Участниците в конференцията “Примаковски четения” в София я нарекоха историческо събитие

Събитието беше посветено на 95-ата годишнина от рождението на бившия руски министър-председател и бивш външен министър Евгений Примаков, Деня на дипломатическия работник и 80-ата годишнина от историческата Ялтенска конференция
Международната конференция “Примаковски четения” в българската столица се превърна в историческо събитие. Това заявиха за ТАСС водещи лектори и организатори на форума. Събитието беше посветено на 95-годишнината от рождението на бившия министър-председател на Руския и бивш министър на външните работи Евгений Примаков (1929 – 2015), както и на Деня на дипломатическия работник и 80-годишнината от историческата Ялтенска конференция (1945 г.). То се проведе под надслов “Преход от еднополюсен към многополюсен свят. Европа – Балкани – България”.
„Уникалността на това събитие е в мястото, където се провежда. Напоследък такива двустранни събития с покана на руски експерти са голяма рядкост в Европа. Хубаво е, че в България все още помнят и почитат акад. Примаков. Това показва, че въпреки всички нови реалности доброто отношение и добрият спомен не могат да бъдат заличени“, заяви пред ТАСС Александър Динкин, президент на Института за световна икономика и международни отношения „Евгений Примаков“ и академик от Руската академия на науките (РАН).
„Целият свят, включително и България, е уморен от безкрайно неразумен ляво-либерален подход, нахлул в най-различни сфери, включително и в личния живот на човек. Затова идването на 47-ия президент на САЩ (Доналд Тръмп), който рязко се опитва да скъса политиката си с политиката на своя предшественик (Джо Байдън), вдъхва някаква надежда, известен оптимизъм както в българското, така и отчасти в руското общество“, каза той.
Руският учен отбеляза много интересните доклади на българските му колеги, които потвърдиха, че мисленето на политолозите в двете страни малко се различава едно от друго. „В рамките на форума ние се опознахме и обогатихме. Това беше важен резултат от нашата конференция, където преобладаваше реалистичният подход. Аз също съм реалист. Смятам, че трябва да подходим балансирано и реалистично към всички събития, които се случват в света“, подчерта Динкин.
Изключителен форум
Модераторът от руска страна на софийския форум, първият заместник генерален директор на ТАСС Михаил Гусман, отбеляза историческия характер на конференцията, която в разгара на конфронтацията събра изтъкнати учени и политици от двете страни. “За втори път тук, в София, в столицата на европейска държава – членка на Европейския съюз, се провеждат “Примаковски четения”, този път те са посветени на 95-годишнината от рождението на Евгений Максимович Примаков. Тук е организирана изложба, посветена на паметта му, която съдържа множество уникални фотографии, свързани с професионалната дипломатическа, държавна и обществена дейност на Примаков”, отбеляза Гусман. „Организаторите събраха в София видни хора на България. Имаше министри, депутати, лидери на политически партии, водещи учени. Беше ми много приятно да видя бившия министър-председател на България – българския цар по кръв и по дело Симеон Сакскобургготски, и много други изключителни личности.
Руската делегация беше представена от академик Динкин, член-кореспондента на Руската академия на науките Алексей Громико, член-кореспондента на Академията на науките Елена Телегина, известната общественичка Александра Очирова и др. Накратко, тук се събраха хора, за които паметта на Евгений Примаков е много скъпа и от друга страна, които в днешните трудни времена искат да говорят за наболели проблеми“, подчерта той.
„В днешния турбулентен свят ми се струва, че подобни срещи са много важни. Открити срещи. Срещи на хора, които си казват очи в очи какво мислят. Срещи на хора, които мислят за бъдещето и за отношенията между нашите страни, за бъдещето на своите страни и за бъдещето на света. Затова значението на тази конференция е трудно да се преувеличи. Струва ми се, че в известен смисъл това е историческа конференция, защото може да стане пробивно събитие, ще помогне за провеждането на подобни срещи в цяла Европа“, каза Гусман.
Духът на многополярността
Един от основните организатори на софийския форум беше българският професор, председателят на Форум „България – Русия“ Светлана Шаренкова, която е ученичка на Примаков. „Тази конференция показва, че духът на Евгений Примаков – духът на баланса, многополюсността, желанието за добро и мир – все още е с нас. Евгений Максимович беше специален човек. От една страна, той беше човек на науката, а от друга страна, човек на политиката, държавник, който много, много обичаше Русия. Примаков беше визионер, той видя, че светът може да се разпадне, ако загуби своята многополюсност“, каза тя.
“Струва ми се, че нашата конференция се превърна в своеобразна повратна точка, която ще помогне да се обърне историята в правилната посока. Това, което се случва днес между България и Русия, е абсолютно неестествено. Европа и целият свят трябва да бъдат мирни. И България и Русия трябва да бъдат заедно”, подчерта Шаренкова.
Позитивно мислене
На свой ред чл.-кор. Громико, който е директор на Института за Европа на Руската академия на науките, призова да не се зацикляме върху проблемите, а по-скоро да изградим стратегия за взаимоотношения, основана на взаимно уважение. “Ако се наричаме конкуренти, съперници или, не дай си боже, врагове, тогава тази психосоматика, самохипнозата може да закара нашите страни в още по-дълги исторически задънени улици или тунели. Трябва да работим, както е завещал Примаков. Трябва да се ценим, да ценим историята на нашите отношения, историческата памет и да градим отношенията си в бъдеще, както смятат преобладаващото мнозинство от хората и в Русия, и в България”, отбеляза той.
Конференцията, която се проведе с участието на руски и български учени, политици и общественици, беше организирана от Руското посолство в София и Форум “България-Русия” с подкрепата на Института за световна икономика и международни отношения „Евгений Примаков“, Института за Европа на Руската академия на науките и други институции. Сред гостите на конференцията бяха лидерът на политическа партия „Възраждане” Костадин Костадинов, лидерът на партия „Алтернатива за българско възраждане” Румен Петков, бившият монарх и бивш министър-председател на България Симеон Сакскобургготски.