Световно политическо събитие

На 22 септември президентът на РФ Владимир Путин на съвещание с постоянните членове на Съвета за сигурност на Русия заяви, че страната е готова след 5 февруари 2026 г., когато изтича Договорът за намаляване на стратегическите настъпателни въоръжения (ДСНВ-3 или по-популярен с абревиатурата СТАРТ-3), пописан от Русия и САЩ, да се продължи с една година  придържането към централните количествени ограничения по този договор. Руският лидер отбеляза, че тази мярка ще бъде жизнеспособна само при условие, че САЩ ще действат по аналогичен начин и няма да предприемат стъпки, подкопаващи или нарушаващи съществуващото съотношение на потенциалите за сдържане.

Инициативата на Русия е важно и своевременно световно политическо събитие с голяма значимост в контекста на запазване и укрепване на стратегическата стабилност.

За кой ли път в историята си нашата страна демонстрира качества на лидер в борбата за мир, срещу надпреварата във въоръжаването. Москва отново потвърди принципната си позиция за необходимостта не само от запазване на онова, което е останало от архитектурата за контрол над въоръженията, но и готовност за по-нататъшно обсъждане със САЩ на въпросите за контрола на ядрения потенциал.

Ще напомним, че през последните години СТАРТ-3 практически не действаше, но се запазиха задълженията да не нарастват ограничителните „тавани“ за носителите и бойните заряди, контролирани от това споразумение.

Мнозина експерти заговориха за крах на контрола върху въоръженията. До определена степен си струва ако не напълно да се съгласиш, то поне да се вслушаш в тази гледна точка. Владимир Путин характеризира всеобхватно и точно именно това – неблагоприятната ситуация в областта на контрола над ядрените въоръжения. Руският президент отбеляза: „Множеството проблеми, натрупали се в стратегическата сфера от началото на  XXI век, свързваме с деструктивните действия на Запада, с техните дестабилизиращи концепции и военно-технически програми, насочени към подкопаване на глобалния паритет, към придобиване, към опит за придобиване на абсолютно превъзходство“.

Бедствената ситуация със СТАРТ-3 е следствие от дълбоката криза на доверие и принципни разминавания между двете ядрени държави. Добре известни са нарушенията от страна на САЩ на духа и буквата на договора. Въпросът за контрола върху въоръженията е неразривно звено във веригата политически противоречия, свързани с регионални и глобални конфликти.  Разбира се, главното за Русия е приближаването на потенциалния военен потенциал на НАТО към нашите граници и ситуацията в Украйна, която западните държави се стараят да използват като таран за нанасяне на поражение на нашата страна и разклащане на вътрешнополитическата ситуация.

Един от важните негативни резултати от противопоставянето на двете велики държави е прекратяването на политическия диалог между Русия и САЩ, без което е невъзможно да се напипат възможните компромиси по въпросите на запазването на мира и предотвратяването на пълния крах на режима за контрол над въоръженията. След прекратяването на действието на СТАРТ-3 между нашите страни ще се получи вакуум в договорно-правната сфера, ще изчезнат договореностите по ограничаване на ядрените потенциали на двете страни.               

Ясни са последствията от такова положение. Първо, ситуацията ще стане още по-неопределена и непредсказуема, ще нараснат подозрителността и опасността от грешки в кризисни ситуация. Трябва да се подчертае, че явно през последните години не е достигало доверието между Москва и Вашингтон по стратегически въпроси. Като се има предвид липсата на механизми за верификация, които ефективно действаха през цялото време на функциониране на СТАРТ-3, т. е. в течение на 15 години, ситуацията още повече се задълбочава.

Второ, не бива да се изключва изострянето на надпреварата във въоръжаването, която по редица признаци, както ми се струва, вече е започнала. Още повече че нито за Русия, нито за САЩ ще има ограничения за носителите и боеприпасите. Руските експерти помнят заявленията на американските политици и военни колко важно е създаването на такъв ядрен потенциал на САЩ, който би позволил да сдържа не само нашата страна, но и Китай.

Трето, страниците на чуждестранните и руските медии са изпъстрени със съобщения за разработването и разгръщането на най-нови въоръжения като хиперзвукови ракети, както и ядрени крилати ракети. Ще напомним, че тези въоръжения не са ограничени от СТАРТ-3.

И четвърто, демонтажът на съветско-американските и руско-американските споразумения за контрол над ракетно-ядрените и стратегическите отбранителни въоръжения негативно ще се отрази на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), който през последните години изпитва сериозни трудности и предизвикателства. Неизпълнението най-вече от страна на ядрените държави на член VI от този договор, където се говори колко важни са преговорите, водещи към ядрено разоръжаване, може да подрони готовността на неядрените страни да засилват  своите задължения в областта на неразпространението. Не е изключено да се активизират дискусиите в обществените и политическите кръгове на тези страни доколко целесъобразен е ядреният избор при определяне на алгоритъма на собствената им сигурност.

Говорейки за негативните последствия от пропукването на режима за контрол над въоръженията, не бива да се игнорира или просто да се забравя положителното влияние на договорите в областта на стратегическата стабилност, най-вече на СТАРТ-3. Сключването на това споразумение е едно от най-големите събития в международния живот в началото на ХХI век. За времето на действието си то доказа своята ефективност. Изработеният на строго паритетна основа договор напълно отговаря на интересите на националната сигурност както на РФ, така и на САЩ, пък и не само. Опитът за взаимодействие с американската страна по реализация на този документ бе важен елемент в историята на двустранното сътрудничество за поддържане на стратегическата стабилност.

Работата по реализацията на СТАРТ-3 демонстрира, че Русия и Съединените щати могат да решават въпроси на международната сигурност по пътя на дипломатическите компромиси.

СТАРТ-3 бе сключен за срок от десет години. Действието му започна на 11 февруари 2011 г. с възможност за еднократно продължаване за пет години, което бе реализирано през февруари 2021 г. Това решение беше логична и оправдана стъпка на двете велики ядрени страни, които имат особена отговорност за поддържане на световния мир и сигурност. Продължаването на това споразумение даде възможност да продължи осигуряването на предсказуемост за развитие на ситуацията в сферата на стратегическите настъпателни въоръжения на РФ и САЩ при строго спазване на баланса на интересите. Но отчитайки гореизложеното, договорът в сегашния му вид от юридическа гледна точка не може да бъде продължаван.

Заявлението на Владимир Путин от 22 септември дава надежда и шанс на двете велики държави да се опитат да се договорят, да направят конкретен принос за възраждането на атмосфера, благоприятстваща предметния стратегически диалог между нашите страни. Разбира се, по този въпрос трябва да се отчита целият комплекс от усилия по отстраняване на фундаментални противоречия в областта на сигурността.

Бих искал да подчертая, че руските предложения не са демонстрация на слабост или опасения за своята сигурност. Президентът Путин подчерта, че Русия е в състояние да отговори на всякакви съществуващи или възникващи заплахи, като предприеме военно-технически мерки. Инициативата на руския лидер е покана за САЩ за съвместна работа по укрепване на националната сигурност на нашите страни и на международната общност като цяло.

Първите позитивни публикации в американските и западните медии дават определен оптимизъм относно очакваната от всички официална реакция на Вашингтон. Можем да се съгласим с изказването на ръководителя на американската Асоциация по контрол над въоръженията, един от най-добрите специалисти в областта на стратегическата стабилност Дерил Кимбъл: „Голямо количество ядрено оръжие няма да направи САЩ, Русия или света по-безопасни“. Същевременно американецът нарече предложението на Владимир Путин позитивна стъпка, очаквана „от много от нас“.

Инициативата на президента на РФ дава шанс за запазване на пропукалата се архитектура за стратегическа стабилност. За допълнителното време, предложено от руския лидер, може да се вземе решение по отношение на възможни договорни стъпки между Москва и Вашингтон, а може би дори в многостранен формат, относно контрола над ракетно-ядрените потенциали.

Явно е настанало време за включване към тази работа и на други ядрени държави, признати за такива в рамките на ДНЯО. Руските усилия са своевременни и полезни в навечерието на предстоящата през 2026 г. Обзорна конференция по ДНЯО.

*Анатолий Антонов е бивш посланик на Русия в САЩ и ръководител на руската делегация на преговорите по изработването на договора СТАРТ-3.