Ваня Григорова алармира: В софийския завод за боклук има блокаж! (Видео)
Блокаж на завода за боклук
Получих сигнали, че през последните дни сметоизвозващите камиони, които трябва да разтоварят събрания от столицата отпадък, се редят по 3-5 часа пред СПТО – завода за боклук. Опашките са огромни. Вчера “стана е**ти панаира, свирки, свирки, свирки, мармалад е”. Това се вижда и на първата снимка тук.
Причината – бункерите са пълни с боклук. Според обясненията (аз в завода не съм влизала, колеги общински съветници от комисията по екология се опитаха да посетят завода преди няколко месеца и не бяха допуснати), има два бункера. В бункерите има дупки “лева и десна”, които са с дълбочина около 15 метра и са дълги около 35-40 метра. Въпросните дупки можело да поемат събрания от цяла София отпадък за 10 дни и повече, но са запълнени и боклукът вече е покрил площадките, като сведенията за днес са, че отпадъкът излиза извън бункерите. Както е видно от снимките и видеото, вътре в бункерите боклукът стига до прозорците – отново повтарям, че той трябва да е в дупките и да не се вижда. Камионите следва да влизат в бункера, да изсипват събрания отпадък в дупката и да излизат. Сега няма как да стигнат до въпросната дупка, защото е препълнена, както и пространството около нея в широк периметър.
“Запрашено, нищо не се почиства, бали с RDF отпадък. Пластмаса и RDF отпадък се изнасят извън огражденията на завода, където трябва да бъдат изградени 5-та и 6-та клетка.” Защо се изнасят? Защото клетките до 4 са почти пълни. А са пълни, защото RDF-ът е некачествен. Имало проблеми в биосушене, откъдето трябва да преминава отпадъкът, да се изсушава и оттам да се кара към циментовите заводи. Само че крановете не работели или поне не както трябва – постоянно аварирали, нямало поддръжка.
Какво решение е “намерено”? Имало лента “байпас”. И ето такъв процес ми беше описан:
Отпадъкът тръгва от приемна, минава през механично сепариране и отива в биосушене. Но в биосушене клетките не работят и е поставена една лента байпас и директно отпадъкът отива в сградата на RDF и се балира. Лентата е подвижна и се маха при проверка, твърди се RDF-ът обаче е мокър и не става за горене. СПТО го кара към циментовите заводи, те го връщат като некачествен. СПТО го оставя на слънце да се поизсуши и пак го кара към циментовите заводи.
Е, това обяснява защо заводът е затрупан с боклук – неработещи сушилни, неработещи кранове, върнат RDF. А това означава, че СПТО хаби и гориво, за да организира екскурзии на боклука из страната. Явно ръководството на завода се придържа строго към принципа “Опознай родината, за да я обикнеш.” Някой трябва да им подшушне, че не важи за столичния боклук…
В същото време се твърди, че отношението на ръководството на СПТО към работниците е… смущаващо. През последните месеци са орязани и допълнителните възнаграждения. Освобождаване на работници без конкретна причина, натиск, поради което и броят на хората в болнични се е увеличил много. “Вече нема ора.” Как да има при тези тежки условия на труд – мухите им влизат в носовете, смрадта се носи чак до Яна, има случаи на кожни заболявания, които работници носят и в семействата си.
Утре има извънредно заседание на комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС, където ще се обсъждат подобни проблеми. А аз ще поискам от директора на СПТО Николай Савов, който беше назначен от кмета Васил Терзиев, информация за болничните, възнагражденията, разходите за гориво, обема на отпадъка, който е върнат от циментовите заводи.
Хубаво е назначението на кмета Терзиев да отговори, защото нали щяха да управляват ефективно и прозрачно. И идваха с екипите и решенията.
