UnHerd: От съветска номенклатура до ястреб. Кая Калас е лице на най-некомпетентните и безскрупулните в ЕС
Томас Фази, unherd.com
Макар Урсула фон дер Лайен да оцеля при вота на недоверие, резултатът ясно показа нарастващото междупартийно недоволство от все по-авторитарното ѝ управление. Подкрепата за председателката на Европейската комисия ерозира.
Най-съществената промяна дойде от дясната група ECR, включваща партията на Мелони „Братя на Италия“. Доскоро тези евродепутати подкрепяха фон дер Лайен по ключови предложения, но този път малцина гласуваха против вота, като повечето просто не участваха. Показателна бе и подкрепата за вота от по-широк кръг от неговите популистко-десни вносители: няколко евродепутати от групата „Левица“, както и независими ляво-популистки представители от Германия и други страни също го подкрепиха. Общо фон дер Лайен получи 360 гласа „за“ – с 40 по-малко в сравнение с преизбирането ѝ през 2024 г.
Ключовата допирна точка между тези иначе разнопосочни сили е тяхната обща опозиция срещу войнствената позиция на Комисията по отношение на конфликта Русия–Украйна. Вотът на недоверие визираше и предложението на Комисията да се използва извънредна клауза от Договора на ЕС, за да се заобиколи одобрението от страна на Европарламента за заемна схема на стойност 150 милиарда евро – с цел съвместно закупуване на оръжие от държавите членки, най-вече за увеличаване на военната помощ за Украйна.
Важно е да се отбележи, че вотът не беше насочен само срещу фон дер Лайен, а срещу цялата ѝ Комисия – и особено срещу нейната заместничка Кая Калас, заместник-председател на Комисията и върховен представител на ЕС по външните работи – еквивалент на външен министър.
Кая Калас – синоним на провала
Калас, бивш премиер на Естония – страна с население от едва 1,4 млн. души, по-малко от това на Париж – бе утвърдена като върховен представител през декември миналата година. Оттогава насам тя се превърна в най-яркия израз на токсичната смес от некомпетентност, незначителност и чиста глупост, характерна за външната политика на ЕС.
В момент, когато войната в Украйна е безспорно най-важното външнополитическо предизвикателство за Европа, трудно е да си представим по-неподходяща личност от Калас – чиято враждебност към Русия граничи с обсесия. Още в първия си ден на поста, при посещение в Киев, тя написа в Twitter: „Европейският съюз иска Украйна да спечели тази война“ – изказване, което незабавно породи тревога в Брюксел, където то бе възприето като отклонение от официалния език на ЕС две години след началото на войната. „Още се държи като премиер“, коментира дипломат.
Малко преди назначението си, Калас предложи Русия да бъде „раздробена на малки държави“. Оттогава многократно настоява за възстановяване на границите на Украйна от 1991 г., включително Крим – позиция, която на практика изключва всякакви преговори. Докато дори Доналд Тръмп призна, че членството на Украйна в НАТО е невъзможно, Калас настоява то да остане цел – въпреки че това е червена линия за Русия от почти две десетилетия. Тя дори заяви: „Ако не помогнем повече на Украйна, всички трябва да започнем да учим руски“. Това при положение, че Русия няма нито стратегически, нито военен, нито икономически мотив да атакува ЕС. По-рано тази година Калас осъди опитите на Тръмп да договори край на войната, наричайки ги „мръсна сделка“, което обяснява защо държавният секретар на САЩ Марко Рубио внезапно отмени планирана среща с нея през февруари.
Висш представител с една-единствена кауза
Манията ѝ по Русия я е направила практически безгласна по всички останали външнополитически теми. Както отбелязва бившият британски дипломат Иън Пруд, служил в Москва между 2014 и 2019 г., Калас изглежда като „висш представител с една-единствена кауза“, решена да поддържа вече десетилетна европейска политика на отказ от всякакъв диалог с Русия – без значение от икономическата цена.
Нейната агресивна, едностранна реторика – често без консултация с държавите членки – отчужди не само явно скептичните към ЕС и НАТО правителства на Унгария и Словакия, но и държави като Испания и Италия, които макар и да следват натовската линия за Украйна, не споделят оценката ѝ за Москва като непосредствена заплаха за ЕС. „Ако я слушате, ще помислите, че водим война с Русия – което не е официалната линия на ЕС“, оплака се представител на ЕС.
Без демократичен мандат – с арогантна власт
Формално, ролята на върховния представител е да отразява консенсуса на страните членки като продължение на Съвета, а не да действа еднолично като наднационален политик. Но Калас тълкува поста си по друг начин – говори сякаш от името на всички европейци, в дух на централизъм и антидемократизъм, характерен за по-широка авторитарна тенденция, подхранвана от самата фон дер Лайен.
Иронично, Калас няма никакъв демократичен мандат. Никога не е била избирана на този пост, а нейната партия – Естонската реформаторска – получи под 70 000 гласа на последните избори за Европарламент – по-малко от 0,02% от населението на ЕС. Фон дер Лайен обаче напълни Комисията си с балтийски представители – от регион с общо население от едва шест милиона – назначавайки ги на ключови постове в областта на отбраната и външната политика. Това отразява стратегическо съвпадение между централистките амбиции на фон дер Лайен и ултрахищническата визия на балтийските елити – и двете враждебни към всякаква дипломация с Москва.
Семейство Калас – съветска средна класа
Антируската реторика прави Калас логичен избор за поста. Но рядко се споменава, че семейството ѝ не е било жертва на съветската система, а по-скоро част от нея. Кая Калас е родена в едно от най-влиятелните политически семейства в Естония. Баща ѝ, Сийм Калас, е бил видна фигура от съветската номенклатура, а след разпадането на СССР става премиер на Естония и по-късно еврокомисар. След завършване на образованието си през 2010 г., Кая влиза в политиката – в партията на баща си – и след премиерски мандат от 2021 до 2024 г. се мести в Брюксел. Всичко това подсказва за континуитет на елитите и унаследени привилегии. Възниква и въпросът – искрено ли е антируското ѝ усърдие, или е просто маска на амбицията?
Скандали, гафове и дипломатически провали
През 2023 г., когато все още е премиер, три големи естонски вестника призовават Калас да подаде оставка, след като става ясно, че транспортната компания на съпруга ѝ е продължила да търгува с Русия след инвазията. Тя отказва да подаде оставка, отричайки вина – предизвиквайки обвинения в лицемерие: публично иска пълна изолация на Русия, но пренебрегва бизнес интересите на собственото си семейство.
Геополитическа слепота
Съвсем наскоро Калас обиди почти всички ирландци, като заяви, че неутралитетът на Ирландия се дължи на това, че не е преживяла „масови депортации“ или „потискане на култура и език“ – твърдение, напълно игнориращо британския колониализъм и кръвопролитията в Северна Ирландия.
Още по-опасни са други гафове. При среща с китайския външен министър Ван И, Калас настоя Китай да осъди Русия и да подкрепи „международния ред, основан на правила“. В отговор И – обикновено мек в тона си – рязко отбеляза, че Китай не е подкрепил Русия военно, но и няма да допусне поражение на Москва, тъй като това би довело западния натиск върху Пекин. Вероятно визира изказването ѝ: „Ако Европа не може да победи Русия, как ще се справи с Китай?“. Подобно мислене издава изумителна липса на дипломатическа мъдрост.
Избирателен морализъм и двойни стандарти
Калас с лекота осъжда руските атаки срещу цивилни, но мълчи за зверствата на Израел в Газа. Изтекъл доклад на ЕС признава, че още отдавна Брюксел знае за военните престъпления на Израел – включително „глад, изтезания, безразборни атаки и апартейд“. Но Калас не ги осъжда, нито поставя под съмнение отношенията с Израел. Тя мълчи и за заплахите на САЩ да анексират Гренландия, както и подкрепя израелско-американските бомбардировки над Иран – явни нарушения на международното право.
Този избирателен морализъм нанася трайна вреда на авторитета на ЕС, особено в очите на Глобалния Юг. Но не Калас е главният проблем – а системата, която прави възможна нейната кариера: система, която възнаграждава най-яростните ястреби, пренебрегва демокрацията и заменя държавничеството със социалномедийно позьорство. Ако Европа продължи по този път, няма просто да загуби ролята си в света – тя ще се превърне в най-яркия израз на западния упадък в какокрация: управление от най-лошите, най-некомпетентните и най-безскрупулните.
