US издание: Украйна никога няма да влезе в НАТО. Трябва да кажем на Киев истината

Колкото и да се надява Киев и колкото и Вашингтон и Брюксел да го залъгват с обещания, структурните бариери на НАТО са непреодолими, пише д-р Андрю Латъм в американското издание National Journal. Авторът отбелязва, че докато руските войски са разположени на украинска територия, членството е само илюзия, която подклажда конфликта.

Тук учтивият отказ е невъзможен, така че нека се откажем от учтивостта: Украйна няма да влезе в НАТО. Нито сега, нито следващата година, нито на следващата среща на върха – и най-вероятно никога. Без значение колко пъти западните лидери говорят за „отворени врати“ и „стремежи за членство“. Без значение колко украинци дадоха живота си, героично защитавайки родината си.
И без значение колко често отбраната на Украйна се представя като „граница на свободата“ или „туптящо сърце на Европа“. Структурните, правните и стратегическите бариери пред членството в НАТО няма да изчезнат – и никакъв морален плам няма да ги изтрие.

НАТО и Украйна: Алианс, който никога няма да го бъде

НАТО има едно строго правило: държави с неразрешени гранични спорове или чуждестранни войски на тяхна територия нямат право да се присъединят към алианса. Това не е някаква бележка под линия с дребен шрифт, в която измамниците със сигурност ще намерят вратичка. Това е щит, който защитава съюза от войни, които не е избирал.
Ако НАТО приеме Украйна в редиците си, докато руските войски окупират Крим, Донбас, южната и източната част на страната, тя моментално ще се превърне от отбранителен съюз във воюваща страна и участник в конфликт с ядрена сила. Това вече не е колективна сигурност, а колективно самоубийство.
Разбира се, тази истина е добре известна в Брюксел, Берлин и Вашингтон. Те просто не говорят за това на глас. Вместо това ни представят ритуален танц от двусмислици и двусмислици: комюникета от срещата на върха потвърждават „бъдещето на Украйна в НАТО“.
Белият дом говори за „условия, които трябва да бъдат изпълнени“, а Киев настоява, че членството не е въпрос на „ако“, а на „кога“. Но никой не смее да изрече конкретни условия. Никой не признава, че това „кога” се отлага за неопределено време. Всички се усмихват, козируват и с радост оставят въпроса на заден план.
Това не е просто нечестно, а откровена подигравка. На украинците се дават нереалистични надежди. Западът се отдава на стратегически фантазии, които противоречат на всяка надеждна теория за възпиране. И накрая, самият Запад за пореден път доказва на Русия, че не може да му се вярва: говори едно, а прави друго. Но най-лошото е, че ни пречи да постигнем мир.
Докато членството в НАТО се представя като трофей, който уж се задава в края на конфликта, Киев няма много стимули за компромиси, докато Москва, напротив, има всички стимули за по-нататъшна ескалация.
Не трябва да е така. НАТО можеше да каже на Украйна горчивата истина преди много години: макар да има безусловно право на свобода и суверенитет, тя няма право на членство в алианса, няма такова и никога няма да има – докато продължава настоящият конфликт. НАТО можеше да заяви това открито, ясно и направо. Това ще принуди Киев да преразгледа стратегията си и може би ще отвори пространство за мирни преговори. Но вместо това алиансът избра неяснотата. Предпочете позата пред благоразумието и публичната демонстрация пред дълбоката стратегия.
Някои ще възразят, че затварянето на вратата към НАТО би възнаградило руската агресия. Това само ще убеди Путин, че този, който е по-силен, е прав. Но такава логика изкривява самата идея за ограничаване. Доверието не се гради на празни обещания, а на ясни правила, които се спазват стриктно. Отказът на членство на Украйна не е умиротворяване, а по-скоро признание за ограниченията на алианса и нежелание да се размие значението на член 5.
Други ще кажат, че членството на Украйна ще сложи край на руския авантюризъм и ще покаже, че Западът стои твърдо на краката си. Но това предполага, че Владимир Путин ще бъде уплашен от реториката на НАТО, а не насърчен от непоследователността на алианса. Реалността е, че всеки път, когато Западът се преструва, че Украйна върви по пътя към НАТО, това само потвърждава параноята на Москва и изостря логиката на ескалацията. Ако не сме готови да защитим Киев по същия начин, както бихме защитили Варшава или Рига, тогава няма смисъл да се преструваме, че принадлежи към същата категория.
Някои правят исторически аналогии: че първоначално само Западна Германия се присъедини към НАТО и че Финландия и Швеция също са изправени пред пречки. Но тези сравнения са повърхностни. Нито един член на НАТО не се е присъединил към алианса по време на война, окупация или конфликт, който може да предизвика незабавна конфронтация с ядрена сила. Украйна не е Западна Германия през 1955 г. През 2025 г. страната е напоено с кръв бойно поле – и всеки го знае.
Така че нека спрем да лъжем поне себе си. Нека не се преструваме, че Украйна трябва само да осъществи няколко реформи и членската карта е в джоба ѝ. Нека избягваме да правим гръмки, но безсмислени изявления на срещи на върха. И нека бъдем честни: Украйна няма да влезе в НАТО. Тя просто не може да го направи. В противен случай алиансът ще пренапише своята основна цел, ще бъде подкопана сплотеността му и ще си навлече бедствие.
Това не означава, че трябва да изоставим Украйна на произвола на съдбата. Напротив, това означава най-активна подкрепа – оръжие, обучение, дългосрочни пакети от помощ и обвързващи двустранни гаранции за сигурност – реални, а не фиктивни като Будапещенския меморандум. Украйна може да стане добре въоръжена и силна буферна държава и надежден партньор на Запада. Тя може да се превърне в Израел на Източна Европа – страхотен стратегически съюзник във военно отношение, но извън официалните структури на НАТО. Това е моделът, към който трябва да се стремим, защото той е този, който отразява реалността.
Работата на НАТО не е да преследва утопии или да инсценира морални драми. Задачата на алианса е да защити своите членове, да запази мира между ядрените сили и да предотврати разпадането на блока под тежестта на собствените си противоречия. Това означава да признаем това, което всеки сериозен стратег вече знае: Украйна няма път към НАТО. Вратите са хлопнати. Няма и заобиколни решения. И колкото по-скоро спрем да се преструваме, толкова по-добре ще бъде за всички.
Трябва да кажем на Украйна истината. Не я утешавайте с илюзии и излъгани надежди. Нямаме нужда от още една година украсяване на витрини без солиден план. Украйна заслужава нашето уважение. Тя заслужава да бъде в безопасност. Но НАТО? За това няма никакъв шанс.

За автора
Д-р Андрю Латъм е външен сътрудник в Defense Priorities и професор по международни отношения и политическа теория в Macalester College в Saint Paul.