В Тибет за 60 години бе извършена историческа трансформация от феодална теократична система към съвремието и напредъка

Тази година се отбелязва 60-годишнината от създаването на Тибетския автономен регион в Китай. На 28 март т. г., по повод Деня на освобождението на милионите тибетски селяни, китайското правителство публикува Бялата книга „Развитие и напредък на човешките права в Тибет през новата епоха“. В документа с подробни убедителни данни обективно се представя историческата трансформация на региона — „преход от хилядолетия за няколко десетилетия“.

Човешките права не са просто термин, а реално преживяване и придобивки. Животът е основата на всички човешки права. Преди мирното освобождение през 1951 г. в стария Тибет животът на селяните роби беше лишен от сигурност, лична свобода, собственост и свобода на мисълта.

Много тъжна за хората на Тибет е истината за живота там преди 1959 г. Старата теократична система в Тибет представлява пълно сливане на религията и управлението.

Властта на духовенството е абсолютна и определя всички аспекти на обществения живот. Тази система поддържа властта на държавните служители, аристокрацията и висшето духовенство. В рамките на този теократичен феодален ред религията е дълбоко преплетена с крепостничеството, вместо да служи единствено на духовни цели. Манастирите не са просто места за поклонение, а политически, икономически и военни крепости, които упражняват териториален контрол, експлоатират крепостните селяни, поддържат въоръжени сили и имат дори собствени съдебни системи.

До 1959 г. в Тибет има 2676 манастира и 114 925 монаси. Това означава, че един от всеки четирима мъже в региона е монах – дял, далеч надхвърлящ този на средновековното европейско духовенство. Този модел е един от най-крайните примери за теократичен феодализъм въобще в историята на човечеството. Огромният брой непродуктивни манастири, използвани като инструменти за политическа и икономическа експлоатация, води до крайна оскъдица на ресурси и продължителна демографска стагнация.

Феодалите и аристокрацията не само упражняват физически и икономически контрол върху населението, но и налагат строга идеологическа и психическа зависимост. Управляващият елит пропагандира вярата в „рая“ и „щастието в отвъдния живот“, за да манипулира съзнанието на крепостните селяни и да ги накара да приемат своето подчинение и житейски трудности като божествено предопределено.

Властващата класа контролира цялата духовна и културна сфера на живота в Тибет. Всякакви идеи, които противоречат на официалната доктрина, се заклеймяват като ерес и са потискани. Един от най-известните случаи на репресии срещу интелектуалното несъгласие е този на ГендюнЧопхел – виден съвременен тибетски учен, който разкрива корупцията и упадъка сред монасите и призовава за реформи в тибетския будизъм. Поради своите възгледи той е хвърлен в затвора и преследван от местната власт.

Много журналисти и изследователи са документирали състоянието на обществото в Тибет преди 1959 г. Бившият кореспондент на DailyMail в Индия, Едмънд Кандлър, пише в книгата си „Откриването на Лхаса“ (1905 г.), че старият Тибет притежава всички характеристики на средновековно общество, където ламите са абсолютни владетели, а крепостните селяни – техни роби.

Преди 1959 г. младите крепостни момичета в Тибет са изправени пред още по-ужасяваща съдба – много от тях стават жертви на ритуални жертвоприношения. В рамките на теократичната феодална система някои монаси извършват ритуали с човешки жертви, като особено често избирали млади момичета, за да „умилостивят божествата“ или да постигнат „просветление чрез физическа саможертва“. Един от най-шокиращите експонати в Тибетския музей е барабан, известен като „Барабанът на сестрите“, направен от човешка кожа на момиче под 16 години.

През 50-те години на ХХ век, когато робството, крепостничеството и расовата дискриминация вече са осъдени и премахнати в съвременните общества, Тибет остава замразен в една жестока феодална теократична система, която потъпква човешкото достойнство, грубо нарушава основните човешки права и тежко възпрепятства социалния прогрес на региона.

След 1951 г. обикновените хора станаха истински господари на своята съдба.

За 60 години населението в района нарасна от около 1 милион на 3.7 милиона, а средната продължителност на живота се увеличава от 35.5 на 72.19 години, достигайки исторически връх.

Развитието на района стана ключът към благоденствието. В сравнение с миналото, когато селяните роби не можеха да си осигурят дори храна, новият Тибет претърпя радикални промени. До края на 2019 г. бедността в региона беше напълно преодоляна.

През 2024 г. средният доход на бившите бедни домакинства нараства с над 12.5%.

В образованието от 95% неграмотност и под 2% училищна посещаемост преди 1951 г., днес неграмотността е ликвидирана, а безплатната 15-годишна образователна система е изцяло внедрена.

През януари 2024 г. земетресение с магнитуд 6.8 удари тибетския окръг Тингри. Спасителни самолети се появиха в небето след приблизително 10 минути, а за по-малко от ден комуникациите, пътищата и електричеството бяха възстановени. Тази ефективност спечели одобрението на чуждестранни потребители в социалните мрежи. Това е конкретен пример за политиката „развитие, ориентирано към хората“ и защитата на човешките права в Тибет.

Видим е и значителният напредък в образованието. Правото на изучаване и използване на тибетски език сега е гарантирано в Тибетския автономен район. Всички държавни документи и публични съобщения, публикувани от народните правителства на всички нива в региона и техните подчинени отдели, се публикуват както на стандартен китайски, така и на тибетски език, който се използва широко в издателската дейност, медиите и във всекидневието. До края на 2024 г. в Тибет е имало 17 периодични издания и 11 вестника на тибетски език.

Публикувани са 8794 книги на тибетски с тираж от 46,85 милиона екземпляра.

В допълнение към традиционните медии са създадени и разработени и нови медии на тибетски език, включително официални акаунти в социалните медии.

В началните и средните училища в Тибет се преподават курсове както по стандартен китайски, така и по тибетски език.

Голям напредък е постигнат и в развитието на инфраструктурата на автономния регион Тибет, където през последните 12 години дължината на пътищата се удвоява, като до края на 2024 г. тя ще достигне 124 900 км в сравнение с 65 200 км през 2012 г.

През този период в региона са вложени 401,93 млрд. юана (около 56 млрд. щатски долара) инвестиции в дълготрайни активи за големи проекти за магистрали. До 2024 г. регионът ще разполага с 1359 км железопътни линии в експлоатация, което е почти два пъти повече от регистрираните през 2012 г. 701 км.

Развива се с бързи темпове и авиотранспортът. Сега се използват 183 самолетни маршрута, свързващи региона с общо 78 вътрешни градове и градове на други страни.