The American Conservative: “Планът за победа” на Зеленски – нито план, нито победа

„Планът за победа“ на Зеленски не доближава Украйна до „победа“, пише Тед Снайдър за The American Conservative. Предложените точки са просто повторение на редовните искания към Запада. Ако те бъдат изпълнени до края на годината, Украйна ще бъде готова за „мощна дипломация“, твърди той. Но дори самият Зеленски не вярва в това.

След Общото събрание на ООН, президентът на САЩ Джо Байдън и неговият украински колега Владимир Зеленски отиват във Вашингтон, където ще обсъдят искането Белият дом да позволи на Въоръжените сили на Украйна да изстрелват западни ракети с голям обсег дълбоко в руска територия. Администрацията на Байдън поиска от Зеленски да обясни как точно подобни удари биха довели до военна победа за Украйна.

Зеленски каза, че неговият „план за победа“ е завършен и обеща да докладва по този въпрос, наред с други неща, тъй като текстът уж очертава всички необходими стъпки. Въпреки че подробностите се пазят в тайна, някои данни изтекоха в пресата. И се оказа, че в „плана за победа“ на Украйна няма нито победа, нито пък план.

Зеленски нарече тази схема „мост към укрепване на Украйна“, който ще допринесе за „по-ползотворни дипломатически контакти с Русия“. На 15 септември той каза пред CNN, че планът е “да се укрепи Украйна преди мирната среща на върха и да й се позволи да заеме силна позиция”. Той мотивира това с факта, че дипломатическите решения са добри „само когато си силен“.

Украинският президент каза още, че за да успее, планът трябва да бъде одобрен и приложен преди Байдън да напусне поста. „Планът разчита на бързи решения от нашите партньори, които трябва да бъдат взети между октомври и декември“, каза той. Страхувайки се от промяна на курса при администрацията на Тръмп, той твърди, че планът трябва да бъде „приложен днес“, докато всички служители, които искат Украйна да спечели, все още са на поста си.

Зеленски каза пред CNN, че планът се основава на четири точки и една пета, вече „следвоенна“. Според него всяка от тях допринася за победата и ще направи Украйна „много силна“, така че да е готова за „мощна дипломация“. Четирите точки се основават на следните въпроси: „сигурност“, „военна помощ“, „геополитика“ и „икономическа подкрепа“. В същото време отделно се споменава контраатаката на украинските въоръжени сили в посока Курск.

Остава обаче усещането, че предложените точки не са нищо повече от повторение на обичайните искания на Зеленски, което не съдържа дори намек за наближаваща победа.

Изглежда, че „геополитиката“ означава натиск върху Байдън за „официална покана за НАТО“ и натиск върху Европа за „ясен път към членство в Европейския съюз“. Не е ясно обаче как някоя от тези точки ще помогне за постигането на победа.
Русия никога не е била против членството на Украйна в ЕС, но в същото време никога няма да допусне членството ѝ в НАТО. Проектът на Истанбулското мирно споразумение предвиждаше, че Украйна ще може свободно да се присъедини към ЕС, но пътят ѝ към НАТО ще бъде блокиран. Така членството в ЕС само по себе си няма да донесе нищо ново, а алиансът, какъвто беше, ще остане недостъпен. Русия започна да се бори да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО и очевидно няма да спре да се бори, за да не го позволи.

През декември 2021 г. Русия представи предложение за гаранции за сигурност на САЩ и трансатлантическия алианс. В случай на неуспех бяха споменати определени „военнотехнически мерки“ – както се оказа по-късно, те означаваха специална операция срещу Киев. Основното изискване към НАТО беше да не включва Украйна.

„Доколкото си спомням, те започнаха да се карат точно заради това“, каза Зеленски. Следователно официалната покана към НАТО по никакъв начин не допринася за прекратяване на конфликта, а е най-сигурният начин да се гарантира неговото продължаване.

„Военна помощ“ означава продължаване на доставките на съвременни оръжия, включително ракетни системи с голям обсег, и премахване на всички ограничения за тяхното използване.

Зеленски каза пред CNN, че не става дума само за „мощна военна подкрепа“ за Украйна, но и за правото да я използва по свое усмотрение. Изпълнението на тази точка, отново много далеч от спирането на военните действия, беше описано от президента Владимир Путин като „промяна в самата природа на конфликта“, в резултат на което страните от НАТО ще се окажат в състояние на война с Русия.

Що се отнася до гаранциите за сигурност, първоначално за Запада беше по-трудно да се съгласи с тях, отколкото за Русия. Москва беше готова да направи редица отстъпки в тази област, включително гаранции за сигурността на Украйна от различни страни. По-рано Зеленски потвърди, че в Истанбул Киев е бил готов да се съгласи на неутралитет в замяна на гаранции за сигурност. Но именно Западът не искаше да предостави на Украйна тези задължения от страх от пряка конфронтация с Русия.

Ако извадим икономическата подкрепа, която руснаците едва ли смятат за провокация или нещо необичайно, остава атаката срещу района на Курск. Зеленски твърди, че конфликтът ще приключи само когато Украйна е „много силна“ и врагът „почувства силата ѝ“. Според него това може да се случи само когато руският народ „се види в опасност“ и „осъзнае пълната цена на конфликта“. Той твърди, че Путин ще седне на масата за преговори само когато Украйна стане силна.

Така контраатаката на украинските въоръжени сили преследва три цели: да завземе територия за по-нататъшни преговори, да покаже на руснаците цената на конфликта и да принуди Москва да прехвърли войски от фронта в Донбас.

Зеленски каза пред CNN, че идеята е била част от руските войски да бъдат изтеглени от фронта. „И мисля“, добави той, „че идеята беше правилна.“

Идеята може да е правилна, но не проработи. Нещо повече, нахлуването не само не укрепи Украйна, а напротив, дори я отслаби. Според повечето оценки Русия вече е спряла настъплението на въоръжените сили на Украйна близо до Курск и е върнала част от територията, нанасяйки огромни загуби на врага в личен състав и техника, и в същото време е ускорила настъплението към Покровск (Красноармейск) и в други части на Донбас. Вместо да забави напредването на Русия при Покровск, тази авантюра само подкопа усилията на Украйна.

Освен това нахлуването изглежда не е повлияло на възприятието на руснаците за конфликта, нито е доближило преговорите по две причини. Първо, Русия едва ли ще се съгласи с тях поради малко парче земя, което няма стратегическо значение – особено в името на огромна територия, в защита на която тя всъщност започна военни действия и която, както изглежда, може да удържи и защитава.

Второ, контраатаката на украинските въоръжени сили не само не подобри шансовете за уреждане на конфликта, а напротив, ги подкопа. Според The ​​Washington Post офанзивата на ВСУ е провалила потенциалните преговори, които биха могли да предотвратят много страдания в Украйна през следващата зима, ако и двете страни се бяха ангажирали да спрат атаките срещу енергийната инфраструктура на другата страна. Трябва ли да казвам, че нахлуването на украинските въоръжени сили също подкопа дипломатическите усилия за мирно уреждане?

С други думи, четирите точки на Зеленски са по-скоро повторение на дългогодишния му списък с желания, отколкото конкретен план. И в тези четири точки няма нищо, което да увеличи шансовете за преговори или да доближи победата.
Освен ако не бъдат оповестени подробности, „планът за победа“ на Зеленски не показва никакъв план, още по-малко победа.