Участници в Националната кръгла маса от 1990 г. отбелязаха 35 години от началото й
Представители на демократичните сили и на управляващата дотогава комунистическа партия отбелязаха 35 години от първите заседания на Националната кръгла маса от 1990 г. Събитието се провежда в зала 6 на НДК – мястото, на което се е състояла първата Кръгла маса. Днес в отбелязването на годишнината участват Петко Симеонов, Петър Берон, Александър Каракачанов, Александър Йорданов, Георги Пирински, Емилия Масларова, Михаил Неделчев, Волен Сидеров, Любомир Павлов, Александър Томов и др. С едноминутно мълчание присъстващите почетоха паметта на колегите си, които в този 35-годишен период са починали.
Кръглата маса не беше говорилня, а беше събрание, което постигна конкретни политически резултати за развитието на българския демократичен процес, се казва в поздравлението от името на председателя на Народното събрание Наталия Киселова. Постигнатите споразумения дадоха възможност за поставяне на началото на свободното изразяване, на свободната предизборна кампания, на използването на медиите по демократичен начин. Договореностите на Кръглата маса бяха спазвани и от двете страни, с личното убеждения за необходимостта нацията да върви по общ демократичен път. Кръглата маса ще бъде запомнена и като събитие, дало параметрите на няколко десетилетия напред за изграждането на демократичния живот в страната, се казва още в поздравлението към участниците в събитието.
През тази година се навършват 35 г. не само от Кръглата маса, но и от първите свободни избори тогава след 1932 г., от свикването на реален многопартиен парламент, от наличието на многопартийна местна власт, на свободен печат, каза Петко Симеонов, участник в Кръглата маса. Младите хора трябва да знаят, че демокрацията е процес на постоянно надграждане, не е подарена и не е даденост, каза още той. До първия тур на изборите за Велико народно събрание беше извършена зашеметяваща политическа промяна в страната – беше ни весело и бяхме в стрес, нещо като скок с бънджи, и никой не знаеше дали ластикът няма да се скъса, допълни той. Кръглата маса беше централното събитие, определило съдържанието на приетата след това Конституция, зададе тон на политически отношения, които направиха възможно съставянето на коалиционното правителство на Димитър Попов, припомни той. Кръглата маса беше признаваното от гражданите събрание, реалният български парламент и в българския политически календар има събития, които не бива да се подминават, най-малкото, защото в тях има поука, добави Симеонов.
През годините се разпространиха и наслоиха какви ли не твърдения и трактовки за характера на Кръглата маса, каза Георги Пирински. По думите му в дискусионен форум, състоял се през май тази година, с фондация „Солидарно общество“ и с платформата „Нови времена“, е обсъдено дали Националната кръгла маса е била градивна институция или политически цирк. Изводите са, че БСП стана съорганизатор с разбиране за необходимо национално съгласие за излизане от кризата, в която страната беше изпаднала, добави Пирински. На Кръглата маса бяха представени обществените сили в страната, обединени от близки идеи за мирен преход от тоталитарно към демократично устройство. Кръглата маса се превърна в гарант за необратимостта на демократичния процес, постигане на конкретни споразумения за решаване на най-важните икономически и социални въпроси. СДС обаче на практика постави в основата на позициите си тезата за разграждане на тоталитарната система, допълни Пирински. По думите му спечеленото тогава мнозинство във Великото народно събрание е позволило да бъде изготвена новата Конституция на България, уреждаща съвременна България като демократична и правова държава.
Избуяха тогава борци с комунизма, та човек да се чуди как тоя комунизъм е издържал 45 г., каза Петър Берон. На Кръглата маса социалистите въобще не се съгласиха на всички извоювани неща, тъй като комунистическата партия е агентура на Съветския съюз за много десетилетия, но ги направиха под натиска на хората, добави Берон.
Винаги съм била убедена, особено сега, че ние с вас сме писали история и не трябва да даваме възможност да се пренаписва, каза Емилия Масларова. Времето ни е научило, че трябва да бъдем мъдри, спокойни, честни към онова, което се е случило. Поуката оттогава е, че въпреки напрежението, въпреки изключителното разделение и в голяма степен омраза, имаше мъдрост, толерантност и желание България да се преведе през един нов път, и дано да сме успели, каза още Масларова.
На тази Кръгла маса застанахме едни срещу други с политическите ни противници, но равноправно и пълноценно, каза Михаил Неделчев и разказа за преките излъчвания на заседанията, за посрещането на преговарящите от хората след заседанията и др. По думите му обществото се е учило на политически плурализъм, получавало е позабравени политически уроци.
Всички вие сте участници и създатели в голям исторически процес, Кръглата маса доведе до правителството на Димитър Попов, свободни цени, свободен пазар, закриване на СИВ, на Вършавския договор, до създаването на Конституцията, обърна се Александър Томов към участниците в събитието. Съгласието в началото на прехода доведе до мирна България, каза още той.
Нито това, което съборихме, беше абсолютно зло, нито това, което направихме, е абсолютно добро, но има нещо много важно – най-хубавото, което направихме е, че държавата ни я има, каза Димитър Йончев.
Големият смисъл Кръглата маса е във възможността преди историческата промяна, този преход да бъде измечтан, да бъде изговорен, да бъде постигнато съгласие по най-важното от това, което трябва да ни се случи като народ и което да направим, каза Александър Йорданов. На Кръглата маса израстваше една друга България – на демокрацията и на свободата, и тогава младата българска опозиция наистина постигна това, което 45 г. преди това изглеждаше немислимо и принуди управляващата тогава комунистическа партия да отстъпи от своите властови позиции. По думите му трябва да се отчете и да се признае, че всички участници в Кръглата маса за изразили категоричен отказ от чл. 1 на тогавашната Конституция.
Никога не сме си представяли, че дори и един човек ще пострада по време на прехода, каза Любомир Павлов. Кръглата маса беше цивилизован начин да се стигне до първите свободни избори от 1932 г., допълни той.
Участниците в отбелязването на 35 г. от Националната кръгла маса изразиха единодушно мнение, че едно от големите постижения е мирният преход в страната.
