Си Дзинпин – визионер и архитект на световния мир и развитие

Във величествената сграда за конференции в централата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк, 65-инчов висок бронзов съд блести под мека светлина, а клоазонният му емайл пламти в ярко китайско червено. „Дзун на мира“, подарен от китайския президент Си Дзинпин през септември 2015 г. като специален подарък за 70-годишнината на Организацията на обединените нации, не е просто деликатен артефакт. Той въплъщава стремежа и убеждението на китайския народ да търси мир, развитие, сътрудничество и печеливши резултати, каза Си при откриването му. Десет години по-късно, когато висшият китайски лидер пътува до Москва, за да отбележи 80-годишнината от победата във Великата отечествена война, неговото присъствие носи едновременно тежестта на историята и потвърждава визията за бъдещето. Ръководейки нация, винаги стремяща се към мир и хармония в дългата си история и допълнително укрепена от битките си срещу милитаризма, империализма и фашизма в близкото си минало, Си притежава уникално разбиране за ценността на мира и непоколебимо се застъпва за изграждането на мирен свят, кауза с голяма неотложност, предвид напрежението и конфликтите на глобалния пейзаж днес.

Стремеж за мир

Си Дзинпин вижда историята като огледало, от което човечеството трябва да извлича поуки, за да избегне повтарянето на минали бедствия. Тази година се навършват 80 години от победата във Втората световна война (както в Китай е известна като Световната антифашистка война). Почти всяка част на света е била въвлечена в нея и повече от 100 милиона са били убити или ранени в това, което е описано като най-разрушителния конфликт в човешката история.

Храбростта и огромната жертва на китайския народ изиграха решаваща роля в победата над фашистка Япония и предложиха стратегическа подкрепа на съюзниците на бойните полета в Европа и Тихия океан. „Историята ни е казала да бъдем в повишена готовност срещу войната, която, като демон и кошмар, би донесла бедствия и болка на хората“, каза веднъж Си. „Историята ни е казала също да пазим мира с голяма грижа, тъй като мирът, като въздуха и слънцето, едва се забелязва, когато хората се възползват от него, но никой от нас не може да живее без него.“

Това историческо наблюдение заема видно място в неуморния стремеж на Си към мир. Той многократно е повтарял ангажимента на Китай към мирно развитие, обещавайки, че Китай никога няма да търси хегемония, разширяване или каквато и да е сфера на влияние, независимо колко силна може да стане тя.

Философията на председателя Си произлиза от хилядолетната китайска култура. Запален читател на традиционни китайски класически творби, той веднъж обясни как древната китайска мъдрост гледа на войната и мира, цитирайки „Изкуството на войната“, китайска класика, написана преди повече от 2000 години. Ключовото послание на книгата е „че трябва да се положат всички усилия за предотвратяване на война и трябва да се проявява голяма предпазливост, когато става въпрос за водене на война“, каза Си, когато произнесе основна реч в офиса на ООН в Женева през 2017 г.

Ясна проява на тази доктрина на Си е да цени историята и да почита героите. „Нация на надеждата не може да бъде без герои“, каза Си. Всяка година от 2014 г. насам Си отдава почит на падналите герои на Китай в Деня на мъчениците на 30 септември, ден преди Националния празник на страната. През 2015 г., когато Китай отбеляза 70-годишнината от победата си във Втората световна война, Си връчи медали на китайски ветерани и представители от Русия и други страни, които са помагали на китайски войници на бойните полета. Николай Чуйков, внук на съветския герой Маршал Василий Чуйков, беше сред наградените с медал за мир от Си. „От всички отличия, които съм спечелил, най-много ценя медала за мир“, каза той.

Факел на многополюсността

Под ръководството на Си Китай се придържа към независима външна политика на мир, играе активна роля в мироопазващите мисии на ООН затвърждава приятелства и партньорства със страни по целия свят. Докато хегемонизмът и протекционизмът отново показват грозните си глави, светът е обзет от все по-сложен набор от предизвикателства и несигурности. В очите на председателя Си единственият изход е да се практикува истински мултилатерализъм (многополюсност). Веднъж той сравни мултилатерализма с факла, която може да освети пътя на човечеството напред. Китайският президент последователно призовава международната общност да защити международната система, съсредоточена около ООН, изкована след Втората световна война и закрепена от международното право. „Трябва да насърчаваме мултилатерализма, чиято основна същност е, че международните дела трябва да се решават чрез консултации между всички страни, а не от една или няколко страни“, каза той.

Си Дзинпин, твърд защитник на истинския мултилатерализм, е насочвал Китай през годините, заемайки проактивна и конструктивна роля в решаването на регионални и глобални горещи въпроси. За да се сложи край на кризата в Украйна в ранен етап, Си представи предложение от четири точки, подчертавайки, че суверенитетът и териториалната цялост на всички страни трябва да се зачитат; целите и принципите на Устава на ООН да се спазват; легитимните опасения за сигурността на всички страни да се вземат предвид; и всички усилия, благоприятстващи мирното уреждане на кризата, да се подкрепят. Под ръководството на Си, Китай провежда совалкова дипломация и посреднически усилия за насърчаване на мирните преговори и инициира групата „Приятели на мира“ с Бразилия и други страни от Глобалния юг по украинската криза в Организацията на обединените нации. Що се отнася до Близкия изток, китайският президент насърчава мира и стабилността в нестабилния регион. С посредничеството на Китай, Саудитска Арабия и Иран се споразумяха през март 2023 г. да възстановят дипломатическите си отношения след седемгодишно прекъсване. В навечерието на преговорите Си разговаря отделно с лидерите на двете страни. По време на телефонен разговор със Си, скоро след постигането на пробива, саудитският престолонаследник и премиер Мохамед бин Салман ал Сауд приветстваха все по-важната и конструктивна роля на Китай в регионалните и международните дела. В лицето на сгъстяващия се мрак на конфликта на хоризонта Си се застъпи за трансформативен подход към колективната сигурност. През май 2014 г. той формулира визия за обща, всеобхватна, кооперативна и устойчива сигурност за Азия. Осем години по-късно той представи на света Глобалната инициатива за сигурност. „Ние, като човечество, живеем в неделима общност за сигурност“, каза той, застъпвайки се за диалог пред конфронтация, партньорство пред съюзи и печеливши резултати пред подходи с нулев резултат.

Трайният световен мир остава едно от най-големите стремежи на човечеството. За Си мирът и развитието са неразделни. Веднъж той отбеляза, че дървото на мира не расте на неплодородна земя и плодовете на развитието не се раждат сред пламъците на войната. С оглед на взаимосвързаните отношения, Си настоява, че „златният ключ“ към сигурно и стабилно бъдеще е постигането на напредък в устойчивото развитие. Откакто пое председателството на Китай, Си позиционира развитието като стълб на своята визия за изграждане на по-добро бъдеще за човечеството. Инициативите, които той предложи в това отношение, по-специално инициативата „Един пояс, един път“ и инициативата за глобално развитие, служат като мостове за насърчаване на общото развитие чрез по-широко сътрудничество. Китай е предоставил помощ за развитие на над 160 държави, а сътрудничеството по „Един пояс, един път“ включва повече от 150 държави. В рамките на инициативата за глобално развитие Китай е мобилизирал близо 20 милиарда щатски долара средства за развитие и е стартирал повече от 1100 проекта, подхранвайки растежа и модернизацията в много страни, особено в развиващите се.

Актуализация на световния ред

Разположена край река Хуанпу в Шанхай, Новата банка за развитие е основана от пет страни от БРИКС през 2014 г., за да осигури финансова подкрепа за страните членки за укрепване на транспортната инфраструктура, чистата енергия и цифровата инфраструктура. Когато Си посети банката, той видя повече от обикновена финансова институция. Той я описа като „новаторска инициатива за единството и самоусъвършенстването на Глобалния юг“, подчертавайки траен ангажимент за изграждане на по-справедлив и равноправен международен ред.

Си лично настоя за историческото разширяване на БРИКС през 2023 г., за да се създаде по-силно единство между Глобалния юг. Разширяването, каза той, ще засили допълнително силите за световен мир и развитие. Китай твърди, че само когато възходът на развиващите се пазари и развиващите се страни се отрази в системата за глобално управление, глобалното развитие ще бъде по-балансирано, а глобалният мир – по-здраво основан.

По време на срещата на върха на Г-20 през 2022 г. в Бали, Индонезия, Си Дзинпин категорично подкрепи присъединяването на Африканския съюз към водещия многостранен механизъм, което направи Китай най-ранния и най-активния защитник на засилването на гласа на Африка в глобалното управление.

През последните години Си предложи инициативата „Един пояс, един път“, Инициативата за глобално развитие, Инициативата за глобална сигурност и Инициативата за глобална цивилизация като ключови глобални обществени блага за създаване на по-справедлива и равноправна система за глобално управление. Бившият генерален секретар на ООН Бан Ки-мун, който получи „Дзун на мира“ от китайския президент от името на ООН преди 10 години, заяви, че инициативите на Китай за насърчаване на глобалния мир и развитие са неразделни от далновидността на Си. „Китай играе все по-важна роля на световната сцена и Си демонстрира проактивно и решаващо лидерство“, каза Бан. „Той винаги вярваше, че Китай може да се справи добре само когато светът се справя добре, а когато Китай се справя добре, светът ще стане още по-добър.“ По думите на самия Си „всяко увеличение на силата на Китай е увеличение на перспективите за световен мир“.