The Hill: Украйна няма шанс за победа дори с помощта на САЩ. Подкрепата за Зеленски окончателно се изчерпа

Полковник Бучино е анализатор в Съвета за иновации в отбраната и бивш директор по комуникациите в Централното командване на САЩ. От февруари до ноември 2022 г. той е директор по комуникациите на мисията на НАТО за подкрепа в Европа. Мненията му не отразяват непременно тези на Министерството на отбраната на САЩ или на която и да е друга организация.

С наближаването на втората годишнина от руското нахлуване и с протакането на последния пакет от помощи за Украйна в Конгреса трябва да сме наясно с бъдещето. Украйна няма път към победата в тази война. Американската подкрепа няма да промени тази реалност.

Преди две години украинските въоръжени сили опровергаха очакванията за бърза капитулация. Дни преди масираното нахлуване на Русия председателят на Съвета на началник-щабовете Марк Мили говори от името на американските военни и предрече пред Конгреса, че Киев ще падне до 72 часа.

Много военни анализатори също така прогнозираха, че руските въоръжени сили бързо ще разгромят украинците. Американските лидери насърчиха украинския президент Володимир Зеленски да напусне страната, за да не го убият руските войски. Тези прогнози за незабавен успех на Русия подценяваха напредъка, който Украйна беше постигнала по отношение на способностите и готовността си след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Те също така надценяваха готовността на руските сили,въздушното им превъзходство и сплотеността на командването.

Преди една година всички признаци бяха окуражаващи. Украинските сили кървяха, но въпреки очакванията се задържаха на територията в източната част на страната. Успешните контранастъпления позволиха на Украйна да си върне териториите в южната ѝ част. Украинският президент Володимир Зеленски предизвикателно обяви предстоящата година за година на “нашата непобедимост”.

Американската помощ за страната предлагаше огромен наплив от артилерия и противотанкови оръжия чрез Инициативата за подпомагане на сигурността в Украйна, а потокът изглеждаше непрестанен.

Вдъхновен от зашеметяващия успех на Украйна срещу много по-голяма и по-напреднала армия, Западът застана зад Зеленски и неговите войски. Трагичното е, че всички тези обстоятелства доведоха до нереалистични очаквания.

Днес положението е мрачно. Сраженията зациклиха в жестока борба, която работи в полза на Русия. Украйна изпитва недостиг на войски и боеприпаси, докато Русия поддържа и двете в изобилие. Дълго планираната, високорискова и продължила с месеци украинска контраофанзива се провали, като Украйна не успя да си върне завзетите от Русия територии. Подкрепата за Зеленски в Украйна и на Запад окончателно се изчерпва. Американската помощ е блокирана в Конгреса, а САЩ изглеждат уморени от финансирането на войната.

През по-голямата част от последните две години, след първоначалните прогнози за незабавна руска победа, анализаторите и политиците се хвърлиха в другата крайност с нов набор от погрешни преценки: че руската армия е хартиен тигър; че генералите ще се обърнат срещу Путин; че Украйна ще обезвреди Русия в Донбас.

Две години по-късно реалността е, че Украйна няма път към победата, поне не в смисъл на изтласкване на руските войски обратно към 2021 г. След като украинските войски напуснаха Авдеевка след едни от най-тежките боеве във войната почти всички предимства са за Русия.

Превземането на Авдеевка не променя съществено войната, но променя темпото. Москва може да хвърля маса от тела, танкове, артилерия и безпилотни летателни апарати върху изтощените украински сили, докато те се пропукат. Украйна е изтощена и е превъзхождана по численост, като се бори да набира нови войници. Най-доброто, което Украйна може да направи сега, е да се бори за постигане на споразумение чрез преговори, което да ѝ позволи да запази суверенитета, териториалната си цялост и сигурността си срещу ново руско нахлуване. Дори тези разпоредби сега могат да изглеждат нереалистични.

През първата година след пълномащабното руско нахлуване – от февруари 2022 г. до февруари 2023 г. – украинските войски преодоляха огромни технологични и други недостатъци. Те направиха това главно с американски “Джавелин”, “Стингър” и ракетни системи за залпов огън.

През този период Украйна имаше до голяма степен двупартийна подкрепа във Вашингтон. През цялата следваща година американската помощ – включително десетки танкове, повече от сто бойни машини “Брадли” и повече от сто “Страйкърс” – поддържаше Украйна в борбата. През този период подкрепата на републиканците в Конгреса започна да намалява.

Ясно е, че дори ако Камарата на представителите одобри сегашния предложен пакет за помощ, потокът от оръжия е напът да приключи. Без непрекъснат поток от тези оръжия Украйна в крайна сметка ще падне. Дори изтребителите F-16, които САЩ ще изпратят на Украйна през следващите месеци, няма да обърнат хода на събитията. F-16 се нуждаят от дълги и гладки писти; изтребителите ще се затрудняват да кацат и излитат на бомбардираните от руснаците писти в Украйна.

Русия има и предимството на фактора време. Докато Путин може да води Русия по единна стратегическа траектория независимо от продължителността на войната, САЩ са подвластни на капризите на демокрацията. Белият дом и местата в Конгреса се сменят. Политиките се променят, когато избирателите се уморят да подкрепят други държави.

Геополитиката се променя бързо. Сътресенията в света през последните две години отклониха вниманието на САЩ от подкрепата за Украйна. Зашеметяващото и жестоко проникване на Хамас на израелска територия през октомври миналата година и ужасяващото отмъщение на Израел се превърнаха в основен международен фокус на Белия дом и Конгреса. Иран започна война от ниско ниво срещу САЩ чрез своите марионетни сили в Ирак и Сирия. Китай обеща да нахлуе в Тайван. Всички тези катаклизми изискват внимание и пари – елементи в ограничено количество – които иначе се изразходват за Украйна.

Към несигурността се прибавят и предстоящите президентски избори в САЩ тази година. Доналд Тръмп, най-изявеният претендент срещу Байдън, изпитва дълбоко недоверие към НАТО. Неотдавнашните му изказвания потвърждават това, предлагайки снизходителност към Русия за действия срещу членове на НАТО, които не изпълняват договорните си задължения.

Като се имат предвид всички тези насрещни ветрове и огромните стратегически залози, от решаващо значение е да се обмисли пътят напред с оглед на променящата се динамика.

При разглеждането на пакет от помощи за Украйна политиците от Вашингтон и техните избиратели трябва да преценят колко дълго ще продължат да текат парите и оръжията и с каква цел. За да се стигне до благоприятно или поне до договорено споразумение, ще е необходима повече от една година сражения.

Путин няма никакъв стимул да спре да воюва и има всички стимули да продължи да натиска и да чака противниците му да изчерпят войските и боеприпасите си, а политиците в САЩ да изчерпят търпението си.

Нищо от това не е честно спрямо народа на Украйна, който възлага надеждите си за суверенитет на ангажимента на Америка към него. Това обаче е трагичната реалност на ситуацията.

Пакетът от 60 милиарда долара помощ, който се задържа в Конгреса, няма да промени съществено бъдещето. Тази борба е дългосрочна и ще изисква допълнителна помощ. В един момент – може би скоро – кранчето ще се затвори, което ще спре помощта и ще реши съдбата на Украйна.