ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ ЛИ ВИСОКАТА КУЛТУРА
Цветан Стоянов бе личност, мислител, литератор, писател, преводач, учен от друг свят. Той принадлежеше на друга култура, която днес не съществува, е обругавана и отричана. Защото е прекалено висока, изящна, дълбока и изисква хора умни, нравствени, мислещи, знаещи, обичащи човека и отечеството, страдащи от злото и не отстъпващи от доброто.
Той почина на 3 юли 1971 г., когато бе само на 41 години, а беше зрял и превъзходно подготвен мислител, обичащ литературата и знанието и можещ с прости и ясни думи, изящно, да го предаде на своите читатели и да ги накара да мислят и преживяват издълбоко истинското слово.
Днес няма да открием такъв творец и учен, критик и анализатор, познавач на литературата и превъзходен неин автор. Дори и да се родил някой с подобни дарби и ум, той не може да намери адекватна културна среда, за да съществува и пише.
Никой велик талант, дори геният, не е в състояние да съществува и да мисли и пише, запазвайки значимостта на своето слово и прониквайки дълбоко в същността на предмета на изследването, ако общата среда е посредствена и безплодна. Той ще повдигне до известно равнище тази култура, но не би я променил дотам, че да стане друга, различна от установената.
Когато една зряла култура бъде разрушена с промените в общественото устройство, пораженията върху нея, но и върху нацията и обществото са необратими и невъзстановими. Тя ще си остане в историята като възможна традиция, но понеже е чужда на новата съвременност, няма да я подхранва и усилва. Или поне не в такава степен, че да е забележима и съществена нейната роля в развитието й. Защото традицията обогатява съвременността и й вдъхва нови сили, само ако съвременността пожелае това и започне да извлича от миналото добродетели и високи естетически образци, за да се учи и напредва по-бързо.
Годишнината от рождението на Цветан Стоянов бе прекрасен повод да си спомним за него, да го прочетем отново и задълбочено и съобразно новия си личен и социален опит да изтълкуваме неговите трудове, да размислим над тях и извлечем онези негови истини, които да ни помогнат да се видим с други очи и преценим собственото си духовно и нравствено състояние. Па дано и си извлечем поука.
Убогото време си е убого време! То няма как да преодолее себе си, да признае нищожеството си. И няма да се поучи дори от собствения си опит, от своята духовна нищета, агресивност и празно самочувствие. Но ще се прави на умно и разумно, на чувствително и уважаващо традициите, които са по-високи от него. И ще ги принизи, за да се изравни с тях и ще ги опорочи, защото са му противни.
Така и либералите постъпиха, чествайки рождението на великия български мислител. Понеже не намират в себе си думи, тъй като и речникът им е убог, те с облекчение го определят и славословят, че бил европеец. Също като тях, понеже сами се имат за европейци и се гордеят с това. Пък и с какво друго да се гордеят, щом това им е основанието за гордост.
В краен случай можем да определим Цветан Стоянов и като европеец, но в никакъв случай като тях. Защото е отличен познавач на българската литература, блестящо анализира характера и духа на националната култура и търси нейното адекватно място в европейския и световния контекст; проучванията му върху класическата английска литература са ненадминати, а наблюденията му върху американската обществена действителност му позволиха да изведе типологията на едно мрачно явление, което той определи като аутсайдерство и бягство от обществото.
Цветан Стоянов беше олицетворението на националния български ум, едно от най-високите му проявления през ХХ век.
Затова е необходимо да бъде четен и препрочитан и да се вниква в неговите думи. Тези думи са родени и произнесени в друга епоха и принадлежат на друга култура. Ние не можем да ги пренесем механично в днешното време. Защото не му принадлежат и то им е напълно чуждо. Но трябва да се учим от тях, от тяхното изящество и точност. Тогава ще разберем в какво състояние сме изпаднали.
Когато в нашата култура е работил такъв велик ум като Цветан Стоянов, надеждата за изход от сегашната безнадеждност малко по-трудно ще умре. Следователно, Цветан Стоянов може да ни помогне да се спасим.
Пък после ще мислим как да се въздигнем до високата култура, която може и да възкръсне!
