Село, кафе и мечта: как една жена от Юннан стигна до „Старбъкс“ и ООН
Кафето, което си купувате от „Старбъкс“, може да идва от едно малко и почти неизвестно селце в китайската провинция Юннан. И не само това — същото кафе се оказва и предпочитано от дипломати на Обединените нации.
Зад тази необичайна история стои една жена — Йе Пин, представителка на етническата група уа, която живее в Югозападен Китай. Нейният път е едновременно личен и колективен — борба със стереотипи, традиции, климат и пазари. И както се оказва, с много вкусен финал.
Йе Пин е в началото на 40-те си години и идва от село Манмао, разположено на около 1500 метра надморска височина, край град Пуър, провинция Юннан. Това е село, където допреди едва няколко десетилетия животът е бил почти непроменен от древността — без пътища, без електричество, без равенство между половете.
Именно в тази среда младата Йе Пин решава да излезе от дома си и да започне малък бизнес с чай. Това предизвиква бурни реакции в селото. Наричали я „непристойна“ и „неподходяща за жена“. Но тя имала късмет — съпругът й я подкрепил напълно: „Защо да не вярвам на жена си? Тя върви по пътя си“; Така, въпреки натиска от страна на общността, Йе Пин намира сили да продължи.
Постепенно чаеният й бизнес започва да носи доходи и тя решава да опита нещо ново — кафе. На пръв поглед червено-черните плодчета й се сторили странни и горчиви: „Толкова е горчиво… Не разбирам какво му е хубавото. Дори добитъкът не иска да го яде“. Но тя видяла потенциал и решила да даде шанс на новата култура.
През 2011 г. основава кооперацията „Тиеню кафе“ (наречена на името на сина й) и успява да увлече десетки жени от селото да се включат. Площите, засадени с кафе, достигнали близо 500 декара. За първи път в живота си много от тези жени започват да излизат от дома си не като съпруги и майки, а като производители.
Но съдбата й поднася тежък удар. През 2013 г. регионът е покосен от най-силната слана за последните сто години, която унищожава реколтата. Йе Пин осъзнава, че ентусиазъм не е достатъчен. Необходими са знания.
В същия момент в района се появява компания, която създава Център за подкрепа на производителите. Млади агрономи започват да обучават фермерите безплатно. Йе Пин не губи време и се записва на всички възможни обучения — учи за състава на почвите, подходящите торове, защита от вредители и правилно отводняване.
Подобренията не закъсняват. Качеството на кафето се повишава, а самата Йе Пин започва да се учи не само как се отглежда, но и как се оценява кафето. Тя дегустира различни сортове от цял свят, развива вкус, учи се да разпознава аромати и произход. „Ако не го пиеш, как ще знаеш какво продаваш? Трябва да разбираш продукта си от всички страни, ако искаш да вървиш напред.“
През 2018 г. нейните кафеени зърна печелят първо място на индустриален конкурс. Три години по-късно — през 2021 г. — същите зърна са включени в премиум селекцията на „Старбъкс“. Това означава, че кафето от село Манмао може да бъде опитано в кафенета на веригата по целия свят.
Но признанието не спира дотук. През същата година постоянният представител на Китай в ООН Джан Дзюн подарява кафето на Йе Пин на делегати от различни страни. „Искам целият свят да знае, че и в Китай се произвежда добро кафе“, казва с вълнение тя.
Днес Йе Пин е почти местна знаменитост. Екипът на „Безкрайният път“ — документална поредица на телевизия TVB в Хонконг — идва в Юннан и е толкова впечатлен от историята й, че я включва в епизод, излъчен пред широката публика.
Промяната не е само в нейния живот. В кооперацията, която ръководи, днес жените съставляват 80% от работната сила. Те вече не са само съпруги и майки, а самостоятелни жени с доходи, глас и самочувствие. „Да си изкарваш парите сама и да можеш да си ги харчиш — това е истинско щастие.“
След години, прекарани сред кафените насаждения, за Йе Пин зърната вече не са просто средство за прехрана. Те са нейна страст, философия и смисъл. „Кафето е като живота — когато не го познаваш, усещаш само горчивото. Но всъщност в него има сладост. Първо горчиво, после сладко, а после и пари. Горчивината вече отмина…“
Не казва втората част на изречението. Но надеждата и мечтата й вече са ясни — ароматни, топли и много истински.
