Светлото минало на кооперативното движение в България
Изказването е направено на 2 юли 2025 г. по време на кръглата маса „Ролята на колективното начало и на кооперативното движение за култивирането на солидарно общество“, организирана от Фондация „Солидарно общество“ и Националния кооперативен всекидневник „Земя“
Ще започна този преглед на кооперативното движение в България с по-общата му характеристика. Кооперативното движение е феномен, появил се едва в епохата на капитализма, тъй като е роден от необходимостта по-слабите във финансово и икономическо отношение членове на обществото да обединят усилията си в производството, реализацията и потреблението, за да се защитят от нарастващата експлоатация. Обединяването на хората за съвместна защита е проява на такива качества като солидарност, самопомощ, самоуправление, равноправие, независимост и т.н., които по същността си противоречат на капитализма, изграден върху конкуренцията, печалбата, експлоатацията.
Кога и как се появява кооперативното движение? Идеята е на социалистите утописти и социални реформатори Шарл Фурие и Робърт Оуен, а първата кооперация е създадена през 1844 г. в Рочдейл в Англия. Тогава 28 тъкачи се обединяват, за да осигурят на семействата си достъпни храни и жилища. Те откриват собствен магазин, в който на по-ниски от пазарните цени се продават хранителни продукти, взаимно се подпомагат в изграждането на домове. Още тогава се откроява една от основните характеристики на кооперацията: нейната демократичност, равно участие и отговорност на всички членове.
Повлияни от европейския опит, но и върху българската традиция на задругите като форма на взаимопомощ и солидарност в селото, първите кооперативни дружества в България се създават през последното десетилетие на ХIХ в. Става дума за учредената на 26 октомври 1890 г. кооперация „Мирковско заемодавно, спестовно и земеделческо дружество „Орало”“ в Пирдопско. Пет години по-късно (1895 г.) се появяват и градските кооперации в две основни форми: потребителни и производителни. Първата потребителската кооперация е Офицерско икономическо дружество „Опит” в Шумен, а трудовопроизводителната е Работническото шиваческо дружество „Напредък” в Габрово (1 октомври 1895 г.).
Не е случайно, че българските кооперации обединяват селяните (огромното мнозинство от българското население) и тепърва появяващото се работническо съсловие. Тези две социални групи са най-силно засегнати от експлоатацията и социалното разслоение при капитализма и на тях най-много им приляга идеята за самозащита. Отново не е случайно, че идеята за коопериране идва от младата българска интелигенция – началото е поставено от Тодор Влайков, но по-късно в пропагандата на кооперативното движение и в неговата развитие се включват Людмил Стоянов, Владимир Василев, Николай Ракитин, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, проф. Асен Златаров, Михаил Геновски, д-р Атанас Москов, д-р Александър Пеев, Григор Чешмеджиев, проф. Цвятко Бобошевски, Асен Павлов, Върбан Ангелов и много други.
Появата на кооперациите като самоорганизиране на обществото налага регламентиране на дейността им със Закона за кооперативните сдружения от 1907 г. През същата година е учреден и Главният съюз на българските земеделски кооперации, който през 1914 г. се преименува на Общ съюз на българските земеделски кооперации.
Най-благоприятният период за кооперативното движение е краткото управление на БЗНС (1919–1923 г.). Правителството на Александър Стамболийски защитава интересите главно на средните и бедните селяни, затова то подпомага тяхното обединение и подпомага дейността им в защита от градския капитал, особено финансовия. В такава посока е данъчната реформа на БЗНС (много скоро отменена от превратаджийското правителство на проф. Александър Цанков), която предвижда въвеждане на прогресивно-подоходен данък, както и Законът за данъците на дружествата, който преферира кооперациите. В помощ на кооперациите работят свързаните с БЗНС Народни, земеделски и кооперативни банки, осигуряващи им изгодни кредити. Благодарение на държавната грижа през 1922 г. броят на кооперациите бързо нараства и достига 1731.
Какво прави българското кооперативно движение, за да подобри живота на дребните производители в селата и работниците и застрашените от бедност в градовете показват следните факти:
Потребителните кооперации дават възможност на голям брой ученици, студенти, чиновници, сираци, инвалиди, уволнени от армията офицери да осигурят на себе си и на семействата си храни, стоки от първа необходимост на достъпни цени чрез създаването на кооперативни фурни, гостилници, работилници: такива са кооперация „Хляб“ във Варна, „Работник“ в Ямбол и Пловдив, „Съгласие“ в Самоков, „Братство“ в Казанлък, „Напред“ в София. В селата са организирани земеделски спестовно-заемателни каси и всестранни кооперации, които освен с кредитиране се занимават с доставка на потребителски стоки, на земеделски инвентар, продажба и преработка на земеделски стоки, битови услуги. Организирани са и производителни кооперации, чиито членове колективно обработват земята. Такива кооперации до Втората световна война има при кооперация „Сила“ в село Пирне, в селата Веселиново, Каравелово, Окоп, Първенец, Стралджа, Ханово и Тенево в Ямболско.
Ученическите кооперативи организират столове, трапезарии, книжарници, библиотеки, за да подпомогнат по-бедните ученици, студентските кооперации създават мензи, кооперациите на военноинвалидите след войните се грижат за прехраната на засегнатите от войната, на вдовиците и техните деца. Организираните в големите градове 11 кооперативни болници осигуряват многократно по-евтино лечение. Резултат от кооперативна дейност е и изграждането на многофамилните жилища в центъра на София и другите големи градове, които и до днес наричаме кооперации. За продажбата на продукцията на селскостопанските кооперации са създадени и кооперативните пазари.
На кооперация „Надежда“, закупила автомобил „Шевролет“, трябва да благодарят пътниците на първата кооперативна автобусна линия между Долни Дъбник и Плевен, кооперацията в с Хрищени, Старозагорско, купува радиоапарат за читалището в селото, местни кооперации електрифицират Търново, Бургас и Ямбол. В много градове на кооперативна основа са създадени спомагателни каси, популярни банки и дружества.
Добър пример за силата на кооперативното действие е създадената от БКП (т.с.) през 1919 г. кооперация „Освобождение“. В краткия период на своето съществуване до забраната ѝ след Септемврийското въстание със Закона за защита на нацията тя успява да издаде 287 книги в тираж от над два милиона и половина, вестници и списания, да построи наново опожарения през 1921 г. Народен дом в София на Лъвов мост. И успява да направи всичко това благодарение на около 70-те хиляди свои членове. Дали този пример не може да ни послужи и днес?
В навечерието на Втората световна война българското кооперативно движение може да се похвали с внушителни успехи. То има 6455 кооперации, обединени в 15 браншови съюза с членски състав от 995 хиляди души. На практика всяко трето домакинство в България е ангажирано в кооперативна дейност. В този период чрез кооперативите се реализира 55% от търговията на дребно, 20% от търговията на едро, 30% от кредита, кооперациите изкупуват 40% от зърното, яйцата, кожите, млякото, памука и вълната, 50% от дървения материал, 95% от розовия цвят, внасят 500 трактори и вършачки годишно, 200 кооперативни мандри преработват 21% от млякото, притежават електроцентрали, произвеждащи половината от националната енергия.
В първите години след 9 септември 1944 г. кооперативното движение се разширява, организира 70% от националния стокооборот, включва над милион души, а кооперациите произвеждат 28% от националното производство. Налагането на съветския модел в края на 40-те и началото на 50-те години обаче ограничава тяхната роля.
Както се вижда от посочените примери, кооперативното движение има сериозни икономически успехи. Не по-малко важни обаче са неговите неикономически цели в сферата на социалните грижи, солидарността и взаимопомощта между хората, повишаването на образованието, разпространението на културата. Всичко това съдейства за толкова важното днес запазване на обществения морал.
Краткият преглед на историята на кооперативното движение показва неговото светло минало. Пред съвременните българи обаче стои немалката задача да се върнат към онези форми на самоорганизация на обществото, които могат да осигурят солидарна защита на по-слабите. Това означава да помислим и за светло бъдеще на кооперативното движение, тази най-демократична форма на обществена организация.
