Слави Василев: Договорът с „Боташ“ е стратегически шанс за България

– Г-н Василев, България всеки месец дължи сериозна сума по договора с „Боташ“ за резервиране на капацитет за доставка на газ. Ощетена ли е страната ни от подписването му?
– Тя е ощетена не от подписването на договора, а от последващото нежелание на редица български правителства да използват предимствата на този договор. Искам да напомня – подобни възможности няма нито една друга страна на ЕС. България е единствената, която благодарение на резервирания капацитет в турската газопреносна мрежа може да се превърне в буфер и в разпределител на свои пазари за втечнен газ в Европа. Напомням, че подписването на този договор беше по време на разгара на войната в Украйна. Пагубното решение на правителството на Кирил Петков за едностранно спиране на договора с „Газпром“ наложи на тогава управляващия България президент Румен Радев да намери спасение. И той намери възможно най-доброто такова – това е резервираният капацитет на турската газопреносна мрежа с цели пет терминала за регазификация на газ. Така че проблемът не е в договора, а в нежеланието на последващите български правителства, Денков, Главчев и сегашния кабинет, оглавяван от Желязков, да го използват. Причината е, че към момента българският пазар се снабдява с около 2/3 от необходимия природен газ чрез гръцкия газов оператор ДЕСФА, които ни продават руски газ, идващ от „Газпром“ на входа на турски поток в компресорна станция Странджа. Хубаво е да се отбележи, че гърците не спряха договора с „Газпром“ през 2022 г., както го направихме ние, и продължиха да имат доставки на природен газ от „Газпром“ до ден днешен. Този шанс беше пропилян по политически причини от тогавашния министър-председател Кирил Петков. Тоест, не използваме възможността да ползваме резервирания капацитет в турската газопреносна мрежа, защото българското правителство предпочита да купува руска газ през гръцки и български комисионери, вместо да използва инфраструктурата на „Боташ“. Това е казусът накратко.

– От доста време от Министерство на енергетиката правят опит за предоговаряне или прекратяване на договора с „Боташ“. Но в него няма такива клаузи. Необходимо ли е да бъде прекратен?
– Нямам информация какво прави Министерството на енергетиката. Второ – изключително сложна е спецификата на подобни мащабни, крупни договори в енергетиката. Отново казвам – договорът с „Боташ“ беше замислен като единствен спасителен пояс за българската и като цяло за енергетиката на страните от Ценрална и Източна Европа. И той не се осъществи по простата причина, че „Газпром“ продължи да продава на Европа, въпреки заявките на Урсула фон дер Лайен и цялата ЕК и редица лидери на европейски държави през 2022 г. Очевидно реалността такава, каквато я наблюдаваме вече три години от войната в Украйна е, че без руски природен газ много трудно Европа ще издържи на енергийните си потребности. А от вноса на енергия зависи конкурентоспособността на цялата европейска икономика. Нещата са свързани. Договорът с „Боташ“ е стратегически шанс за България, но липсата на управленски потенциал в ГЕРБ, в Бойко Борисов и във всички, които подкрепят това правителство, води до там той да остане неизползван в целия му капацитет. Тук искам да подчертая още нещо. Имам информация, че от началото на годината са влезнали над 3 милиона мегаватчаса природен газ чрез турската газопреносна мрежа, тоест благодарение на резервирания капацитет от „Боташ“, и макар това да е малко количество, то показва, че договорът работи и може да бъде ползван. Тоест по-коректно би било да се каже, че плащаме 1 милион и 50 хиляди лева и Борисов и Желязков нищо не правят, за да осребрят тази златна възможност.

– Договорът всъщност е търговски, може ли да не се стигне до прекратяването му, въпреки „добрите намерения“ от страна на Турция?
– Договорът действително е търговски, защото в крайна сметка това е търговско взаимоотношение. Нищо, че страни по договора са държавни предприятия. Когато договорът с „Боташ“ е бил подписван от страна на служебното правителство на Гълъб Донев, в България имаше остра нужда от диверсификация на руски природен газ и единственият възможен път за внос на достатъчно количество природен газ е чрез Турция. Единственият терминал в Гърция – „Ревитуса“, е с резервиран капацитет много напред. И да имахме възможност да го ползваме, той не може да захрани цялата българска икономика.

– Забелязва се вътрешнополитическо напрежение. След като днес представят конвергентния доклад за еврото, ППДБ трябва да изпълнят заканата си за вот на недоверие. Ако той успее и падне правителството, би ли се стигнало до предсрочни избори през октомври?
– Не мисля! На дадения етап не виждам такава опасност. Аз смятам, че това правителство ще вкара България в еврозоната, въпреки нежеланието и страховете на хората и желанието им да се изкажат по въпроса. Ще продължат да управляват поне до началото на следващата година.

– След съботния мащабен протест срещу еврото, днес е и другият пред парламента. Безсмислени ли са усилията за този протест, ако докладът е положителен, какво прогнозирате?
– Никога щенията и волята на българските граждани, изразени под формата на мирен протест, какъвто бе в почивните дни и какъвто е днес, не са излишни. Хората трябва да излязат да протестират и да изразят своята гледна точка. Мога само да подкрепя всеки, който има желание да излезе и да представи своята гледна точка, защото тук става дума за ключов елемент от нашия суверенитет. Не съм против членството ни в еврозоната, защото това е път, по който ние сме тръгнали, но ако имаше политическа воля в Народното събрание, България можеше спокойно да изчака, без да се отказва преждевременно от националната ни валута. За съжаление ни водят за носа, както го направи правителството на Желязков, искайки извънреден конвергентен доклад, за да влезем в еврозоната. И нямам съмнение, че това ще се случи, защото членството в еврозоната е политическо решение, взето в Брюксел, не в София.

– Еврото обаче ни раздели на два лагера – едни ни убеждават, че няма да има никакъв проблем и спекула с цените, останалите са на обратното мнение и предричат финансов хаос. А вие какво предполагате, че ще стане?
– Не мога да кажа, не съм икономист, но ще кажа нещо съвсем просто- бях свидетел на въвеждане на еврото 2002 година във Франция. Тогава едно кафе струваше 6 франка, а курсът евро към франк беше 1 към 6. Тоест едно кафе преди приемането на еврото е струвало 1 евро. Много бързо, когато влезе единната европейска валута, почти навсякъде кафето стана 1,5 евро. Това не означава, че във Франция е имало повишаване на цените с 50%, а в някои случаи, като с кафето, търговците са закръглили доста нагоре. В една пазарна икономика никой не може да ти каже колко да продаваш стоките си. Ти решаваш сам и съм убеден, че има търговци, които ще закръглят нагоре, малко или много, новите цени в евро и това ще се отрази на покупателната способност на онези милион и 307 хиляди българи, които живеят под линията на бедност, по официална статистика на НСИ. Това със сигурност ще се случи. От там нататък, възможно е да има и нетен положителен ефект от въвеждането на еврото, тъй като вероятно могат да дойдат повече туристи в България. Могат и чуждестранните инвестиции да се повишат. Но има една голяма опасност, която се пренебрегва, а тя е задлъжняемостта на редица големи икономики в еврозоната. Следя френската политика, защото съм живял 20 години там. Дефицитът във Франция тази година ще е над 6%, те са на червено от много време и това поставя пред риск цялата еврозона. Защото да спасиш Гърция е едно, а една икономика като Франция е съвсем различно. В тези смутни времена трябваше да се изчака.

– Съвсем наскоро президентът заговори за „нуждата от политическа алтернатива на олигархичния модел“. Според Вас на какъв етап е политическият му проект?
– Много хора говорят за проекта на президента от много години. Той така или иначе не се материализира. Мога да повторя това, което съм казвал винаги – според мен, като политически анализатор, има огромно място в публичното политическо пространство за проект на президента Радев. Смятам, че този проект трябва да се материализира преди края на неговия мандат и че едни предсрочни избори преди да свърши мандатът на Радев, са задължително условие, за да се роди такъв проект. Но дали това ще стане или не, зависи от президента и не трябва да вярвате на абсолютно нищо и на никой друг. Ще го чуете от него. Както чухте от него, без никой да знае преди това, че ще предложи на НС произвеждане на референдум, така ще чуете и за неговия политически проект – лично от него, ако такъв той реши да създаде.

– Какви хора би привлякъл той?
– Огромното мнозинство от български граждани, които не искат да живеят под ръкохватката на мутрите.

– Какво стои зад акта му за иницииране на референдум? Твърди се, че се цели в електората на „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“ и ИТН.
– Това са глупости! Авторитетът и рейтингът на президента са по-големи от МЕЧ, „Възраждане“ и „Величие“ взети заедно. Той няма нужда да навлиза в който и да е електорат. Има свой собствен – да напомня, че е избран мажоритарно от целия български народ. Авторитетът на президента е такъв, че той има собствено политическо излъчване, собствено политическо послание през годините и те никога не са били свързани с една или друга партия. Само с неговото име и неговия авторитет пред българското общество. Така че той няма въобще причина да действа по какъвто и да е друг начин, съобразявайки се с каквото и да е друго, освен с щенията и волята на българския народ така, както той ги вижда. За това смятам, че предложението му за референдум е смел политически ход. Защото той застана на страната на народа в ситуация, в която очевидно имаше огромна доза обществено напрежение. Да не говорим, че президентът много добре знае какви критики ще си навлече – на практика си отвори тила да го обвиняват в путинизъм и отклоняване на България от европейския u път, само и само да покаже на хората, че не са сами в борбата си да утвърждават техния суверенитет. Защото това е въпрос на суверенитет, не на присъединяване или допълнителна интеграция към Европа. Никой няма да отклони България от членството u в ЕС и НАТО, но има политически лидери, като президентът Радев, които биха могли да изпълнят със съдържание българското членство там, а има и политици като Бойко Борисов, които превръщат тезата за членството на България в ЕС в кухо послание, което не означава абсолютно нищо за българските граждани.

– Какво имате предвид под „да изпълни със съдържание членството ни в ЕС“? Бихте ли посочили примери?
– България може да има собствена позиция в Съветите на ЕС, както е имала впрочем, когато президентът е управлявал. Отварям скоба, че на Европейския съвет в Бърно, на който президентът Радев представляваше България, успя да убеди всички останали членки за необходимостта Македония да спазва копенхагенските критерии за присъединяване към ЕС, в това число да впише в Конституцията си като условие за присъединяване в ЕС българите като държавотворен народ на Северна Македония. Това е пример за реално съдържание за членството на България в ЕС, а не да бъдем вечнитте йес-мени, както сме били по времето на Борисов, и както ще бъдем по времето за Желязков.

– Догодина са президентските избори – какви са вариантите за следващ президент след Румен Радев?
– Смятам, че авторитетът на президента е толкова голям, че вицепрезидентът Илияна Йотова е в добро положение да претендира за известни шансове. Тя просто е била негов вицепрезидент два мандата и се ползва с авторитета, който президентът е създал. Оттам нататък всичко зависи от кандидатите. Това е мажоритарен избор и много зависи каква е личната кандидатура на този, който се кандидатира за тази високо отговорна позиция. 

Слави Василев е политически анализатор. Завършил е “Международни отношения” в Бостънския университет в САЩ. Работил е в Американския конгрес, в Камарата на представителите на САЩ, кабинета на Ричард Нийл. В момента освен с политически анализи, се занимава и с бизнес.