В Грузия и Молдова европейската мечта всява разделение

През  октомври, за пръв път откакто Брюксел даде на страните им статут на официални кандидатки за влизане в Европейския съюз, молдовците и грузинците гласуваха на национални избори. В западните столици очакваха огромна подкрепа за проевропейските политически сили, тъй като инвазията в Украйна би трябвало да настрои обществеността на тези две бивши съветски републики срещу Русия. Според официалните резултати от последните парламентарни избори обаче 53% от грузинците са подкрепили управляващата партия, определяна от противниците ѝ като „проруска“. В Молдова досегашната проевропейска президентка Мая Санду получи над 54% от гласовете на втория тур на президентските избори, но референдумът за европейския път на страната бе спечелен на косъм – с 50,5% от гласовете. Поддръжниците на президентката, както и западните правителства и медии, приписаха тези мижави резултати на руската намеса. Но макар Москва наистина да се опитва да влияе на решенията на съседите си, европейците биха сгрешили, ако се задоволят само с това обяснение.

Грузия (3,9 милиона жители) и Молдова (2,6 милиона) имат много общи точки: тези бивши съветски републики с малка територия, пострадали от проруския сепаратизъм, са изправени пред силна емиграция към Русия и Западна Европа. И едната, и другата подписаха с Европейския съюз споразумения за асоцииране, които влязоха в сила през 2016 г. в рамките на „Източното партньорство“.

Между двете страни има и големи различия. Присъщата на Молдова корупция доведе до избухването на няколко политико-финансови скандала. През 2015 г. три банки присвоиха 1 милиард долара, или 15% от брутния вътрешен продукт (БВП), със съучастието на част от политическата класа (1). От няколко месеца във фокуса на медиите е една нова афера: службите на Интерпол разкриха, че молдовското бюро на организацията блокира екстрадирането на международни престъпници срещу подкупи, плащани на високопоставени местни функционери (2).

Грузия пък извърши дълбоки административни реформи в резултат на „Революцията на розите“ (2003). Асоциацията „Прозрачност без граници“ определи тази бивша съветска република като най-добродетелната (извън балтийските държави) по отношение на корупцията, с равнище на почтеност, по-високо дори от това на редица срани от Европейския съюз. А зачитането на правовата държава ѝ заслужи 49-ото място в класацията „Уърлд Джъстис Проджект“ (WJP, Проект за световно правосъдие – американска неправителствена организация със седалище във Вашингтон), далеч пред Молдова (3).

Въпреки тези успехи Грузия от няколко години вече не се ползва с благоволението на Брюксел. Европейската комисия даде предпочитанието си на молдовската кандидатура. За да повлияят на грузинските и на молдовските избори (изобличавайки едновременно с това руската намеса), европейските власти използваха моркова и тоягата: Европейският съвет потвърди в средата на октомври фактическото спиране на процеса на присъединяване на Грузия, докато за Молдова Комисията обяви инвестиционен план в размер на 1,8 милиарда евро едва няколко дни преди референдума в страната. Това е така защото Брюксел оценява твърдата подкрепа на г-жа Санду за съседна Украйна и упреква грузинските власти за колебливата им позиция по отношение на Русия след 2022 г.

Освен че Тбилиси отказа да наложи санкции срещу Москва (заявявайки същевременно, че зачита санкциите, наложени от Запада), редица мерки, приети от управляващата след 2012 г. партия „Грузинска мечта“, създадоха опасения за нелиберален уклон. През май 2024 г. парламентът гласува текст, който задължава неправителствените организации и медиите, получаващи повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като организации, които „следват интересите на чужда сила“. Подкрепена от западните правителства, опозицията изобличи тази загробваща свободата мярка, вдъхновена от подобен закон за чуждите агенти, приет в Русия през 2012. Въпреки появилото се тогава напрежение със Запада, властите, които се сближиха с консервативните среди и с влиятелната Грузинска православна църква, отново постъпиха по подобен начин през септември 2024 г.: парламентът ратифицира забрана за „пропагандиране на хомосексуални отношения и кръвосмешение“ в учебните заведения и медиите.

Възможно е всичко това да е подсилило убеждението, че една „проруска“ власт е спечелила изборите с авторитарни методи, подобни на онези в нейния съсед. Фактически мнозинството опозиционни партии не признаха резултатите от изборите, а Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изтъкна използването на административен ресурс от управляващата партия, както и напрегнатата политическа обстановка.

Как да се обяснят тези будещи учудване промени, след като страната много отрано се обърна към Запада и широко мнозинство от населението подкрепи евроатлантическата интеграция?

Грузинската политическа сцена се характеризира със силна поляризация. „Грузинска мечта“, контролирана от олигарха Бедзина Иванишвили, се противопостави фронтално на националното движение на Михаил Саакашвили: този бивш президент напусна властта през 2013 г. и отиде в Украйна, където започна бурна политическа кариера, преди да се върне нелегално в страната през октомври 2021 г. Тогава той призова (безуспешно) привържениците си да се разбунтуват, след което бързо бе арестуван и попадна в затвора за злоупотреба с власт и корупция. Това е един от ключовете за разбиране на случващото се в Грузия: Иванишвили се опасява, в случай на победа на опозицията, от бързо освобождаване на Саакашвили, който при това положение би се опитал да си отмъсти, пращайки го зад решетките.

Наблягайки на подкрепата, оказана от Киев на бившия президент, властта обвини опозицията, че подклажда революция, която би довело до нов конфликт с Русия: „Главната цел на тези хора е да украинизират Грузия, да направят така, че Грузия да сподели съдбата на Украйна“, заяви грузинският премиер Иракли Кобахидзе (4). В действителност всеки лагер се мъчи да принизи противника: опозицията превърна този вот в избор между „демократична Европа“ и „автократична Русия“, докато властта твърди, че защитава мира срещу „партията на войната“, която би искала да отвори „втори фронт“ срещу Русия.

В това упражнение като че ли властта бе по-убедителна от Националното движение, което вече дори не е главната опозиционна сила след изборите. Ала, както отбелязва политологът Александър Атасунцев, „макар ОССЕ да констатира нарушения, тя все пак призна резултатите“ (5). Въпреки призивите за демонстрации, мобилизацията за изобличаване на измамите си остана незначителна в сравнение с предишните политически кризи.

Освен това, противно на схващането на Запада, геополитическите въпроси не са сред главните тревоги на избирателите. Анкетите на Международния републикански институт, финансирани преди всичко с американска външна обществена помощ, установяват, че икономическото развитие, безработицата и връщането на загубените територии – сепаратистките Южна Осетия и Абхазия (6) – си остават трите приоритета на грузинците. Зачитането на споразумението за асоцииране с Европейския съюз се нарежда едва на 6-о място. Молдовците пък се тревожат много повече от поскъпването на живота, корупцията и ниските заплати, отколкото от войната, която е едва на 16-а позиция в списъка на техните тревоги (7).

Анализаторите често пренебрегват социално-икономическата действителност в тези страни. А от тази гледна точка грузинските власти могат да се похвалят с много висок икономически растеж, който се движи между 7 и 10% годишно след 2021 г. Също както за съседна Армения, която изживява подобна динамика след военното си поражение от Азербайджан, тези успехи са резултат в голяма степен от преориентирането на външния обмен на Русия, а то е от полза за кавказките страни и Централна Азия. И обратно, Кишинев пострада сериозно от скъсването на икономическите и енергетичните връзки с Москва поради войната и налагането на санкции от молдавските власти. След спад от 5% през 2022 г. БВП беляза застой през 2023 г., преди леко да тръгне нагоре през 2024 г.

Небалансирано медийно отразяване

ТЕЗИ трудности доведоха до това значителна част от избирателите да пожелаят политическа алтернатива. Молдовските власти пък изобличават системата за купуване на гласове от Русия, чието реално отражение върху изборите е трудно да се прецени… Проевропейските сили контролират всички институции и както подчерта ОССЕ, „досегашната президентка продължи да се възползва от административните ресурси (…) и от небалансираното медийно отразяване“ (8). Въпреки тези нередности молдавските власти получиха силна подкрепа от западните столици, които запазиха критиките си към Грузия. Кобахидзе смята, че тази разлика в отношението представлява „истинска несправедливост“, и критикува политическата ситуация в Молдова. Тя според него е белязана от „отсъствие на политически и медиен плурализъм“, „забрана на опозиционни партии“ и „невъзможност влиятелни кандидати да участват в изборите под изкуствени предлози“ (9).

Молдовската опозиция като че ли е съгласна с грузинските власти по тази точка: Партията на социалистите, която подкрепяше главния кандидат на опозицията Александър Стояноглу, отказа да признае официалния резултат, преценявайки, че „президентските избори (…) не могат да се смятат за свободна и демократична изява на народа“ (10). Като се позовават на това, че Мая Санду е спечелила референдума за европейска интеграция и президентските избори благодарение на общностите, установили се в Европа, социалистите я определят като „президентка на диаспората“. И наистина, докато 51,5% от избирателите в страната подкрепиха Стояноглу, едва 17% от молдовците, установили се в чужбина, са гласували за него (11), което позволи резултатът да се преобърне в полза на Санду. Впрочем достоверността на вота се поставя под въпрос и поради малкия брой избирателни секции, разрешени в Приднестровието и в Русия. Това според опозицията е лишило стотици хиляди граждани на страната да упражнят правото си на глас. Фактически докато в Италия (където е втората по брой молдовска общност в чужбина, с около 190 000 членове) бяха отворени 59 секции, в Русия те бяха едва две (срещу 17 на предишните избори), а в тази страна живее най-многобройната молдовска общност от близо 300 000 души.

Изборите в Грузия и Молдова трудно се вписват в модерния сред западните елити манихейски прочит. В страните от Източна Европа изходът от изборите произтича също толкова от вътрешни динамики, колкото и от геополитически съображения.

Освен това силите, определяни от техните противници като „проруски“ (които нямат монопол върху спорните избирателни практики), проявяват по-скоро прагматична воля да маневрират в сложната регионална среда, отколкото истинско русофилство. Асоциирането към Съюза позволява тези страни да се възползват едновременно и от европейския пазар, и от търговските възможности в Русия, членството обаче изисква от тях да прилагат всички санкции срещу Москва и следователно да се откажат от сравнителните предимства на едно взаимодействие между полюсите на европейския континент. Малко вероятно е обаче Брюксел да разбере този отказ от блоковата логика.

Давид Тьортри

*Лектор в Католическия институт за висше образование (ICES), директор на Френската обсерватория на страните от БРИКС, автор на Russie. Le retour de la puissance (Русия. Завръщането на силата), 2024.

Превод Мария Петрикова

(1) Виж Julia Beurq, „Après le „casse“ du siècle en Moldavie“ (След обира на века в Молдова), Le Monde diplomatique, октомври 2016.

(2) „L’action d’Interpol donne lieu à une opération anticorruption en Moldova“ (Действията на Интерпол водят до антикорупционна операция в Молдова), 6 юни 2024, www.interpol.int

(3) „Corruption Perceptions Index“ (Индекс на корупцията), www.transparency.org; „WJP Rule of Law Index“, World Justice Project, https://worldjusticeproject.org

(4) „Georgian PM says protest rally leaders want to make Georgia share Ukrainian fate“ (Грузинският премиер заяви, че лидерите на протестите искат да накарат Грузия да сподели съдбата на Украйна), Imedi News, 20 май 2024, https://info.imedi.ge

(5) Alexander Atasuntsev, „As Georgians protest election results, what next?“ (Докато грузинците протестират срещу резултатите от изборите, какво следва), Carnegie Politika, 30 октомври 2024, https://carnegieendowment.org

(6) Вж. Vicken Cheterian, „Cinq jours qui ont fait trembler le Caucase“ (Пет дни които разтърсиха Кавказ ), Le Monde diplomatique, април 2009.

(7) „National survey of Moldova“ (Национално проучване на Молдова) и „Georgian survey of public opinion“ (Грузинско проучване на общественото мнение), октомври 2024, Center for Insights in Survey Research (CISR), съответно май-юни и октомври 2024, www.iri.org

(8) „Republic of Moldova – Presidential election, second round, 3 ноември 2024. Statement of preliminary findings and conclusions. Preliminary conclusions“ (Република Молдова – Президентски избори, втори тур, 3 ноември 2024 г. Изложение на предварителните констатации и заключения. Предварителни заключения), International Election Observation Mission, www.osce.org

(9) „Georgian PM claims different assessments over elections held in Georgia, Moldova showing „clear injustice“ (Грузинският премиер твърди, че има различни оценки за изборите в Грузия и Молдова, което показва „явна несправедливост“), 6 ноември 2024, https://agenda.ge

(10) „Александър Стояноглу е истинският победител на президентските избори в Молдавия” (на руски), комюнике на Партията на социалистите на Република Молдова, 4 ноември 2024.

(11) Olga Gulina, „Diaspora engagement mapping“ (Картографиране на ангажираността на диаспората), EuDif, март 2020, https://diasporafordevelopment.eu