Третата младост на Сергей Лавров: историята на един несломим министър
Днес министърът на външните работи на Руската федерация навърши 75 години
През май на 2022 година руският външен министър Сергей Лавров се среща с ученици от гимназията „Евгений Примаков“ и прави прогноза, която в политическия контекст на онова време звучи дори не като научна фантастика, а като най-„антинаучната“ фантастика: „Убеден съм, че всичко това ще свърши. Западът за пореден път ще признае реалността, която се създава “на място”. Той ще бъде принуден да признае, че е невъзможно безнаказано непрекъснато да се атакуват жизненоважни интереси на Русия. Те ще признаят реалността.“
Днес на 21 март Лавров навършва 75 години. Не знам какви подаръци ще получи шефът на МВнР от своите близки и приятели. Но главният подарък обаче Сергей Викторович направи сам на себе си, като отново беше прав и отново не се счупи под мощния политически и морален натиск.
На същото онова събитие в „Примаковската гимназия“ любознателни ученици зададоха на Лавров необичаен въпрос – за изказването на великия френски президент Шарл дьо Гол, че „човек може да има приятели, но политикът не може“. Отговорът на шефа на МВнР на Русия бе следният: „Когато човек, който е политик, се срещне с приятелите си, той престава да бъде политик. С тях той е приятел, съученик, състудент. Поне точно това аз чувствам, когато се срещам с момчетата, с които съм завършил училище, с които съм ходил на строителни бригади и с които съм се спускал по сибирските реки. С тях изобщо не съм министър. Те дори няма да ме видят направо, ако ще се опитвам да се правя на министър пред тях“.
„Ако се опитвам да се правя на министър“, идва от човек, който ръководи Министерството на външните работи в Москва по-дълго от всеки друг през последните сто години с изключение само на Андрей Громико, това, трябва да признаете, звучи някак особено. По особен начин – но в същото време много автентичен. Министърът на външните работи е „професия“, която по дефиниция е много „далеч от народа“. Но не и в случая със Сергей Лавров. Сергей Викторович е смятан за „напълно наш“ в най-широките кръгове на хората, които, не се шегувам, са безкрайно далеч от света на висшата международна дипломация. И това не е резултат от усилията на имиджмейкърите. То просто стана от само себе си.
Лавров никога не се е правил на когото и да било. Той е това, което е. И това се отнася не само за изявленията на министъра, които вече са се превърнали в крилати фрази (подсказка: едно от тях съдържа думата „дебили“), но и за по-сериозни качества, които са абсолютно необходими на ръководителя на нашата дипломация.
Известният съветски журналист Борис Панкин описва чувствата си в момента, когато през август 1991 г. за първи път влиза в залата на колегията на МВнР като новоназначен министър на външните работи на СССР: „Като си се хванал на хорото…ще го играеш до край!“. Знаех, че въпреки всичко тук умеят да ценят самочувствието, което нашите дипломати, както са научени от люлката, трябва да демонстрират преди всичко, винаги и навсякъде. И обратното, само се опитай да се поколебаеш, да се смекчиш или, още по-лошо, да се страхуваш…”
През септември 2014 г. Сергей Лавров каза в интервю: „Трудно е да ме вбеси някой. Но не си струва да се проверява.“ Независимо дали си струва или не, такава проверка се проведе. И не само веднъж, а много, много пъти.
Тежестта на натиска от страна на Запада, която се стовари върху Русия след началото на Специалната военна операция (СВО) през февруари 2022 г., почувства под една или друга форма всеки гражданин на Руската федерация. Но в случая с Лавров това бреме беше особено остро и травмиращо. Министърът на външните работи на Русия в никакъв случай не е „върховен творец“ на външната политика на страната ни. В епохата на Путин този „върховен творец“ е президентът, президентът и още веднъж президентът. Ако обаче слезем едно ниво надолу, именно шефът на МВнР изпълнява функцията на основен „външен интерфейс“ на страната ни – с всички произтичащи от този статут последици.
И преди три години тези последствия бяха в общи линии такива: не успявайки да стигнат до Владимир Путин, западняците се опитваха по всякакъв начин да ударят Лавров „с дипломатическо куфарче в лицето и главата в масата“.
Ето някои от въпросите, които бяха зададени на руския външен министър на 3 март 2022 г. по време на негово интервю за няколко телевизионни канала, включително четири западни. Въпрос: „Русия е изолирана на дипломатическата сцена, като само четири държави гласуваха против резолюцията, изискваща от Русия незабавно да прекрати военната си операция. НАТО може би е по-обединена от всякога след разпадането на Съветския съюз. В дипломатически смисъл това е фиаско, това е поражение за Русия, нали?“. „Казвате „високоточни оръжия“, но се съобщава за стотици убити цивилни. Международният наказателен съд вече започва разследване. Подготвяте ли вашата лична стратегия за защита заради военните престъпления?“
Страхувам се дори да си помисля как щях да се държа, ако бях на мястото на Лавров. Обаче не, не ме е страх. В предишната епоха на развити международни контакти често срещах агресия на различни събития от западняци и онези граждани на Русия (понякога бивши, понякога все още не бивши), които се опитваха да бъдат повече западняци от самите западняци. И много често в отговор на подобна агресия губех самообладание, проявявах емоции и контраагресия, въпреки че отлично знаех, че от гледна точка на словесен двубой това е неефективна стратегия, която ме обрича на полемично поражение.
Със Сергей Лавров в екстремната ситуация през март 2022 г. – хиляда пъти по-екстремна от тези, с които съм се сблъсквал аз, това не се случи нито веднъж. Ето един пример как той отговори на въпросите, цитирани по-горе: „Разбирам, че ще отразявате всичко така както трябва на вас, но искам да помните (вероятно всеки журналист, който изпълнява поръчка, има съвест) как се държахте през всичките тези 8 години, когато същите такива момичета, жени и старци бяха избивани с хиляди в Донбас. Тях убиваше украинския режим… Не ние измислихме фразата „collateral damage“ (съпътстващи щети). Той беше измислен от нашите западни колеги по време на авантюрите им в Ирак, а преди това в други страни и в същата онази Латинска Америка, в Либия. Случвало ли ви се е поне веднъж да отразявате със същото емоционално напрежение ситуацията, която се развиваше в Ирак и Либия? Когато стотици хиляди цивилни бяха намерени мъртви там? Не си спомням. Така че виждам, че въпросът ви е риторичен.“
Но задачата на руския външен министър не беше само, (нека подчертаем това), не толкова да отблъсква въпросите на враждебно настроените западни журналисти и да запази спокойствие и достойнство, докато се сблъсква с остракизма от онези свои западни колеги, които Сергей Лавров познава от десетилетия. Задачата беше по-мащабна – да попречим на Запада да изолира Русия, да попречим на натовските държави да натикат страната ни в ъгъла. Няма да свеждаме всичко до отделни личности – дори и такива уважавани, като нашия министър на външните работи.
И тази победа, а по отношение на изпълнението на тази задача ние със сигурност говорим за победа, освен Лавров имаше много други „бащи“. И все пак министърът на външните работи си е министър на външните работи.
Сергей Лавров е лицето на нашата дипломатическа служба, нейният символ, нейният навигатор – компасът, който „видя земята“ дори в условията на политическия еквивалент на „деветата вълна“ (деветият вал).
„Историята ще ме оправдае!“ – това е една от най-известните фрази на Фидел Кастро. В случая с ръководителя на руското външно министерство историята вече оправда или оправдава точно сега, почти в реално време – неговата политическа визия, умението му на прогнозист, оценката му за мощта на Русия и нейната роля в международните отношения.
Според каноните на юбилейната журналистика, краят на този текст трябва да съдържа приблизително следната фраза: „след като премина през всички изпитания, нашият рожденик не загуби веселия си нрав“. Страхувам се, че съм принуден да наруша тези канони: по отношение на Сергей Лавров това не е вярно. Според хората, които знаят за какво става дума, Лавров много се е променил като човек през годините на Специалната военна операция (СВО)- той е станал много по-малко весел и много по-твърд. Но не се ли случи същото с цялата ни държава? Както каза самият Лавров, „виждам, че въпросът ви е риторичен“.
В политически план ръководителят на руското външно министерство в момента изживява „трета младост“: първата е преди назначаването му за министър, а втората е през първите 18 години от мандата му на тази длъжност. Продължавайте в същия дух, Сергей Викторович! Вярвам, че ще ни изненадвате и удивявате неведнъж – в добрия смисъл, разбира се.
Автор: Михаил Ростовски, вестник „Московски комсомолец“
Сергей Викторович Лавров (на руски: Серге́й Ви́кторович Лавро́в) e роден на 21 март 1950 г. Той е руски дипломат, като от 2004 година е министър на външните работи на Руската федерация. Неговото назначаване на министерския пост в МВнР на Русия става с укази на двама руски президенти – Владимир Путин през 2004 г. и 2012 г. и Дмитрий Медведев през 2008 г. Лавров е съветски дипломат и посланик на Русия в ООН от 1994 до 2004 г. Освен руски, Лавров говори английски, френски и синхалски език.
