Светът трябва да помни японските зверства в Китай по време на Втората световна война
Наскоро в Посолството на Китайската народна република в София се проведе кръгла маса на тема “Да помним миналото, за да градим бъдещето”. Събитието бе посветено на историческия принос на китайския народ, за да се стигне до победния септември 1945 г.
Оказа се, че много малко хора знаят за зверствата, извършени от Япония в Поднебесната империя. А това е нещо, за което трябва да се говори, но не за да се насажда омраза и вражда, а за да се научат уроците от миналото и да не ги повтаряме нито в настоящето, нито в бъдещето.
През 1937 г. Страната на изгряващото слънце започва пълномащабна война, нападайки Китай. През целия период, до 1945 г. само от китайска страна са дадени между 35 – 37 милиона жертви(!!!), числото стъписва още повече, когато стане ясно, че от тях 20 милиона са военни, преки участници в конфликта, а останалите 15 – 17 милиона (няма точни данни), но на практика – почти същото число, цивилни, избити по възможно най-варварския и нецивилизован начин. Т. е. жени, деца, възрастни, напълно беззащитни хора са намерили смъртта си само защото… са били китайци.
Въпреки зверствата, въпреки жестокото клане и плячкосване в Нанкин (включващо не само убийства, но и масово изнасилване), продължили шест седмици, целият китайски народ в страната и чужбина се обединява и предотвратява японското настъпление към СССР и по този начин със сигурност са повлияли на изхода от войната.
Не бива да се учудваме, че повечето японски военни доклади относно убийствата се пазят в тайна или са унищожени малко след капитулацията на страната през 1945 г. Историците трудно могат да оценят с точност жертвите на клането. Токийският процес прави оценка през 1946 г., че над 200 000 китайци са убити. Официалната оценка на Китай включва над 300 000 убити, след провеждането на процес и от китайска страна през 1947 г. Броят на жертвите е обект на спорове сред историците от 80-те години на XX в. насам. И не е без значение дали става въпрос за 100 000, или 200 000 повече или по-малко, дори да става въпрос само за един или двама души, пак има значение. Защото Поднебесната империя е нападната изневиделица. А тези хора са имали мечти, планове, семейства, приятели. И един ден изгубват всичко, дори собствения си живот, заради нечии амбиции.
Събитието до ден днешен остава остър политически проблем и спънка в китайско-японските отношения. Пекин е обвиняван в преувеличаване на мащаба на клането от много японци, дори се стига дотам, че японските националисти понякога да твърдят, че клането е измислено за пропагандни цели.
Наскоро излезе филмът Dead to rights, посветен на тази тема. Благодарение на реалистичното представяне на събитията, той оглави световната боксофис класация още през първия си уикенд. Лентата ще бъде излъчена в редица държави, сред които Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Канада и др., за да запознае международната общност с истина, която мнозина искат да потулят, защото им е неудобна. Но китайският народ затова е силен и успешен, защото не позволява миналото да бъде погребано, както костите на милионите, дали живота си. Именно в тяхна памет се прави всичко това, да се покаже че никога няма да бъдат забравени.
Длъжници сме на доброто познаване на историята. За съжаление, тя ни показва, учи ни, че нищо не научаваме от нея и ние, хората, сме склонни да повтаряме едни и същи грешки до безкрай. Достатъчно е само да видим колко военни конфликта се водят днес по целия свят.
Таня Глухчева
