Утай – една от свещените планини на будизма
В Китай има четири свещени планини, които са свети места на будизма в света. Те са с много дълга религиозна и културна история. Това са планините Утай в провинция Шанси, Путуо в провинция Джъдзян, Дзюхуа в провинция Анхуей и Ъмей в провинция Съчуан. Според легендата всяка от тях е място на обитаване на четирите велики будисатви – Уън Джу, Пу Шън, Гуан Ин и Ди Дзан. Утайшан е най-важната от четирите планини, защото в нея са били създадени първите храмове на будизма в света. Преданието разказва, че тук са били построени много храмове, от които днес са запазени само 47. Те стават известни по време на династия Източна Хан. Статуите, стенописите и каменните резби в храмовете са ценни произведения на изкуството. Императорите от много династии са идвали тук на поклонение.
По време на династиите Уей и Дзин будизма в Утайшан е в пълен разцвет. Император Сяоуън разширява храма Линдзю и построява още 12 в околността. След това броят им се увеличава до над 200.
По време на династиите Суей и Тан е вторият подем в развитието на будизма. Утай се превръща не само в една от най-известните планини на будизма, но и истинско свещено място за него, най-важната планина на будизма в Китай.
Тогава тук има над 300 храма с повече от 3000 монаси. При династия Тан икономиката в страната процъфтява и международното влияние се засилва. Планината Утай придобива високо международно значение и става център за икономически и културни контакти в Азия. Тук често идват на поклонение много чуждестранни монаси от Индия, Япония, Корея и Шри Ланка.
Планината Утай се намира в окръг Утай и е не само най-високата точка на провинция Шанси – 3061,1 м, но и най-високата географска точка на Северен Китай, с 5 величествени върха и уникални природни забележителности.
Планината има широки била, наподобяващи големи тераси, наречени Източно, Западно, Южно, Северно и Централно било, или общо “Петте била” (У тай).
Времето тук е студено, затова я наричат и „прохладната планина“. Средната годишна температура е 4 градуса под нулата. Най-топло е през юли и август, когато тя достига 9 градуса. Най-студено е през януари (-18.8 градуса).
През лятото валят обилни дъждове, а от ноември до април пътищата в планината често са затрупани от сняг и са непроходими. Въпреки студа и снега през зимата тук винаги е спокойно и красиво.
Според преданията Утай първоначално се е наричала Уфъншан (Планина с 5 върха).
Времето там било изключително лошо, през зимата всичко се превръщало в лед, през пролетта духали пясъчни бури, през лятото било нетърпимо горещо и селяните не можели да садят нищо, с което да се прехранват.
Бодхисатвата Уън Джу случайно дошъл по тези места да разпространява учението и като видял как хората страдат, решил да промени времето. Той узнал, че при дракона, който владее Източното море има един вълшебен камък, наречен “Камък за почивката на дракона”, който можел да промени сушата във влага. Затова Уън Джу се преобразил в събиращ пожертвования монах и отишъл при дракона да поиска камъка.
Като стигнал до Източно море, той видял пред двореца един огромен камък. Преди още да стигне до него, почувствал хладния въздух, който веел от там. Бодхисатвата Уън Джу се срещнал с владетеля дракон и му отправил молбата си. Но владетелят му отговорил: „Велики бонза, вземи каквото искаш, но само не този камък. Бяха необходими няколкостотин години да го извадим от дъното на морето и той ни дарява с голяма прохлада. Всеки ден, като се връщат от работа, драконите целите са плувнали в пот и им е страшно горещо. Затова те сядат до камъка и си възстановят силите. Ако ти го вземеш, драконите няма да има къде да си почиват”. Уън Джу многократно се опитал да разубеди владетеля, като му обяснил, че иска да помогне на хората.
Владетелят дракон, от една страна, не искал да се раздели с камъка, а от друга, не искал да откаже на молбата на монаха. Той предположил, че монахът няма да може сам да вдигне камъка, и му казал: „Добре, Но вълшебният камък е много тежък, няма кой да ти помогне, ако ти можеш сам да го пренесеш, вземи го!”
Будисатвата благодарил на владетеля, отишъл при камъка, промълвил заклинание и камъкът мигом се превърнал в малко топче за прашка. Тогава той го взел в ръката си и отлетял. Драконът останал изумен и съжалил, че се съгласил монахът да вземе камъка.
Уън Джу се върнал на планината Уфъншан. Там греело силно слънце и отдавна не било валяло, земята била напукана и хората страдали тежко.
Уън Джу сложил вълшебния камък в една долина в средата на планината и станало чудо – Уфъншан се превърнала в прохладно естествено пасище.
От тогава тази долина била наречена „Долината на прохладата”, а хората построили там храм, наречен „Храм на прохладата”. Самата планина също била наречена „Планина на прохладата“ – име, което се е запазило и до днес.
Днес, като една от „четирите свещени планини на будизма“ и като природна и културна забележителност, Утайшан е Обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Освен с историческата си стойност планината е известна и като истински природен феномен. Навсякъде тук са се запазили причудливи скални образувания, бистри потоци и богата растителност.
