Ще успее ли Майданът в Сърбия?
Външният натиск срещу официалната сръбска политика е чудовищен. Колективният Запад не иска да прости две неща – отказа на Сърбия да въведе санкции срещу Русия и непризнаването на Косово
В името на демокрацията „Майданът“ стана основна форма на искане на властта. Бяхме свидетели на „Арабската пролет“ през 2010 – 2011 г., „Евромайдана“ в Киев от 2014 г., „Кадифената революция“ в Армения от 2018 г., „Жълтите жилетки“ във Франция от 2018 г., тази година Майдана в Грузия. Днес сме свидетели на Майдан в Сърбия.
В края на ноември студентски протести в Сърбия блокираха висшето образование. Окупирани са 62 факултета на пет държавни, един частен университет и на четири висши професионални училища в Белград, Нови Сад, Ниш и Крагуевац.
Към блокадите и спирането на учебните занятия се присъединиха възпитаници на някои гимназии.
Повод за студентските протести е трагедията, която се разигра в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., когато бетонна козирка на жп гарата се срути, причинявайки смъртта на 15 души. Всеки ден, в 11:52 часа, студенти блокират кръстовища за 15 минути, отдавайки почит на жертвите.
Студентите поискаха да бъдат публикувани всички документи, свързани с реконструкцията на козирката. Настояват за арести и присъди, като обвиняват прокуратурата в мудност. Стрелите са насочени и към централната власт – според протестиращите тя е корумпирана и безотговорна. Издигат се лозунги за оставка на президента Александър Вучич и за нови избори.
Над 1000 преподаватели и учени подписаха петиция в подкрепа на студентите, а артисти от Сръбския национален театър, учители и селски стопани също изразиха солидарност с протестиращите.
Тези събития напомнят за студентските протести в Сърбия от края на 90-те години, които доведоха до падането на Слободан Милошевич.
По конкретния повод, който отключи масовото студентско неподчинение, сръбската власт се постара бързо да удовлетвори афишираните искания. Арестувани бяха 11 души. Горан Весич – министър на строителството, транспорта и инфраструктурата, подаде оставка на 5 ноември. Томислав Момирович – министър на вътрешната и външната търговия, също подаде оставка на 20 ноември, явно воден от разбирането за колективна отговорност. Йелена Танаскович – генерален директор на „Железопътна инфраструктура на Сърбия“, подаде оставка на 21 ноември. Анита Димоски – заместник-министър на строителството, транспорта и инфраструктурата, беше освободена от длъжност на 30 ноември.
На 13 декември сръбското правителство публикува 128 документа, свързани с рухването на бетонната козирка на жп гарата в Нови Сад. В рамките на разследването до момента са изслушани над 100 души, свързани пряко или косвено с трагедията.
Обществото обаче не се успокоява, напротив – блокадите се увеличават и в протестите се включват все повече хора.
Мощната обществена мобилизация в Сърбия не е от вчера. През 2023 и 2024 г. в Сърбия се проведоха мащабни протести под наслов „Сърбия срещу насилието“. През декември 2023 г. улицата излезе срещу „автократичната политика на президента Александър Вучич“. Демонстрантите обвиниха управляващата партия в изборни измами и настояха за нови избори. Това бяха най-масовите антиправителствени протести от 20 години насам. През 2024 г. в Сърбия имаше масови протести и срещу добива на литий.
Дори страничен и епизодичен поглед може да улови, че политическата опозиция в Сърбия се държи истерично. Дали поводът ще бъдат криминални престъпления, или определен закон, или бюджетът – тонът винаги е „горно До“. Най-пресният парламентарен пример е от 25 ноември, когато депутати от опозицията се сбиха с министри при обсъждането на бюджета за 2025 г. „Вучич да се маха!“ – нищо по-малко от това не иска в крайна сметка политическата опозиция. А нахъсването на улицата за сваляне на властта е всекидневие.
Особено от страна на много силните там опозиционни медии. Телевизиите N1 и Nova S, всекидневникът Danas, уебсайтът на CINS (Център за разследваща журналистика в Сърбия)… Свързаната със CNN телевизия N1 например е една от най-силните сръбски медии. В моменти на социално напрежение тя е и най-гледаната медия.
Външният натиск срещу официалната сръбска политика е чудовищен. Колективният Запад не иска да прости две неща – отказа на Сърбия да въведе санкции срещу Русия и непризнаването на Косово. Няма ден, в който да не се напомни на Сърбия, че тя няма как да стане член на Европейския съюз, ако не „синхронизира своята външна политика“ с тази на Брюксел. Включително на последното издание на срещата на върха „ЕС – Западни Балкани“ на 18 декември, на което беше приета т. нар. Декларация от Брюксел. В нея на тази „синхронизация“ бе отделено специално място. Разбира се, тук непременно се слагат красиви думи, като „съответствие с европейските стандарти и ценности“, а русофобията получава елегантното име „ограничителни мерки на ЕС“.
В казуса „Косово“ е същото извиване на ръце. ЕС го прави индиректно – чрез Албин Курти, т. нар. министър-председател на Косово. Няма ден, в който да не се упражнява тормоз над сръбското население в Косово. Дали ще бъдат проблеми с регистрационните табели на личните автомобили, или отказ да се приемат сръбски динари, или постоянно претърсване на сръбски жилища, или блокиране на сръбски социални и образователни институции, няма значение – всеки тормоз влиза в употреба. А западните политици или си затварят очите, или размахват пръст на Сърбия. На 29 ноември например, когато експлозия повреди канала Ибар-Лепенац в Северно Косово, нанасяйки огромни щети на електроснабдяването и водоснабдяването, германският депутат Михаел Рот, председател на Комисията по външни работи в Бундестага, побърза да заяви: „Ако се потвърди, че Сърбия има пръст в този инцидент, това би имало сериозни последици за отношенията ѝ с Европейския съюз“. Предупреждение, което не се основава на никакви факти.
Май всичко се случва по учебник – обвинения в корупция, засилващ се медиен натиск срещу властта, хиляди граждани по площадите, блокиране на кръстовища, блокиране на учебни заведения, непримирима парламентарна опозиция…
Майданът в западната ни съседка вече е толкова мощен, че трябва да стане чудо, за да не успее.
Заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ
