Сътрудничеството КНР – ЕС в митническите и тарифни войни през 2025 г. Мястото на България

Проф. Нако Стефанов 

Взаимоотношенията и взаимодействията между КНР и ЕС в геоикономически, геополитически, търговско-икономически и прочее аспекти са изключително важни не само в междудържавен, но и в глобален план, като се има предвид, че става дума за икономически субекти с огромна технологическа, научна, търговска и прочее мощ.

Актуалността на въпроса как протичат и каква е перспективата на гореспоменатите взаимоотношения и взаимодействия се определя от текущата световна обстановка, характеризираща се с напрежение и сблъсъци в различни области и в частност в митнически тарифи и икономически санкции.

Основната цел на дадения материал е да се анализират и оценят позициите и съответните действия на КНР и ЕС в тази ситуация и влиянието на последната върху връзките между тях, както и перспективата на същите в една или друга перспектива.

Основната теза на дадения материал е, че в условията на неблагоприятни тенденции от различен характер, въпреки противодействието на определени геополитически, икономически и други фактори взаимоотношенията на ЕС в един или друг формат с КНР ще носят взаимноизгодни ползи.

Кратък преглед на динамиката на отношенията КНР – ЕС

Между Европейския съюз и Китайската народна република има сложни, нееднозначни и понякога вътрешнопротиворечиви отношения, които са се развивали с една или друга динамика в течение на времето. Ето някои ключови стъпки във взаимодействията между тях:

1. Установяване на дипломатически отношения (1975) – ЕС и Китай официално установяват дипломатически отношения, полагайки основите за бъдещо сътрудничество;

2. От март 2019 г. Европейският съюз определя Китай като „системен съперник“;

3. Стратегическо партньорство ЕС – Китай (2003) – Отношенията са надградени до всеобхватно стратегическо партньорство, наблягащо на сътрудничеството в различни области;

4. Стратегическа програма за сътрудничество ЕС – Китай 2020 през 2013 г. – Този документ очертава сътрудничеството в области като мир, просперитет, устойчиво развитие и обмен между хората;

5. Всеобхватно споразумение за инвестиции между ЕС и Китай през 2020 г. – Целта е подобряване на достъпа до пазара и условията за инвестиции, въпреки че ратифицирането му е изправено пред предизвикателства;

6. През 2023 г. ЕС възприема многостранен подход, балансирайки сътрудничеството с конкуренцията и системното съперничество.

Като цяло отношенията Пекин – Брюксел до началото на т. нар. тарифни войни се развиват, повлияни от търговията, икономическата конкуренция и геополитическата динамика. Но всичко това се осъществява в рамките на специфичните интереси и възможната взаимна изгода от най-вече търговско-икономическото и донякъде технологическо сътрудничество.

Сътрудничеството на Китай със страните от Централна и Източна Европа, включително с България

Що се отнася до взаимодействията между КНР и България, страната ни като част от ЕС следва политиката на ръководните органи на ЕС към Китай. Тук трябва да се припомни една инициатива на КНР по отношение страните от Източна Европа, които бяха част от източноевропейския социализъм, както и някои бивши републики на СССР. Тя предполага специфичен формат, който първоначално бе наречен „16+1”.

Целта на тази инициатива е засилване и разширяване на сътрудничеството с 11 държави членки на ЕС (България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения) и 5 балкански държави (Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия). Областта на сътрудничество обхваща инвестиции, транспорт, финанси, наука, образование и култура.

Според китайски анализатори основната причина за това решение на Пекин е нарастващото значение на страните от региона в рамките на Европейския съюз. Форматът „16+1“ стартира след посещението на премиера на КНР Уън Дзябао в Полша през 2012 г. Рамката за сътрудничество „16+1“ е широко приета в страните от Централна и Източна Европа. От 2012 г. насам китайски компании, подкрепени от държавни банки, са обявили инвестиции в размер на приблизително 15 милиарда долара в инфраструктура и свързани с тях индустрии, според данни, събрани от Центъра за стратегически и международни изследвания към Вашингтонския мозъчен тръст. Тенденцията е и географски неравномерна. Само пет от 16-те държави – Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния – представляват около 80% от инвестициите.

Някои кръгове в ЕС разглеждат формата „16+1“ като опит на КНР да „разделя и владее“. Например, в статия във Financial Times под заглавие „Брюксел разтърсен, докато Китай протяга ръка към Източна Европа“ е написано следното: „За Пекин групировката обхваща комбинация от търговски и стратегически цели. Китай иска да засили търговските и инвестиционните връзки с бившите социалистически съюзници. Той също така вижда 16-те страни като врата към Западна Европа и такава, която е от решаващо значение за инициативата на Пекин „Един пояс, един път“, която се стреми да спечели пазари и дипломатически съюзници в 64 страни между Азия и Европа – приоритет за Си Дзинпин, влиятелния лидер на Китай. В допълнение към открито заявените си търговски мотиви, Пекин използва връзките си за политически цели“.

През 2019 г. на срещата на върха в Дубровник Гърция се присъедини към „16+1“, а през 2021 г. Литва я напусна. На 11 август 2022 г. Естония и Латвия също отпаднаха от формата. Съответно се промени и нейното наименуване на „Китай – ЦИЕ“ (Централна и Източна Европа).

Що се отнася до взаимоотношенията на нашата държава в рамките на горния формат ще отбележим, че досега те са далеч от потенциала на техните възможности. За съжаление причината е не толкова в китайската страна, колкото в София. Основната причина е, че властта в България се съобразява с позицията на ЕС. Ръководството на Европейския съюз гледа с известно подозрение на формата „Китай – ЦИЕ“ като на политическо действие от страната на КНР, което цели, ако не да откъсне, то поне да „отдалечи“ страните от ЦИЕ от ЕС, каквото и да означава това.

Започналата „тарифна война“ – изменя ли взаимоотношенията ЕС – КНР и в каква посока?

Тарифната война – кратък преглед

Когато говорим за т. нар. тарифна война, става дума за инициираната от президента на САЩ Доналд Тръмп политика още в рамките на първия му мандат. От самото начало това е икономически конфликт предимно между Съединените щати и Китай, но той засегна и други търговски партньори. Основните стъпки и ключови моменти в този конфликт са следните:

– Първоначално наложени тарифи през 2018 г. – Тръмп наложи тарифи върху китайския внос, позовавайки се на нелоялни търговски практики и кражба на интелектуална собственост от страна на КНР;

– Китайските ответни мерки – Китай отговори с тарифи върху американски стоки;

– По-нататъшна ескалация продължи през 2019-2020 г., при което и двете страни продължават да налагат тарифи, засягайки търговия за милиарди долари;

– Търговски преговори – Няколко кръга от преговори се опитват да разрешат спора, което води до временни споразумения;

– Сделка от фаза първа през 2020 г. – Постигнато е частично споразумение, като някои тарифи са намалени, но много от тях остават в сила;

– Следват подобни политики в рамките на управлението на президента Байдън, изразени чрез термините „отделяне“ (decoupling) и „премахване на риска“ (derisking), които тук няма да коментираме, но само ще отбележим, че тяхната същност е чрез различни мерки да прекъснат връзките между икономиката на САЩ и Китай.

Трябва да се каже, че тази политика на САЩ се ползва с една или друга степен на подкрепа от страна на ЕС, както и на отделни страни-членки. Нещата се изменят при втория мандат на президента Тръмп и новата екстремна фаза на тарифната война.

Новата фаза на тарифната война, водена от САЩ, и въздействието й върху ЕС и Китай

През 2025 г. САЩ влизат в нова значително по-остра фаза на тарифната война както с Китай, така и с Европейския съюз, белязана от няколко ключови събития:

1. На 1 февруари 2025 г. са обявени масивни тарифи от САЩ спрямо Китай, които са ефективни от 4 февруари. Те започват да ескалират като първоначално са въведени 34% тарифи на 2 април. Последвани са от рязко увеличение до 125% на 9 април. Накрая достигат 145% на 11 април. На практика това са забранителни тарифи, които спират търговско-икономическо взаимодействие;

2. Това предизвика бързи ответни мерки от Пекин, който налага 125% тарифи върху американските стоки;

3. САЩ налагат 20% мито върху стоки, внасяни от Европейския съюз, считано от 2 април 2025 г. Освен това на 13 април 2025 г. ЕС е изправен пред допълнителни тарифи – 25% мито върху стомана, алуминий и автомобили;

4. Решението за примирие между САЩ и Европейския съюз е обявено на 10 април 2025 г. САЩ се съгласяват да спрат новите тарифи върху вноса от ЕС за 90 дни, докато ЕС временно спря планираните си ответни тарифи върху американски стоки на стойност 21 милиарда евро;

5. Въпреки примирието, обявено от САЩ, ходът на ЕС в отговор на американските мита върху стомана, алуминий и автомобили на 15 април 2025 г. Европейският съюз налага ответни мита върху американските стоки, вариращи от 10% до 25%;

6. На 10 май 2025 г. в Женева, Швейцария, започват преговори за временно тарифно примирие между САЩ и Китай. Разговорите са водени от министъра на финансите на САЩ Скот Бесент и търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър. Китайската делегация е оглавена от вицепремиера Хъ Лифън. Двете страни се споразумяват да намалят тарифите за 90 дни, като намаляват американските тарифи върху китайски стоки до 30%, а китайските тарифи върху вноса от САЩ до 10%;

7. Пренасочване към ЕС – След търговското примирие с Китай, президентът на САЩ Доналд Тръмп насочва вниманието си към ЕС, наричайки го „по-лош от Китай“ по търговски въпроси и предупреждавайки за нови тарифни мерки.

КНР и ЕС – заедно срещу САЩ?

В условията на продължаващата тарифна война на САЩ, ЕС и Китай споделят жизненоважен интерес от стабилизиране на световните търговски взаимодействия, защита на институциите и насърчаване на диверсифицирани търговски мрежи, които предпазват от едностранни сътресения. И в Пекин, и в Брюксел непрекъснато нараства интереса към идеята за нов подход един към друг.

Китай първи протегна ръка за сътрудничество към ЕС, за да се противопостави на САЩ и техните едностранни действия. Испанският премиер Педро Санчес посещава Китай от 10 до 11 април 2025 г. По време на посещението си той се среща с китайския президент Си Дзинпин в държавната къща за гости „Дяоютай“ в Пекин на 11 април 2025 г. По съобщение на агенция „Синхуа“ китайският лидер е предложил на Европейския съюз „съвместно да се противопоставят на едностранните методи за сплашване“ от страна на Съединените щати.

Няма да има победители в търговската война, а конфронтацията със света води до изолация, е отбелязал Си, като е добавил, че Китай „никога не е разчитал на нечия благосклонност, нито се е страхувал от неоправдано потисничество“.

Коментарите по този повод отбелязват, че Европа и Китай може да изглеждат несъвместими на пръв поглед, но запазването на световния икономически ред ги обединява. Както за Брюксел, така и за Пекин, тарифната програма на Тръмп заплашва достъпа до пазари, нарушава веригите за доставки и подкопава правилата на световната търговия.

Именно един прагматичен подход създава възможност ЕС и Китай да работят заедно. Това не изисква съгласуване на ценностите – това е възможност да действат като прагматични партньори. И двете страни биха могли да се възползват от по-добро съгласуване по отношение на стандартите за цифрова търговия, инвестициите в зелена инфраструктура и съвместните усилия за поддържане на интеграцията на света в световната икономика и редица други. Още повече, че те имат един позитивен опит от предишните години на взаимодействия.

Така, например, говорителят на Министерството на външните работи на КНР Лин Дзиен по случай 50 години от установяването на дипломатически отношения между Китай и ЕС подчертава следното:

– Търговският обем на годишна база между Китай и ЕС от 2,4 млрд. в началото на отношенията им се увеличава до 785,8 млрд. долара;

– Междувременно са създадени над 70 механизма за диалог, в които се обменят мнения по двустранното сътрудничество;

– Обемът на двустранните инвестиции нарасна до 260 млрд. долара.

Въпреки че в отношенията между Пекин и Брюксел не всичко е безоблачно и във времето е имало и остри моменти, постигнатото досега, както и предизвикателствата пред които са изправени днес, създават благоприятна база за дългосрочно стратегическо сътрудничество.

Вместо заключение

Вместо заключение ще се попитаме къде в тази нова обстановка в геоикономически план е нашата Родина в момент, когато в отношенията между ЕС и КНР се възобновява прагматичния подход, при който се търсят позициите, които ги сближават в един взаимноизгоден ракурс и се стараят да не се концентрират върху проблемите, които ги разделят и противопоставят.

По наше мнение тук се задава шанс за България да може в тази променяща се обстановка да използва в максимална степен възможностите за сътрудничеството с Китай. Става дума за коопериране в различни, особено високотехнологични области, в които Татковината ни има своя потенциал – програмиране, фармацевтика, оптика, специални храни и други. Става дума за привличане на инвестиции в ключови сектори на нашата икономика – селско стопанство, транспорт, туризъм и т. н. А също така и за развитие на връзките в областта на културата, където има толкова неразорани полета.

Въпросът е само в това дали ще има правителство и заинтересувани икономически кръгове от подобно сътрудничество?!