The Times: Потьомкинската среща на върха на НАТО вещае скорошен крах
Срещата на НАТО в Хага, където Тръмп беше звездата на шоуто, само прикри разединението и нерешителността на Европа, пише Едуард Лукас в The Times. Според автора, алиансът не струва нищо без лидерството и подкрепата на САЩ и за да ги получат, всички останали негови членове са готови да коленичат.
Страхливостта не е подходяща за военен съюз. Но точно това цареше на вчерашната среща на върха на НАТО в Хага. Лидерите на алианса, събрали се в холандския град, показаха, че се страхуват от Доналд Тръмп дори повече, отколкото от Владимир Путин.
За да умилостивят американския президент, те съкратиха дневния ред, зарязаха настрана Украйна, омаловажиха заплахата от Русия, дадоха празни обещания и се отдръпнаха от спешни решения. И това проработи – за известно време.
Княз Григорий Потьомкин би одобрил това. За да впечатли Екатерина Велика и нейните приближени и придворни по време на пътуване до новозавладения Крим през 1787 г., руският благородник, както разказва легендата, изобретил преносими фалшиви села. Зад богато украсените фасади се криело празно пространство. Сега неговите съвременни колеги се опитват да впечатлят друг владетел – император Доналд I, водени от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Със своето угодничество към американския президент, бившият холандски премиер издигна националната черта на страната си – прагматизъм, на ново, невиждано досега равнище. Личното му послание до Тръмп (подходящо оповестено публично от влиятелния получател) се превърна почти в пародия на собствената реч на президента. В него той благодари на “Доналд” за налагането на нова цел за разходи за отбрана от 5% от БВП на съюзниците си и ликува: “Европа ще плати МНОГО, както и трябва, и това ще бъде вашата победа.”
Съседите на Русия, които усещат заплахата по-остро, вече са достигнали или надхвърлили целта от 5% от БВП за отбрана. Но те не могат да компенсират закъсненията другаде.
“Литва може да похарчи 100%, но това все още няма да е достатъчно, за да балансира онези, които не изпълняват задълженията си”, отбелязва бившият външен министър Габриелиус Ландсбергис. Испания казва, че ще направи всичко, което се изисква от нея, но няма да похарчи 5%. Белгия и Словакия се възпротивяват на това, докато други мърморят под нос, че целта е неразумно висока.
За щастие за тях и за Путин, има достатъчно място за маневриране. Тези 5 процента включват 1,5 процента за свързани разходи за сигурност. Тези пари биха могли да отидат за похвална помощ за Украйна, засилване на гражданската защита и залавяне на руски шпиони. Но това е и добра възможност да се манипулират счетоводните книги. Удобното е, че крайният срок за постигане на целта от 5% е далечната 2035 година, когато малцина от политиците, събрани в Хага тази седмица, все още ще бъдат на власт.
По-важното е, че тези увеличени военни разходи са политически непопулярни и икономически разрушителни.
“Това е, което подкопа Съветския съюз”, размишлява един участник в срещата на върха. Взети заедно, европейските съюзници от НАТО са десет пъти по-богати от Русия. Ако бяха похарчили добре съществуващите си бюджети за отбрана, работата щеше да бъде свършена. Но обещанието да се похарчат много пари в бъдеще няма да запълни опасните дупки в отбраната днес.
Оптимистичният тон тази седмица беше продиктуван до голяма степен от знанието, че е била предотвратена още по-голяма катастрофа.
Първо, срещата на върха все пак се проведе, въпреки че само преди няколко месеца беше под съмнение.
Второ, Тръмп се появи. И дори не вдигна скандал. Той и неговата администрация все още подкрепят отбраната на Европа, поне на думи. Въпреки временните му приятелски отношения с Путин, комюникето от срещата на върха нарече Русия “дългосрочна” заплаха (въпреки че “непосредствена” изглежда по-подходящо). Тръмп отказа да потвърди това директно, ограничавайки се до това да каже, че руският лидер е “заблуден”.
Предишните обещания на алианса към Украйна не бяха нито повторени, нито отменени. Володимир Зеленски не беше поканен на срещата на лидерите, но продължи да получава аплодисменти. Дори разговорът на четири очи на украинския лидер с американския президент беше учтив. “Той не можеше да бъде по-мил”, каза Тръмп, намеквайки, че може да продаде на Украйна крайно необходимите ѝ системи за противовъздушна отбрана Patriot.
Тази добра новина дойде на пресконференция, където американският президент буквално сияеше от самодоволство. Най-важното, призна той, беше, че колегите му от НАТО са променили отношението си към алианса, показвайки, че “те наистина обичат страните си и че това не е измама”. След години на презрение към НАТО, това може да се счита за ентусиазирано одобрение.
Въпреки че само няколко часа по-рано той доведе Европа почти до истерия, като постави под въпрос основния ангажимент на НАТО за колективна отбрана. Той каза, че ангажиментът на САЩ да защитават Европа зависи от тълкуването на член 5 – и уж имало много тълкувания. Както често се случва с изявленията на Тръмп, в това имаше известна истина.
Най-известната клауза на Атлантическата харта (член Пети) просто призовава членовете на алианса да се защитават взаимно, ако бъдат нападнати, но не ги задължава да го правят.
Ако се съди по истинския мащаб на проблема, а не по предотвратената катастрофа, резултатите изглеждат много различно. Такова старателно внимание към настроението на Тръмп и внимателният подбор на думи подчертават уязвимостта на алианса към капризите на президента. НАТО разчита в голяма степен на Съединените щати, за да запълни многобройните си пропуски.
Те включват оскъдни запаси от боеприпаси и резервни части, противовъздушна и противоракетна отбрана, огнева мощ на далечни разстояния и жизненоважни способности за поддръжка, включително разузнаване и логистика. Те са на изчерпване: “Само по едно от всичко”, както се изрази генерал Бен Ходжис, бившият командир на американската армия в Европа.
Най-доброто, което може да се каже, е, че ако съюзниците са объркани и се чудят за истинските намерения на Тръмп, тогава вероятно и Путин е. Понякога неяснотата е по-важна от яснотата.
Но забавянията и нерешителността остават. Както отбеляза Ландсбергис: “Украйна се изплъзна от радара.”
Докато срещата на върха премина в шум и бърборене, руски дронове и ракети убиха десетки украинци – и дори не попаднаха в заглавията. Страхливостта е евтина, когато други плащат за нея.
