо вноса на руски уран до 2040 г. Но американците си оставиха вратичка, като сами на себе си разрешиха да купуват руски уран до 2028 г., ако това отговаря на националните им интереси, а то в момента отговаря, защото се иска време да се пренастроят пазарните потоци. Освен това Министерството на енергетиката на САЩ може да отмени забраната, ако няма откъде другаде да купи уран.
Руската забрана обаче влиза в сила веднага.
Точно както “Орешник”-ът не беше с бойни глави, а с имитационни, така и в урановите санкции от двете страни има оставени вратички за маньовър. Но предупреждението от руска страна е сериозно и може да има трайни последствия за американците.
“За атомната енергетика на САЩ решението на руското правителство е определено чувствителен удар, отчитайки силната зависимост от доставките на уран от чужбина и разпределението на мощностите за обогатяването му в света”, коментира на 18 ноември за руското издание на американското списание “Форбс”, независимият енергиен експерт Леонид Хазанов. Той смята, че САЩ може да издържат година-две без руски уран.
Според експерта мощностите за обогатяване на уран в САЩ са незначителни и разширяването им е продължителна и скъпа за изпълнение задача. В същото време Русия е номер едно в света по обогатяване на уран, а след нея се нареждат Китай и Франция. Освен това ценово руският уран е с голямо предимство пред другите доставчици или вътрешнощатското производство, отбелязват специалисти по темата пред “Форбс”.
Получава се нещо като кръговрат на обогатен уран в световната търговия с него. САЩ могат да закупят уран от други производители, но те, за да удовлетворят и собствените си нужди, трябва да увеличат покупките от Русия. В крайна сметка това може да доведе до 50% ръст на цената на обогатения уран на световния пазар.
Русия в момента се намира в изгодно положение, коментира за списанието експертката Мария Гирич. Тя твърди, че около 30 държави търсят да закупят (и търсенето расте) обогатен уран от Русия за своите АЕЦ. Сред тях са: Турция, Беларус, Индия, Бангладеш, Китай, Унгария, Египет.
Т.е. руската страна може да си позволи да загуби, ако изобщо го загуби, американския пазар, защото може да разшири доставките за други държави, а американците ще бъдат изправени пред проблеми сравнително скоро. При това вариантите, които имат за бързо решаване на въпроса, скоро предвид политиката на новата администрация в Белия дом, ще се окажат политически неприемливи.
През октомври българската секция на “Дойче Веле” публикува анализ по темата, в който се посочва: “…в последните месеци американските компании увеличават вноса на обогатен уран от Китай – страна, която дотогава не е осигурявала този вид суровина на САЩ. По тази причина съществуват подозрения, че Китай фактически прави реекспорт на уран, купен от Русия, която точно по това време рязко увеличи доставките за основния си търговски партньор”.
Голям въпрос е обаче, в светлината на обещаната от избрания президент Доналд Тръмп търговска война с Китай, доколко тази схема ще сработи и ще бъде изгодна за САЩ в политическо и имиджово отношение.
Уранът обаче е само една от стратегическите суровини, които потенциално може да бъдат ограничени за износ към недружествените страни.
Още на 11 септември Владимир Путин поръча на Министерския съвет да разгледа въпроса и така да използва този санкционен механизъм, че той да не навреди на Русия.
Сред обсъжданите суровини са такива, при чийто износ Русия е или първа в света, или в първата тройка на експортьорите, коментира в обзорна статия по темата полският седмичник “Полска мисъл” (Mysl Polska).
Например паладият, половината от разкритите запаси на който се намират в Русия. На страната се пада и 44% от неговия добив. 85% от добития в света паладий пък отива в автомобилните катализатори, а заедно с платината, той се намира и в практически всяко електронно устройство. Не е сложно да си представим потенциалните ценови шокове, такива големи обеми паладий станат недостъпни за западните производители.
Подобна позиция Русия има и при диамантите, както при тези, които красят женските вратове и пръсти, така и при тези, които се използват в режещи или шлифовъчни инструменти – 40% от световното производство. При ювелирните изделия – 32%.
Не е учудващо, колко дълго се съпротивляваха някои страни на въвеждането на санкции срещу руските диаманти и накрая пак си оставиха различни вратички за заобикалянето им.
От много важно значение за световната авиопромишленост, но и не само е титанът. Руската корпорация “ВСМПО-Ависма” е най-големият производител на титан в света и го доставя на 26 държави. Германия например внася от Русия 42% от нужния й титан.
Въпреки че и “Боинг”, и “Еърбъс”, и “Ролс-Ройс” обявиха през 2022 г., че ще спрат да купуват руски титан, поне европейските производители все още не могат да се откажат от него и дори м. г. са увеличили покупките по данни на специализирани авиационни издания. Широко бе тиражирано изявлението на изпълнителния директор на “Еърбъс” Гийом Фори, че “въвеждането на санкции срещу титана от Русия е въвеждане на санкции срещу нас самите”.
Този списък изглежда застрашителен, особено ако руснаците намерят начин и вълка да е сит, и агнето да е цяло. Друг е въпросът дали мерките ще бъдат приложени и ако, да, то в каква пълнота и строгост. Засега действията на Москва по отношение на стратегическите суровини изглеждат по-скоро предупредителни.
Войната в Украйна като горещата част от конфликта между Русия и Запада обаче показа провала както на военните, така и на политико-икономическите прогнози. Нито Русия успя в кратки срокове да победи Украйна, нито Запада успя в кратки срокове за разруши руската икономика.
Досегашното развитие на конфликта сочи, че нито ракетата “Орешник”, нито суровинните санкции и контрасанкции имат такъв ефект, който да застави опонентите да седнат на масата за преговори.
Истината е, че за страните цената на конфликта непрекъснато се увеличава, ставките се вдигат. И двете страни се качват по спираловидната стълба на ескалацията, която всъщност води надолу.