В София се проведе дискусия, свързана с икономическото развитие и модернизация на Китай и сътрудничеството между България и КНР
Дискусията бе организирана по инициатива на Китайската медийна група /КМГ/, съвместно с Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, с подкрепата на посолството на КНР в София. Г-жа Уан Мин – вр.управляващ посолството лично уважи събитието и направи изключително интересна и полезна презентация. Приветствия произнесоха депутатът от 51-то Народно събрание и Председател на Групата за приятелство между Китай и България г-жа Мая Димитрова, председателя на 42-то НС Михаил Миков. Специален поздравителен адрес, в който подчертава важността на отношенията между България и Китай и пожелава успех в работата на дискусията изпрати министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов.
Темата на дискусията бе „Развитие на китайската икономика и модернизация, и значението й за глобалното икономическо сътрудничество. Примери за добри практики и възможности за партньорство между България и Китай“.
В словото си при откриването на дискусията ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров подчерта: «Следвайки глобалната стратегия за развитие на китайския президент Си Дзинпин „Един пояс, един път“, повече от 10 години ние сме свидетели на мащабното развитие и отваряне на Китай, включващо инфраструктурно развитие и инвестиции в около 70 страни и международни организации. Тази инициатива се превърна в популярна платформа за международно сътрудничество, което надхвърля географските граници, преодолява културните различия и отговаря на различни нужди за развитие. Днес можем да кажем, че инициативата е привлякла над 1 трилион долара инвестиции, и са започнали реализация на над 3000 съвместни проекта, като са изградени над 80 зони за икономическо и търговско сътрудничество. Статистиката сочи, че за изминалите десет години двупосочната ни търговия се удвоила и надхвърля 4 милиарда . В момента Китай е третият по големина търговски партньор на България извън ЕС. Кумулативните китайски инвестиции в България надхвърлят 600 милиона долара, а преките са над 200 хиляди. „Цитирайки тези впечатляващи резултати, не мога да не кажа с гордост, че нашият университет беше първият, който започна сътрудничество в сферата на висшето образование, за което ще ви разкажем в хода на дискусията” заявява той.
„Само за няколко десетилетия Китай претърпя забележителна трансформация – от централно планирана икономика към пазарно ориентиран модел, като за кратко време достигна до позицията на втората по големина икономическа сила в света.
Тази модернизация, задвижвана от принципите на „четирите модернизации“ – в промишлеността, селското стопанство, отбраната и науката, днес е фокусирана върху висококачествено развитие и технологични иновации. Китай вече не е просто „фабриката на света“, а все по-значим иновационен хъб, който задава тенденции в сектори като изкуствен интелект, възобновяема енергия и електрическа мобилност” – с тези думи започна приветствието си Председателят на Групата за приятелство между България и Китай към Народното събрание депутатът от 51-то Народно събрание г-жа Мая Димитрова. Тя се спря на значението на този възход за света и за България, като подчерта, че на първо място Китай е ключов двигател на глобалния икономически растеж и незаобиколим фактор в международната търговия. „Инициативи като „Един пояс, един път“ и концепцията за „общност на споделената съдба“ подчертават стремежа на Пекин за изграждане на по-свързан и проспериращ свят чрез сътрудничество”, каза още. българският депутат
«За да има стабилно развитие една икономика и за да постигне такива впечатляващи резултати като Китай – задължително трябва да има поглед в бъдещето!» – това беше лайтмотив в приветствието на председателят на 42-то НС на Република България Михаил Миков. Той се спря на „впечатляващия китайски пример”, като подкрепи фактите с конкретни данни: от 1970 г. досега, над 100 пъти се е увеличил външнотърговския оборот, а от началото на нашия век четири пъти се е увеличил БВП на Китай – няма друга такава държава!, коментира г-н Миков. «Благодарение на нашите изключително добри отношения с КНР, можем да черпим опит как се случва това! Как Китай се превърна във втората, и бореща за първото място икономика в света! Това доказва само едно: че плановата икономика не бива в никакъв случай да се смята като остатък от някакви политически или идеологически решения, защото много страни вече залагат плановостта като основа на своята икономика. Впечатляващи са управленските решения на Китай. За да има стабилно развитие една икономика и за да постигне такива впечатляващи резултати като Китай – задължително трябва да има поглед в бъдещето! Очевидно е че, китайското политическо ръководство има сериозен поглед в бъдещето на икономиката и не само в Китай, но и в целия свят, особено в такова време, в което глобализацията е изправена пред тежка криза!», каза още Михаил Миков.
Временно управляващият посолството на КНР в София г-жа Уан Мин отправи специално приветствие към организаторите и участниците в дискусията, което бе посрещнато от всички присъстващи с бурни аплодисменти. Тя подчерта в словото си пред присъстващите, че китайската модернизация поставя акцент върху висококачественото развитие, водейки световната икономика към иновации и екологичност. „Висококачественото развитие е основен приоритет на модернизацията в китайски стил”, каза дипломатът и припомни, че Председателят Си Дзинпин въведе концепцията за „развитие на нов тип производствени сили според местните условия“ — значима теоретична и практическа иновация, която внася нова енергия в стремежа към устойчиво развитие. Способностите на Китай за научно-технологични иновации се повишиха значително, реализирани бяха важни пробиви в редица области, каза още тя. „Китай неотклонно насърчава икономическата трансформация и висококачественото развитие. Моделът на растеж, основан главно на инвестиции и износ, е претърпял основна промяна, като се формира нова структура, в която вътрешното търсене и иновациите се превръщат в основни двигатели на икономическия растеж. През последните пет години вътрешното търсене допринася средно с над 80% за икономическия растеж на Китай. Средната класа в страната наброява 400 милиона души, а потребителският пазар продължава да се разширява, като остава сред водещите в света по мащаб. Г-жа Уан Мин представи и още конкретни данни: през 2024 г. потребителските разходи са допринесли с 44,5% за растежа на БВП, увеличавайки го с 2,2 процентни пункта. Делът на добавената стойност, произхождаща от нови индустрии, нови бизнес модели и форми, възлиза на приблизително 18% от БВП”. В същото време Китай активно засилва обмена и споделянето с целия свят, като насърчава глобалния технологичен напредък. „Китайските големи езикови модели (ГЕМ) с ИИ, представени от DeepSeek, са достъпни за всеки и с отворен код, което спомага за глобалната технологична демократизация. Според доклада на Станфордския университет „AI Index 2025“, САЩ продължават да водят по брой публикувани водещи ГЕМ, но качеството на китайските бързо се доближава до това на американските. Данните показват, че разликата в резултатите на чатботовете при еталонни тестове постоянно намалява: през януари 2024 г. водещият американски ГЕМ превъзхождаше най-добрия китайски с 9,3%, но до февруари 2025 г. тази разлика е намаляла до едва 1,7%”.
Актуалният въпрос за митническите тарифи наложени от американския президент Доналд Тръмп, дипломатът коментира така: „В същността си американският търговски дефицит е резултат от международното разделение на труда и сравнителните предимства на различните икономики, но още повече — отражение на структурните проблеми в американската икономика. Държавният дълг на САЩ вече надхвърля 36 трилиона долара, което представлява 123% от БВП — далеч над международно признатата граница за стабилност от 60%. В резултат на това САЩ загубиха „ААА“ рейтинга си от трите основни международни рейтингови агенции. Тези вътрешни проблеми не бива да бъдат прехвърляни върху други страни. Едностранният протекционизъм чрез мита не е решение и няма бъдеще.”
Политиката на Тръмп, чрез нови мита и временни данъчни облекчения, дестабилизира глобалната търговия, като повиши ефективната митническа ставка върху вноса в САЩ от под 3% до около 15% — най-високото ниво от близо век насам. Очакваният ръст на развитите икономики за тази година е само 1,2%, спад от 0,5 процентни пункта спрямо 2024 г. Прогнозата за растежа на американската икономика е намалена с 0,9 пункта — до 1,4%. За еврозоната очакваният растеж е ревизиран надолу с 0.3 пункта — до 0.7%. Прогнозата за Китай остава непроменена — ръст от 4,5%.”
Г-жа Уан Мин бе категорична, че историята показва как развитието се основава на откритост, приобщаване, взаимно допълване и обмен на ресурси — не на конфронтация, изолация или прехвърляне на трудности върху съседите. „Разединяването“ и скъсването на веригите на доставки не носи ползи за никого, а конфликтите и конфронтацията между големите сили биха били катастрофа за цялото човечество. Откритостта е отличителен белег на китайската модернизация. Китай активно задълбочава реформите и разширява отварянето към света, показвайки, че китайската модернизация не се фокусира само върху собственото си развитие, а е насочена към съвместен напредък с всички страни и преодоляване на глобалните предизвикателства.
„Активното разширяване на вноса е важна част от високото ниво на отвореност на Китай. Страната прилага 100% безмитен режим за най-слабо развитите държави и вече е намалила общото си тарифно ниво до 7,3% — едно от най-ниските в света”, каза още дипломатът и се спря също и на отношенията Китай-Европейски съюз, по повод 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения между тях. „Засилването на сътрудничеството между Китай и ЕС не означава „избор на страна“. Взаимноизгодното сътрудничество отговаря на общите интереси както на Китай, така и на Европейския съюз. Китай никога не е изисквал от търговските си партньори да избират между Китай и САЩ, и вярваме, че европейската страна също няма да пожертва отношенията си с Китай в името на търговска сделка със САЩ — защото това не би било в интерес на европейските държави. Европейската страна също не бива да се тревожи относно предполагаемо „пренасочване на търговията“ от страна на Китай. Китай ще спазва стриктно принципите на Световната търговска организация и пазарните правила — няма да прибягва до дъмпинг, хищническо ценообразуване или действия, които биха навредили на европейската индустрия и икономическа сигурност. „Историческите данни показват, че по време на първия мандат на Тръмп именно Европейският съюз беше бенефициент на подобно пренасочване”, добави още г-жа Уан Мин.
Специално внимание тя обърна на отношенията Китай-България. „Китай и България споделят дългогодишно традиционно приятелство, а стратегическото партньорство между двете страни се развива стабилно. През 2015 г. България стана една от първите държави, подписали междуправителствено споразумение с Китай за съвместно изграждане на инициативата „Един пояс, един път“. В периода от 2015 до 2024 г. двустранният търговски обмен между Китай и България нарасна от под 2 милиарда щатски долара до 4 милиарда долара. Китайските инвестиции в България се развиват с добри темпове, особено в секторите на автомобилостроенето и авточастите, новите енергии, информационните и комуникационни технологии, земеделието и финансите, където вече са постигнати обнадеждаващи резултати. Тази година отбелязваме и 10-годишнината от съвместното изграждане на инициативата „Един пояс, един път“ между Китай и България. Китай е готов да работи заедно с България, за да използва възможностите, които предоставя развитието на Китай, и да насърчава всеобхватното и прагматично сътрудничество в области като търговия и инвестиции, електронна търговия, финанси, селско стопанство, здравеопазване, наука, технологии и култура — така ще се създаде още по-стабилна основа за задълбочаване на китайско-българското приятелство. Днес Китай разполага с редица предимства — ефективна система на социалистическа пазарна икономика, огромен вътрешен пазар с нарастващо търсене, напълно интегрирана индустриална верига, както и огромен човешки капитал, включително висококвалифицирани кадри и предприемачи. Благодарение на тази здрава основа и силна устойчивост, Китай има увереността и способността да преодолява различни рискове и предизвикателства и да постига поставените си цели. България, като кръстопът между Изтока и Запада и важен търговски коридор между Европа и Азия, притежава стратегическо местоположение. „Двустранното икономическо сътрудничество между Китай и България има огромен потенциал за развитие. Вярвам, че с общи усилия, приятелството и прагматичното сътрудничество между нашите две страни ще станат още по-ползотворни”, бе категорична в края на изявлението си временно управляващият посолството на КНР.
С интересна презентация на тема „Модернизация на селското стопанство и възможности за партньорство между България и Китай” Изпълнителният директор на Центъра за насърчаване сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и ЦИЕ д-р Момчил Станишев повдигна важни въпроси от българо-китайското партньорство, като същевременно анонсира и няколко важни предстоящи събития, организирани от Центъра, сред които най-близко е отбелязването на 10 години от създаването на Центъра.
Сериозен анализ на тема „Модернизацията в плана за икономическо и социално развитие на Китай за 2025” направи доц. Теодора Пенева от Институт за икономически изследвания към БАН, а проф.д-р Светлана Шаренкова,зам.генерален Секретар на Асамблеята на народите на Евразия презентира темата „Развитие на китайската икономика”.
Изказвания, които също предизвикаха овациитге на присъстващите, направиха проф. Младен Велев – от името на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и зам. Ректора на УНСС доц. д-р Янко Христозов, който се спря нса темата „Образователни партньорства между България и Китай”
В дискусията участва и кмета на община Костинброд, където е разположена най-новата Индустриална зона в България. Трайко Младенов обобщи темата за „Новата индустриална зона и търговските взаимоотношения с КНР”.
В организираното от КМГ събитие участваха още и бизнесмени, които имат добри контакти с Китай, както и такива, които имат желание да създадат нови партньорства в Поднебесната. Професори, доценти и преподаватели от УНСС изразиха своето мнение за необходимостта от поддържането на добрите отношения между България и Китай в областта на образованието и усилията, които се полагат от двете страни по този въпрос.
Всички участници в инициираната от КМГ съвместна дискусия бяха единодушни, че такива инициативи са изключително полезни за представители на отделните сфери на икономиката и допринасят много за установяване на сериозни контакти и по-доброто взаимно опознаване на двете страни, което е важно условие и за доброто партньорство между България и Китай.
