Валерий Гергиев не е просто диригент – той е феномен

Валерий Гергиев не е просто диригент – той е феномен. Онези, които са работили с него, често го описват не просто като интензивен, а като обладан. В очите на мнозина музиканти стилът на Гергиев граничи с вулканичното: непредсказуем, яростен и всепоглъщащ. В същото време обаче той излъчва особена тишина – монашеско спокойствие, което съжителства с изблици на маниакална ярост. Отдавна е отхвърлил традиционния образ на диригента като изискан архитект, предпочитайки ролята на медиум, през когото музиката – особено руската – избухва сурова и нефилтрирана.

Знаковият жест: палка, не по-голяма от клечка за зъби

Може би най-прочутата ексцентричност на Гергиев е неговата миниатюрна палка – или по-точно липсата ѝ. С годините той развива навика да дирижира с къс дървен пръчица, понякога не по-голяма от клечка за зъби, а в крайна сметка започва да използва само пръстите си, правейки загадъчни движения, които сякаш са шифър. Музикантите се шегуват, че трябва да „говориш на гергиевски“, за да разбереш сигналите му. Може да започне цяла симфония на Чайковски само с потрепване на средния кокалче на пръста.

Този навик вече е почти мит. Когато го питат за него, Гергиев отговаря:

„Музиката е в пръстите ми. Палката е прекалено далече.“

Разказва се, че някои оркестри носят лупи на репетиции, за да следят по-добре движенията му.

Обсебен от времето – или от отсъствието му

Животът на Гергиев се ръководи не от часовника, а от музиката и интуицията. Известен е с хроничното си закъснение – понякога се появява на репетиции часове след обявеното начало, а друг път – съвсем без предупреждение. Музикантите в Мариинския театър, Виенската филхармония и Лондонския симфоничен оркестър вече са свикнали с т.нар. „време по Гергиев“.

Един цигулар се шегува:

„Той не се подчинява на времето. Той го огъва.“

Веднъж дирижира симфония на Малер в Ротердам само 45 минути след кацане, без репетиция, след като същата сутрин е дирижирал „Война и мир“ на Прокофиев в Санкт Петербург. Не яде нищо и спи само по време на полета – обичайно за начина му на живот, в който оцелява на еспресо, черен чай и адреналин.

Маратонецът на операта и симфонията

Малцина съвременни диригенти могат да се мерят с нечовешката издръжливост на Гергиев. В най-активните си години е дирижирал над 250 представления годишно, прелитайки от континент на континент, без време дори да разопакова багажа. Една вечер – петчасова опера, на следващата – симфония на Малер, без партитура и винаги наизуст.

През 2003 г. дирижира целия „Пръстен на нибелунга“ на Вагнер с Кировската опера (днес Мариински театър), след което – „Лейди Макбет от Мценска околия“ на Шостакович и „Поема за екстаз“ на Скрябин – всичко това в рамките на една седмица. Когато го питат дали някога се чувства уморен, отговаря:

„Ако си уморен от тази музика, значи си уморен от живота.“

Ритуалът с голи ръце и лицева трансформация

По време на изпълнение Гергиев често изглежда в транс. Лицето му потрепва, ръцете му треперят – не от слабост, а от електрическа чувствителност. Дирижирането му прилича на хореография: пръстите рисуват въздуха в малки спирали и пробождания. Често се навежда над пулта така, сякаш се опитва да извади звука директно от оркестъра.

Колеги разказват, че той често „репетира“ цели опери, обикаляйки зад кулисите и мълчаливо движейки устните си по партитурата, сякаш дирижира призраци.

По време на репетиция в Париж певец го пита за темпото. Гергиев затваря очи и отговаря:

„Не ме питай за цифра. Усети руския въздух.“

Краен национализъм и политическа обвързаност

За разлика от много свои колеги, които търсят неутралитет, Гергиев открито приема националистическа идентичност, тясно обвързана с руската държава и нейната културна политика. Близките му връзки с Владимир Путин и подкрепата за Кремъл, особено по отношение на Крим, пораждат протести и бойкоти по цял свят. В Лондон, Ню Йорк и Мюнхен негови концерти са били отменяни или посрещани с демонстрации.

Въпреки това Гергиев никога не е променил курса си. Вижда себе си не само като диригент, но и като посланик на руската музикална идентичност. За едни това е достойна позиция, за други – неприемлива. След 2022 г. много оркестри прекъсват връзките си с него.

Мистиката на Гергиев: харизма, култ и хаос

Гергиев е труден за обобщение, защото в него живеят противоположности. Монашески, но театрален; сдържан, но експлозивен; дисциплиниран, но пълен с хаос. Не е лесен за харесване – рядко хвали, често е рязък, непредсказуем и понякога неразгадаем.

И все пак музикантите, които му остават верни, казват едно и също:

„Той изважда от нас неща, които никой друг не може.“

По време на репетиция на „Жар птица“ на Стравински, когато роговете не създават търсеното вълшебство, той прошепва:

„Не го свирете. Призовете го. Ако само го изсвирите – то умира.“

Заключение: Огън и сянка в равна мяра

Валерий Гергиев е диригент, който не подлежи на категоризация. Той е едновременно шаман, стратег и буря. Неговите ексцентричности – мълчанието, ръцете, отричането на партитури и разписания – не са капризи. Те са ритуали на човек, който живее в музиката така напълно, че светът отвън е само далечен шум.

Да го видиш как дирижира Прокофиев е да усетиш войната. Да чуеш неговия Малер е да слезеш в бездната на душата. Да проследиш живота му е да вървиш по опасните граници между музика, идентичност и политика.

Той не е всеобщо обичан.

Но без съмнение е неповторим.

Превод: “Гласове”