Традиционната опера посреща дигиталната ера
21-годишният Джан Танхао работи с група млади ентусиасти от пекинската опера, за да адаптира анимационния сериал от 90-те години на миналия век „ХулуСяо Дзин Ган“ (Диамантеният брат) в представление на пекинската опера. Създаден от Студиото за анимационни филми в Шанхай, този филм има носталгична стойност за много хора, родени през 90-те на миналия век и в началото на 21-ви век.
Пътят на Джан към пекинската опера започва в гимназията, когато той проявява интерес към музиката гуфен – жанр, който съчетава традиционни китайски елементи с поп музика.
„Бях привлечен от оперните вокали в тези песни, което ме накара да проуча традиционната опера. В крайна сметка само слушането не беше достатъчно – исках сам да я изпея“, спомня си той.
Джан започва да се учи чрез онлайн видеоклипове и търси професионални уроци от местен учител в родния си град в провинция Дзилин, който го насочва към вокални техники и движения на тялото.
Изучаването на традиционната китайска опера не е лесно, особено за човек като Джан, който не се е занимавал с нея от детството си. Той е трябвало да работи много над координацията и гъвкавостта на тялото си. И въпреки ограниченото си свободно време като ученик в гимназията, е практикувал винаги, когато е било възможно.
„Ежедневната практика беше досадна, но тя изгради здрава основа за по-нататъшното ми обучение“, казва Джан.
През 2021 г. Джан се записва в Южноцентралния университет „Миндзу“ в Ухан, провинция Хубей. Скоро той забелязва, че горещият и сух климат на южния град се отразява на гласа му, което го подтиква да промени фокуса си.
„Избрах да специализирам в циаогун“, казва той, като има предвид предизвикателната техника на пекинската опера, която обикновено се изпълнява от хуадан (млади, жизнени женски образи). „Циаогун набляга повече на физическата ловкост, отколкото на вокалните умения“, допълва младежът.
Циаогон изисква от изпълнителите да носят специални обувки с височина над 10 см, да балансират на пръсти или дори само на големите си пръсти. Тази техника често е наричана „източен балет“. Но за разлика от балета, някои оперни произведения изискват от изпълнителите да скачат върху подлакътниците на столовете и да извършват сложни физически движения.
„Отначало ми беше много трудно дори само да стоя неподвижно на земята с тези обувки. Падах много пъти, но с повече упражнения ми ставаше все по-лесно“, спомня си Джан.
Според него циаогун въплъщава неземна грация и се използва за изобразяване на призрачни персонажи в някои представления. „В тези роли актьорът се плъзга по сцената със стабилна горна част на тялото, докато само краката се движат, създавайки илюзията, че тялото сякаш плува във въздуха“, обяснява артистът.
Именно уникалните качества на циаогун вдъхновяват Джан да адаптира „ХулуСяо Дзин Ган“ във версия за пекинската опера. „Един от главните герои в анимацията е змийски демон, а циаогун е идеалният начин да се покаже грациозната, плаваща природа на змията“, обяснява Джан.
От началото на годината Джан и екипът му работят по произведението, като разработват сценария, хореографията и вокалните стилове. Те планират да заснемат постановката до средата на годината, за да участват с нея в различни конкурси. Надяват се в бъдеще да изнасят и публични представления.
Тази опера е по-кратка от типичните спектакли на пекинската опера, което я прави по-достъпна за по-младата публика, особено за тези, които за първи път се запознават с операта.
„Надявам се, че тази творба ще им помогне да видят, разберат и да се влюбят в пекинската опера“, казва Джан.
Повечето от партньорите на Джан в представленията са студенти от университети, като всички те са се посветили на преодоляването на пропастта между традиционната опера и по-младата аудитория. Например при изпълнението си в Текстилния университет в Ухан миналата година Джан и партньорите му решават да добавят комплект барабани към традиционния перкусионен ансамбъл за пиеса, посветена на бойните изкуства.
„Това допълнение подобри ритъма на бойните сцени и ги направи по-интересни за по-младата публика“, обяснява той.
Джан започва да включва и интернет жаргон в диалога на традиционната опера – промяна, която прилага в едно от представленията си в провинция Хънан през март т. г.
„Сценарият беше остроумен и хумористичен. Искаме да разчупим стереотипа, че пекинската опера е само дълго, бавно пеене без разнообразие. Традиционното изкуство може да бъде жизнено и да намери отклик сред младото поколение“, убеден е Джан.
