В ход е геополитическа революция

Речта, която преди 18 години произнесе Владимир Путин в Мюнхен, стана първото системно и ясно формулирано предизвикателство към еднополюсната глобална система. Отначало за тази геополитическа революция работеше само Русия, но постепенно към клуба на многополюсната идея се присъединиха и други държави. Най-напред това бяха Китай, Индия, Бразилия, а след тях останалите страни от БРИКС. Това стана началото на поставяне стремежа към многополюсен свят на институционна база, към каквато призоваваше Путин в своята мюнхенска реч.
Днес в тази посока ние се придвижихме доста напред. В момента водим война с глобализма на територията на Украйна. Борбата е именно с либерално-глобалистката идеология. Многополюсният свят се утвърждава все по-категорично и придобива зрими черти, докато еднополюсният неизбежно залязва. Особено след началото на консервативната революция на Тръмп в САЩ. Разбира се, и Тръмп, и тръмпистите се опитват да запазят еднополюсния ред, основаващ се на друг стълб – пряката американска хегемония.
Същевременно държавният секретар Марко Рубио вече призна, че живеем в многополюсен свят. Тогава, през 2007 г., Путин говори за необходимостта да се спазва Уставът на ООН. Но ООН е организация, създадена вследствие резултатите от Втората световна война, в която Съветът за сигурност, разпределението на силите и всички механизми формално се базират на принципите на Вестфалския мирен договор. В основите на ООН бе заложена също противоречивата формула, според която едновременно се признава и правото на националните държави на териториална цялост, и правото на народите на самоопределение. Тази двусмислена формула впоследствие започна да се прилага в различни ситуации, като в нея се влага различен смисъл.
След разпадането на Съветския съюз тази система рухна и глобалистите се опитаха да създадат еднополюсен свят, а някои дори призоваваха да се разпусне ООН и на нейно място да се учреди „Лига на демокрацията“. До институционално оформяне обаче не се стигна, тъй като повечето от страните не искаха да допуснат да станат васали. В крайна сметка ООН фактически бе парализирана, превърна се в атавизъм, който вече не работи.
Възможно ли е ООН да бъде преустроена? Твърде съмнително. Тъй като тази структура е съчетание от Вестфалската система, идеологичната двуполюсност според решенията на Ялтенската конференция и резултатите от Втората световна война. След нея обаче минаха много нови войни, които до неузнаваемост промениха политическата карта на света. Така националните държави сега имат изключително несиметричен мащаб на суверенитета по отношение на тяхната реална сила.
Крайно време е да се положат усилия и да се прояви политическа воля за създаването на нова международна организация, която да отговаря на условията на раждащия се пред очите ни многополюсен свят със съответното разпределяне на ролите в ключовите институции. На този етап решение би могло да се намери, ако страните от БРИКС – като модел на мнополюсното устройство, пристъпят към диалог заедно с Америка на Тръмп. Към тях постепенно може да се присъединяват и други държави, включително и Европа. Ако тя се отърси от либералното си глобалистко умопомрачение, в което пребивава досега.
(dzen.ru)
Александър Дугин