Стотици хиляди хора са „изчезнали“ в Газа
Според доклад на изследователи от Харвард, основаващ се на израелски данни, населението на ивицата е намаляло с близо 400 000 души след началото на израелската военна инвазия. Това многократно надвишава официалните данни за броя жертвите
Нов доклад, публикуван този месец чрез Harvard Dataverse, разкрива, че най-малко 377 000 души в Газа са „изчезнали“ след началото на израелската военна кампания през октомври 2023 г., като се смята, че половината от тях са деца.
Докладът, чийто автор е израелският професор Яаков Гарб, използва анализ на данни и пространствено картографиране, за да проучи как израелските нападения срещу цивилни граждани и възпрепятстването на предоставянето на помощ са довели до драматичен спад на населението на анклава.
Според констатациите на Гарб действителният брой на убитите може да е много по-висок от официалния брой на жертвите, който в момента е около 61 000 души.
Картите в доклада, базирани на израелски военни оценки, показват, че останалото население в град Газа е около един милион души, още 500 000 души в селището Маваси, и 350 000 души в централната част на Газа, общо около 1,85 милиона души.
Преди войната населението на Газа се оценяваше на 2,227 милиона души. Разминаването сочи, че сега липсват поне 377 000 души.
Дори да се отчетат няколкото десетки хиляди палестинци, успели да излязат от Газа през Египет, мащабът на разликата в оценките за населението кара анализаторите да заключат, че значителен брой хора вероятно са загинали, което означава, че реалният брой на жертвите може да е многократно по-голям от официално обявеното.
През януари тази година медицинското списание „Лансет“ публикува проучване, което разкрива, че официално обявеният брой на жертвите на израелския геноцид в Газа най-вероятно е бил занижен с 41% през първите девет месеца на войната. В това проучване се подчертава, че около 59,1% от убитите са жени, деца и възрастни хора.
Година по-рано, през юли 2024 г., в „Лансет“ бе публикувано друго изследване, според което нападението на Израел над Газа може да доведе до между 149 000 и 598 000 преки и косвени жертви.
В доклада на Гарб също така се прави критична оценка на ролята на подкрепяната от САЩ Хуманитарна фондация за Газа, като се твърди, че нейната структура изглежда се определя повече от израелската военна стратегия, отколкото от хуманитарните нужди.
Използвайки данни за местоположението и пространствен анализ, Гарб установява, че по-голямата част от населението на Газа не е в състояние да достигне до комплексите за помощ на фондацията.
Тези обекти са до голяма степен недостъпни, тъй като са откъснати от южните райони на Газа чрез контролирания от Израел коридор „Нецарим“. Разположението им в обявените „буферни зони“ означава, че цивилните, търсещи помощ, трябва да влязат в райони, официално забранени за тях от израелската армия.
Според доклада лошата инфраструктура, липсата на моторизиран транспорт и почти пълното отсъствие на безопасни маршрути за преминаване затрудняват още повече достъпа.
Гарб пише, че дизайнът и функционирането на хуманитарните комплекси „изглежда ще бъдат двигател на постоянни конфликти и произшествия“, като отбелязва, че моделът на разпределение, осигуряващ дажби за точно 5,5 души за 3,5 дни, на практика принуждава цивилните да правят многократни и опасни преходи във военизирани зони.
„Фактът, че четири от петте комплекса се намират на юг от коридора Мораг – многократно посочван от израелски официални лица като планирана дестинация за концентриране на палестинци, които ще бъдат изселени от останалата част на Газа при предстоящо засилване на военните атаки – не е успокояващ“, се предупреждава в доклада.
В доклада се подчертава, че не са предприети почти никакви мерки за защита на достойнството или безопасността на цивилните лица, търсещи помощ. На местата липсват основни съоръжения като сянка, вода, тоалетни, пунктове за първа помощ или специален достъп за уязвими групи. Обикновено е имало само една входна и изходна точка, не е имало управление на тълпата и сцените на хаос са били често срещани.
В доклада се твърди, че самата архитектура на тези хуманитарни комплекси е била проектирана по начин, който е създавал риск от повтарящи се изблици на безредици – условия, които след това са били използвани за оправдаване на насилието срещу цивилни граждани.
„Като цяло тези комплекси за помощ изглежда отразяват логиката на контрол, а не на помощ, и би било погрешно да ги наречем “центрове за разпределение на хуманитарна помощ“. Те не се придържат към хуманитарните принципи и голяма част от проектирането и функционирането им се ръководи от други цели, които подкопават обявената им цел“, се казва в заключението на доклада.
Във вторник Министерството на здравеопазването на Газа потвърди, че от края на май досега са загинали най-малко 450 души, а около 3500 са били ранени при опит за достъп до хуманитарна помощ.
Според министерството повечето от загиналите са били ударени близо до или по пътя към местата за разпределение на помощи.
