В следващите 10 години би могъл да се появи изкуствен интелект с проблясъци на съзнание, заяви доц. д-р Мариана Тодорова
В следващите десет години би могъл да се появи изкуствен интелект с проблясъци на съзнание. Това заяви в интервю за БТА футурологът доц. д-р Мариана Тодорова.
Доц. Мариана Тодорова участва в независимата експертна група на високо равнище по генерален изкуствен интелект (AGI) към Съвета на председателите на Общото събрание на ООН, която цели да формулира насоки за справяне с предизвикателствата и възможностите, породени от прехода към AGI системи. Доц. Тодорова е единствената жена и европейка в групата. Експертите изготвиха документ с препоръки, който ще бъде разгледан през есента от всички държави членки. Юли или август авторите на този документ ще се съберем в централата на ООН в Ню Йорк и ще го представим пред световната медийна общественост, каза доц. Тодорова.
Към момента генерален изкуствен интелект няма, но всички експерти в този панел, които сме осем души от цял свят, смятаме, че до края на това десетилетие или в рамките на следващите десет години би могъл да се появи. Един генерален изкуствен интелект би наподобявал доста поведението на човека, би имал проблясъци на съзнание, собствена воля, би си поставял цели и задачи и би ги изпълнявал, обясни доц. Тодорова.
Трудно може да кажем дали генералният изкуствени интелект ще има съзнание като нашето, но той би могъл да развие изкуствено съзнание, което трудно бихме могли да си въобразим. Във всяко едно отношение той би бил доста автономен и не би имал нужда от човешки надзор. Съответно това няма да бъде повече нова технология, ще бъде същност, каза футурологът.
Предизвикателствата
Най-голямото предизвикателство е, че подобна напреднала технология трудно би могла да се управлява и контролира. Целта на документа е да се предвиди тази възможност, обясни експертът. Поне веднъж човечеството да действа превантивно, а не реактивно, както е направило с ядрените оръжия, коментира доц. Тодорова.
Част от препоръките на документа са да бъде създадена агенция, която да следи за появата и да се опита да създаде критерии, какво всъщност е знак за появата на такъв генерален изкуствен интелект и съответно да препоръча методи за сертифициране и стандартизация, посочи футурологът.
Редица политици, както и собственици на технологични компании като Илон Мъск, призоваха за мораториум върху по-нататъшните разработки на изкуствен интелект, а някои учени смятат, че е добре да оставим нивото, на което е към момента, защото то е полезно във всички области, за да можем чисто познавателно да наваксаме и да разберем механизмите, с които ще работи. Това обаче няма да се случи, защото е не просто надпревара, а въпрос, който ще определи следващата или следващите суперсили, както някога е било с ядреното оръжие, коментира доц. Тодорова.
Панелът предлага различни подходи, един от които е създаване на „дигитални пясъчници“, в които да се правят малки експерименти в затворени дигитални пространства.
Генерален изкуствен интелект ще може да създаде лекарства срещу ракови, сърдечно-съдови заболявания и други. Ще може да реши климатичните проблеми, ще разгадае тайните на вселените, как евентуално да използваме енергията на черните дупки, така че да станем независими, да творим светове на други планети. Ще ни придвижи между 10 и 20 хиляди години напред в знанието, каза доц. Тодорова. От друга страна, ако попадне в лоши ръце, при хора, които са терористи или диктатори, много лесно, свързвайки го или достъпвайки той до ядрено оръжие, би могъл да унищожи човечеството, посочи тя.
Според нея възможностите и рисковете са еднакво големи и трябва глобален консенсус.
Изкуственият интелект и човека
В някаква степен настоящите езикови модели надминават човека. В много области вече изкуственият интелект е по-креативен, отбеляза футурологът.
Това, което прави хората изключително ефективни е, че с много малко енергия на мозъка можем да решаваме огромни проблеми и да удържаме информация, която е в различни полета. Хората са много ефективни откъм източници на енергия и много комплексни и всеобхватни. Един генерален изкуствен интелект би бил по същия начин, но той би бил самостоятелен, каза доц. Тодорова. Дали би имал нашето съзнание – не знаем, но би могъл да взема решения и да изпълнява целите си, без да изисква разрешения от нас. Все още не можем да кажем какво точно ще бъде, обясни футурологът.
Доц. Тодорова отбеляза, че ако хората се изправят пред такава същност, не биха могли да я управляват и контролират.
Това, което отличава хората като уникални същества, е критичното мислене, анализът, импровизацията, защото една машина не може да импровизира. Много често импровизацията е много по-важна от интерпретацията. Не трябва да позволяваме алгоритмите да мислят вместо нас, да генерираме и създаваме информация и съдържание само с тях, винаги трябва да е с наше участие, каза доц. Тодорова. По думите ѝ трябва да проверяваме информацията, която изкуственият интелект ни дава.
