Скандал: Служебният кабинет овладява митниците – преходни разпоредби сливат агенции с 11 000 служители
В държавата на безкрайните предсрочни избори и изтеклите мандати на купища органи служебното правителство тръгна да съсипва две ключови структури – приходните агенции. Кабинетът на Димитър Главчев не се посвени да предложи по скандален начин – с преходни и заключителни разпоредби към закона за държавния бюджет, сливането на структури, в които работят 11 000 души. Те осигуряват приходната част на бюджета, който пък е в криза.
Нищо от това не се прави по законовия ред – няма обсъждания, няма подробно аргументиране на текстове, няма подготовка. Дават се само бодри обещания за подобрено обслужване и повишени приходи. Зад това прозира съвсем друга цел – овладяване на митниците от служебно правителство с ограничен мандат.
Кадруване, кадруване и пак кадруване
Идеята за сливане на НАП и митниците не е нова. Още през 2015 г. се появи някакъв документ, озаглавен концепция, а идеята периодично се подхвърляше през годините. Последно сливането на двете агенции бе обявено от бившия финансов министър Асен Василев в началото на тази година, като той обвърза темата с приемането на България в сухопътния Шенген. Така оправда и размествания в агенция “Митници” – назначи дотогавашния шеф на агенция “Митници” Павел Тонев за свой съветник, който да консултира сливането, а на негово място сложи Петя Банкова. Тази кадрова рокада приклюси с арест на Банкова и огромен скандал за предполагаем чадър над контрабандни канали.
Очевидно по цялата идея за сливане на двете структури в МФ се е работело, защото Василев обяви създаване на работна група. Резултатът от творческата дейност в МФ – не знаем на тази или на друга група, обаче е, меко казано, потресаващ.
Освен че се случва през преходни разпоредби, сливането на двете агенции е уредено изключително на едро, а малкото текстове пораждат много въпроси. Зад тях обаче ясно прозира едно – желание за овладяване на митниците и разчистване на неудобни хора в НАП.
В настоящия си вид промените в двата закона – сервирани в преходни и заключителни разпоредби на закона за бюджета, не дават никаква яснота на какво точно ще прилича структурата на бъдещата мегаагенция. Ясно е, че детайлите ще се уточняват в евентуален нов устройствен правилник, но е абсурдно в закона за митниците просто да се подмени името на едната агенция с другата, да се отменят всички текстове, уреждащи структурата на агенцията, и с това да се приема, че въпросът е решен. Щеше да е хубаво в закона за НАП, която става шапка на двете структури, да има подробности как ще се уредят тези отношения в новата структура, но не. Там по темата с преструктурирането на бившите звена на митниците е записано буквално едно изречение – в териториалните дирекции могат да се създават дирекции, управления, офиси за обслужване, митнически бюра, митнически пунктове, отдели и сектори.
По никакъв начин от двата закона не става ясно какво се случва с досегашните началници на териториалните дирекции на митниците. Тук авторите на проектите са били улеснени от факта, че част от териториалните дирекции на НАП и митниците съвпадат. НАП има 5 териториални дирекции – София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново плюс “Големи данъкоплатци”, митниците – също 5, но с една разлика – митница Русе.Тези териториални дирекции си имат директори, каквито си имат и териториалните дирекции на НАП. Какво става с началниците от митниците – стават заместници на териториалните директори на НАП ли? И по каква процедура? Тук най-общо се препраща към реда за преназначаване на служители при закриване на администрация по Кодекса на труда и Закона за държавния служител, но няма как да бъдеш преназначен, ако постът ти е закрит.
Както “Сега” писа, между НАП и митниците има голяма разлика при назначаването на шефове на териториалните дирекции. Докато шефовете на териториални дирекции на митниците се назначават без конкурс, при НАП конкурси има и шефовете на териториални дирекции са държавни служители. Сега се предлага директно текст, че шефовете на териториални директори се назначават след съгласуване с финансовия министър без провеждане на конкурс по реда на Закона за държавния служител. Също толкова механично от практиката на митниците се пренася в закона за НАП и условието за назначаване на длъжност след психотестове. За кои позиции ще има такива щяло да се определи със заповед на директора на НАП. Всичко това създава условия за безобразно кадруване – без никаква яснота кой какво прави и далеч от очите на обществото.
Обещания за повишена събираемост без покритие
Още от сега може да се гарантира, че хаосът с предназначения и преструктуриране ще доведе до блокаж в работата на двете агенции вместо до повишена събираемост, както обещават от служебното правителство в мотивите към тази промяна. Мотиви в случая е силно казано, защото законопроектите не се предлагат по обичайния ред и нямат подробни мотиви, нито оценка на въздействието. Само в средносрочната бюджетна прогноза лаконично е обяснено, че подобни обединени приходни агенции има и в други европейски държави. Създаването на такава у нас щяло да подобри обслужването, защото нещата ще се случват на едно място, ще се подобри контролът и събираемостта. По тема събираемост се съобщават само две числа – как 52% от длъжниците на митниците погасявали задълженията си изцяло, след като НАП им изпрати уведомително електронно съобщение, а размерът на дълга намалявал за 3 месеца със 78%. Ако това се постига толкова лесно с едно електронно уведомление, не става изобщо ясно защо е необходимо агенциите да се сливат.
“Всичко това, което се твърди за събираемостта, е абсурдно. Има много голяма разлика между задълженията към митниците, където има много сериозни обезпечения, и тези към НАП. НАП да обясни защо не може да събере собствените си вземания и предлага за това абсурдна амнистия”, коментира бившият зам.министър на финансите и член на УС на БНБ Людмила Елкова. Тя е категорична, че двете структури работят по съвсем различно законодателство, в НАП нямат опит с митническите процедури и не разбират от тях и ползите от сливането им са силно съмнители.
“Двете агенции имат различна култура, състав, традиции, дейности. НАП е последващ контрол, митници е контрол на момента. В НАП са повече жени, в митниците – мъже. НАП никога не са били военизирани, митниците – да. Двете имат коренно различни информационни системи. Обмитяване и данъчни ревизии нямат нищо общо. Митническото законодателство е европейско, данъчното е основно вътрешно решение. Двете агенции се конкурират и контролират една друга и това има своите ползи. На практика, единственото общо е, че събират приходи. Ама по тази логика трябва да ги слеем с “Пирогов” и БДЖ, понеже и те събират пари”, коментира в профила си във “Фейсбук” бившият зам.-министър на финансите Георги Кадиев.
Срещу бързото сливане на НАП и митници се обяви и бившият финансов министър Владислав Горанов, само че в началото на 2024-а, когато идеята бе лансирана от Василев. Според Горанов такава реформа не може да се случи качествено за кратко време, особено в ситуация на тежка политическа криза.
Предложените промени в закона за НАП са особено скандални във времево отношение. В тях се казва, междудругото, че в срок от 6 месеца след приемането на закона областните управители следва да преактуват наново всички актове за собственост на сливащата се агенция “Митници”. На темата с приемането на архиви, регистри, преназначаването на служители са отделени едва няколко най-общи разпоредби. Това е просто несериозно и доказателството е в документи, готвени от същото това финансово министерство. През 2015 г. също толкова несериозно изтече апокрифна концепция за сливането на двете агенции, в която се говореше за нужда от 2-3 до 5 години за интеграция на всички процеси. Много е вероятно в НАП междувременно да се е работило по този въпрос, но ще е добре да кажат какво са направили, преди да обезглавяват структурите.
Абсурдно е дори да си помислим, че точно в настоящия момент има някаква възможност всичко това да се случи по нормален начин. Служебен кабинет просто не може да извършва подобно преструктуриране. Единствената добра новина са малките шансове предложения от него законопроект за държавния бюджет да бъде приет. Срещу него се обявиха всички.
